НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives - Страница 28 от 36

КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯТА НА ОКЕАНСКИТЕ МЕТАНОХИДРАТНИ РЕСУРСИ – ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов, Моника А. Владимирова

РЕЗЮМЕ

Основната цел на настоящото изследване е разкриване на потенциалните бариери за комерсиализация на океанския тип метанохидратни ресурси. Към настоящия момент са налични поредица от глобални оценки на ресурсите от океански тип метанохидрати, със стойности в интервала 1014–1018 m3. Множество автори обаче определят потенциално извлекаемите обеми от хидратен метан на ниво (3-6).1014 m3, а икономически извлекаемите около (3-6) . 1013 m3 или (30-60) трилиона m3. Приведените сведения очертават и първата потенциална бариера за инвеститорски интерес. Тя се очертава от това, че потенциално извлекаемите обеми могат да покрият глобалната годишна консумация
(3,8 трилиона m3 за 2018 г.) за период от 11-12 години. Втората група проблеми идва от отсъствието на база данни от продължителен добивен период, което не позволява разработването на адекватна нормативна база. Третата група от потенциални препятствия е свързана с провеждането на стандартните комплексни изследвания в частта за: очертаване на зоната на стабилност на газохидратите; изграждане на адекватен модел на захранващ приток от газ и порова вода; наличието на подходяща вместваща седиментна среда („резервоар“). От изложените по-горе потенциални бариери относно перспективите за комерсиализация на океанските метанохидратни ресурси, може да се заключи, че прогнозирането на какъвто и да е стартов времеви хоризонт е силно спекулативно. Като имаме предвид и последните открития на големи и свръхголеми находища на конвенционален газ по света, заключаваме, че в близките декади не се очертава хидратният метан да стане приоритетна проучвателна цел.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

хидрати, зона на стабилност, хидратен резервоар, псевдодънен рефлектор (BSR – bottom simulated reflector).

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯТА НА ОКЕАНСКИТЕ МЕТАНОХИДРАТНИ РЕСУРСИ – ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Велев, В. 2009. Превръщат ли се ресурсите от газови хидрати в доказани запаси. Минно дело и геология, 5, 23-26.
2. Владимирова, М. 2013. Газохидратни образования и възможни залежи в България. Год. На МГУ, т. 56, св. І, геология и геофизика, 93-97.
3. Димитров, Д.,П. Димитров, В.Пейчев.2018.Енергийно-суровинен потенциал на Черно море. RecearchGate, https://www.researchgate.net/publication/323552144, 3-14.
4. Bei Liu, Qing Yuan, Ke-Hua Su, Xin Yang, Ben-Cheng Wu, Chang-Yu Sun and Guang-Jin Chen.2012.Experimental Simulation of the Exploitation of Natural Gas Hydrate. Energies 2012, 5, 466-493.
5. Bhini R.C., Malagar, K.P., Lijith, D.N. Singh.2019.Formation & dissociation of methane gas hydrates in sediments: A critical Review. Journal of Natural Gas Science and Engineering 65 (2019) 168–184.
6. Boswell, R., T. Collett. 2010. Current perspectives on gas hydrate resources. The Royal Society of Chemistry 2010.
7. Boswell, R.,C.Shipp, T.Reichel, D.Shelander, T.Saeki, M.Frye, W.Shedd, T.Collett and D. R. McConnell.2016.Prospecting for marine gas hydrate resources. Special section: Exploration and characterization of gas hydrates
8. Collett,T., Jang-Jun Bahk, R. Baker, R.Boswell, D.Divins, M. Frye, D.Goldberg, M. Morell,G. Myers,C.Shipp, M.Torres Jarle Husebø, C.Koh, M.Malone.2015. Methane Hydrates in NatureCurrent Knowledge and Challenges J. Chem. Eng. Data 2015, 60, 319−329.
9. Collett, T. R. Boswell, W.Waite, P.Kumar, S., R. Chopra, S. Singh, Y.Yamada, N. Tenma, J. Pohlman, M. Zyrianova and the NGHP Expedition 02 Scientific Party. 2019. India National Gas Hydrate Program Expedition 02 Summary of Scientific Results: Gas hydrate systems along the eastern continental margin of India. Marine and Petroleum Geology https://doi.org/10.1016/j.marpetgeo.2019.05.023.
10. Dixit,G., R. Het, K.Pushpendra, 2019. Origin of gas in gas hydrates as interpreted from geochemistry data obtained during the national gas hydrate program expedition 02, Krishna Godavari Basin, offshore India. J. Mar. Pet. Geol. 108, 389–396 (JMPG-D-18-00324).
11. Georgiev,V.,P.Fietzek,L.Vielstagte, C.Frank, S.Asmann,A.Vassilev.2017.Towards natural gas production in the Black Sea – Environmental challenges and monitoring technologies. Proceedings of the V sc. & tech. Conf., Varna, 273-283,18-22 Sept.,Bulgaria.
12. Harrison, S. 2010. Natural gas hydrates. – Coursework Physics 240, Stanford University; http://large.stanford.edu/courses/2010
13. Hillman, J., E. Burwicz, T. Zander, J. Bialas, I. Klaucke, H. Feldman, T. Drexler, D. Awwiller. 2018. Investigating a gas hydrate system in apparent disequilibrium in the Danube Fan, Black Sea. Earth and Planetary Science Letters 502 (2018) 1–11.
14. Li JF, Ye JL, Qin XW, Qiu HJ, Wu NY, Lu HL, Xie WW, Lu JA, Peng F, Xu ZQ, Lu C, Kuang ZG, Wei JG, Liang QY, Lu HF, Kou BB.2018. The first offshore natural gas hydrate production test in South China Sea. China Geology, 1, 5–16.
15. Max, M., A. Johnson.2014. Hydrate petroleum system approach to natural gas hydrate exploration. Petroleum Geoscience, Vol. 20, 2014, pp. 187–199.
16. Merey, S.,C.Sinayuc. 2016. Investigation of gas hydrate potential of the Black Sea and modelling of gas production from a hypothetical Class 1 methane hydrate reservoir in the Black Sea conditions. Journal of Natural Gas Science and Engineering 29 (2016) 66-79.
17. Milkov, A. 2004. Global estimates of hydrate-bound gas in marine sediments: how much is really out there? Earth-Sci. Rev., 2004, 66, 183–197.
18. Vasilev, A., L. Dimitrov. 2002. Spatial and quantitative evaluation of the Black Sea gas hydrates. Russian Geology, Geologiya i Geofizika, Vol. 43, No. 7, pp. 672-684.
19. Vassilev, A., 2006. Optimistic and pessimistic model assessment of the Black Sea hydrates. Докл. БАН, геология, том 59, No 5, 543-550.
20. Vasilev, A., 2010. First Bulgarian Gas Hydrates: Assessment from Probable BSRs. Geology and Mineral Resources of the World Ocean (Геология и полезные ископаемые Мирового океана), National Academy of Sciences of Ukraina, Kiev, No. 2, 22-26.
21. Vasilev, A. 2017. Bulgarian gas hydrates and recent tests of production technology. Proceedings of the V sc. & tech. Conf., Varna, 125-133,18-22 Sept.,Bulgaria.
22. Ru-wei Zhang, Jing-an Lu, Pen-fei Wen, Zeng-gui Kuang, Bao-jin Zhang, Hua Xue,
23. Yun-xia Xu, Xi Chen. 2018. Distribution of gas hydrate reservoir in the first production test region of the Shenhu area, South China Sea. China Geology 4 (2018) 493−504.

МАТЕМАТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ ПРИ ПОДРАБОТВАНЕ НА СГРАДИ И ИНЖЕНЕРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, РАЗПОЛОЖЕНИ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ

Гл. ас. д-р Катя Асенова

РЕЗЮМЕ

Стремежът за оптимално управление на запасите от природни богатства, води до възникване на необходимостта от подработване с подземни минни работи на различни обекти, разположени на земната повърхност.
В статията се предлага една идея за управление стойностите на хоризонталните деформации в процеса на проектиране на минните изработки, при подземно разработване на пластови находища.
Целта е да се определят условията, при които сградите, инженерните съоръжения и инфраструктурните обекти ще понесат деформации по-малки от допустимите за тях. Разглеждат се два математични модела за определяне на размерите и местоположението на един добивен фронт спрямо обект на повърхността, който следва да бъде опазен от вредното влияние на подземните минни работи. Математичната формализация и изчислителната сложност на поставената задача се свежда до решаването на кубични и квадратични неравенства. Моделите са тествани и практическото им приложение е илюстрирано с примери.
Използваният подход е приложим за условията на находища в България, Русия и за всички останали страни където, за прогнозиране на хоризонталните деформации на земната повърхност, се прилага така наречения метод на типовите криви.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

движение на скалите, опазване на обектите от вредното влияние на подземните минни работи, математично моделиране

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

МАТЕМАТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ ПРИ ПОДРАБОТВАНЕ НА СГРАДИ И ИНЖЕНЕРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, РАЗПОЛОЖЕНИ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.   Инструкция за опазване на обектите и съоръженията от вредното влияние на подземните минни работи във въглищни басейни. Министерство на енергетиката, Техника, София, 1983.
2.   Справочник по маркшайдерство. Техника, София, 1978.
3.   Асенова К. А. Планиране на подземните минни работи за опазване на обектите разположени на земната повърхност. Дисертация, МГУ – София, 2018.
4.   Кратч Г., Сдвижение горных пород и защита подрабатываемых сооружений. Недра, Москва, 1978.
5.   Mаркшейдерскоe делo – Част 2. Недра, Москва, 1989.
6.   Правила охраны сооружений и природных объектов от вредного влияния подземных горных разработок на угольных месторождениях. ВНИМИ, Санкт-Петербург, 1998.
7.   Лалов П., В. Христов Компютърно моделиране чрез системата Математика, Издателска къща „Свети Иван Рилски“, София, 2008
8.   Wolfram Research, Inc., Mathematica, Version 8.0, Champaign, Illinois, 2011.

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ БОР-ЛИТИЕВИ ОРУДЯВАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Д-р Никола Вардев

РЕЗЮМЕ

Въз основа на един сравнителен регионален анализ на информацията за спецификата на олигоцен-миоценската сладководна седиметация на сръбска и българска територия и данните за рудогенериращата геоложка обстановка в новопроученото бор-литиево находище Jadar (Сърбия) е направен опит за извеждане на всички онези прогнозно-дефинитивни белези (литостратиграфски, литофациални, минераложки, геохимични, геофизични и т.н.) за търсене и проучване на такъв тип орудявания на територията на ЮЗ България. Въз основа на тези изведени закономерности са направени първите опити за систематизирано опробване и изследване на най-подходящите и повърхностно достъпни литоложки хоризонти в основните олигоцен-миоценски басейни на ЮЗ България, добра основа за насочване на бъдещите по-конкретни проучвания в това направление.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

литиеви орудявания, България, прогнозни критерии за търсене и проучване

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ БОР-ЛИТИЕВИ ОРУДЯВАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Вацев, М., Каменов, Б., Джуранов, С. 2003. Етапи на утайконатрупване и корелация на палеогена от грабеновите басейни в ЮЗ България – 50 год. Минно-геоложки университет. Год. т. 46, св. 1, стр. 39-44.
2. Загорчев,. Ив., Попов, Н. 1968. Геология на Падешкия палеогенски басейн. – Юбилеен геол. сборн., Геол. инст. БАН и КГ; 23-35.
3. Загорчев,. Ив., Попов, Н., Русева, М. 1989.Статиграфия палеогена в части Юго-Западной Болгарии. – Geologica Ваlk, 19, 6; 41-69.
4. Obradovic, J., J. Djurdjevic-Colson, N. Vasic. 1997. Phytogenic lacustrine sedimentation –oil shales in Neogene from Serbia, Yugoslavia. – Journal of Paleolimnology. 18; 351-364.
5. Sajnovic, A., Simic, V., Jovancicevic, B., Cvetkovic, O., Dimitrijevic, R. and Grubin, N. 2008. Sedimentation History of Neogene Lacustrine Sediments of Suseocka Bela stena Based on Geochemical Parameters (Valjevo-Mionica Basin, Serbia). 2008. Acta Geologica Sinica – English Edition, 82(6); 1201-1212.
6. Sajnovic, А., Stojanovic, K., Jovancicevic, B., Golovko, A. 2009. Geochemical investigation and characterisation of Neogene sediments from Valjevo-Mionica Basin (Serbia) – Environmental Geology., 56, 8; 1629-1641.
7. Zagorcev, I. 2007. Late Cenozoic development of the Strouma and Mesta fluviolacusrine systems, SW Bulgaria and northern Greece – Quaternary Science Reviews. 26; 2783-2800.
Използвана е информация от следните сайтове:
http://panglobalresources.com
http://www.riotinto.com
http://www.riotintominerals.com

МОНИТОРИНГ В РАЙОНИТЕ НА ЛИКВИДИРАНИТЕ УРАНОДОБИВНИ ОБЕКТИ ОТ „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ-РМ“ ЕООД

Инж. Поля Пенчева, инж. Магда Периклиева

РЕЗЮМЕ

В доклада е разгледана дейността на държавното дружество „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД по изпълнението на дейностите по мониторинга във връзка с ликвидиране на последствията от проучването, добива и преработката на уранова суровина в обектите и засегнатите райони. Посочени са нормативните документи с отношение към дейностите по мониторинга, неговите основни и специфични цели. Разгледана е организацията на системата за мониторинг след прекратяване на уранодобива, подробно са описани видовете мониторинг и констатираните проблеми. Експертите от дружеството обобщават, че е необходимо да се приложи така известният и препоръчан от експертите на МААЕ структуриран подход за вземане на решения с участие на всички заинтересовани страни.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

мониторинг, уранодобив, нормативни документи

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

МОНИТОРИНГ В РАЙОНИТЕ НА ЛИКВИДИРАНИТЕ УРАНОДОБИВНИ ОБЕКТИ ОТ „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ-РМ“ ЕООД

РЕФЕРЕНЦИИ

1.   Арнаудов, В., С. Петрусенко, Е. Станчева, Л. Таджер. 1998. Ванадиев паргасит и други ванадийсъдържащи амфиболи от метаморфния комплекс в Централните Родопи. Геохим., минерал., петрол., 35, 69-78.
2.   Бейтс, Р. 1965. Геология неметаллических полeзных ископаемых. М., Мир, 545 стр.
3.   Бискэ, Н. С. 1982. Результаты рентгено- и термографического изучения графитов Ладожьского комплекса. Зап. Всес. минерал. общ., 5, 598-605.
4.   Влахов, А. 2007. Разпределение на графита в мраморите от районите на Мадан, Ардино-Неделино и Черничево в Родопите. Геохим., минерал. и петрол., 45, 129-144.
5.   Влахов, А. 2015. Проблеми на рентгеноструктурната графитова геотермометрия. Сб. резюм. нац. конф. с междун. участ. Геонауки 2015, 49-50.
6.   Влахов, А. 2016. Графитът – критична суровина за ЕС. Връзка между приложението, индустриалните характеристики, цените и генезиса на графитовите суровини. Сб. докл. Втора нац. научно-техническа конференция Минералните ресурси и устойчивото развитие, НТС по Минно дело, геология и металургия, 23 ноември 2016, 126-133.
7.   Влахов, А. 2019. Графитът от Централни и Източни Родопи: генезис и характеристика. Геохим., минерал., петрол. 50 спец. изд., 209 с.
8.   Костов, И., Л. Грозданов, С. Пентрусенко, М. Кръстева, Д. Рашкова. 1986. Син- и постметаморфни минерализации в Централните Родопи. Геохим., минерал. петрол., 20/21, 25-57.
9.   Кужварт, М. 1986. Неметалические полезные ископаемые. М., Мир, 205-217.
10.   Николаев, А. Ф., Л. Д. Файзуллин, И. Ш. Исмагилев. 1985. Основные графитоносные провинции СССР. Геология, методы поисков и разведки неметаллических полезных ископаемых. Обзор. М., ВИЭМС, 31 с.
11.   Рябенко, В. А., О. Д. Моськина. 1978. Терригенная (углисто-графитовая) формация Украинского щита и связанные с ней месторождения графита. Геол. журнал, 38, 2, 99-111.
12.   Смирнов, В. И. 1972. Находища на графит. В: Геология на полезните изкопаеми. С., Наука и изкуство, 622 с.
13.   Смирнов, В. И. 1982. Метаморфические месторождения. В: Геология полезных ископаемых. М., Недра, 546-569.
14.   Файзуллин, Л. Д. 1984. Графит. В: Неметалические полезные ископаемые СССР. М. Недра, 294-304.
15.   Catinat, M., P. Anciaux, C.-M. Backman, W. Bosmans, P. Buhholz, A. Ferri, M. Gernuks, A. Gunn, C. Hagelüken, C. Hebestreit, C. Hocquard, S. Horninger, M. Jones, P. Kavina, B. Kertesz, K.-R. Koskinen, N. Lawlor, D. Meger, U. Marklund, S. Moll, A. Morliere, M. Reimann, A. Reller, L. Weber, M. Wyart-Remy. 2010. Critical raw materials for the EU. Report of the Ad-hoc Working Group on defining critical raw materials. http: //ec.europa.eu/enterprise/policies/raw-materials/documents/index_en.htm, 85 p.
16.   Franklin, R. E. 1951. The structure of graphite carbons. Acta Crystallogr., 4, 253-261.
17.   Harben, P. W., M. Kuzvart. 1996. Industrial Minerals: a global geology. Industrial Minerals Information Ltd. Survey, England, 462 p.
18.   Hetherington, L., E. T. J. Brown, A. J. Benham, T. Bide, P.A.J. Lusty, V. L. Hards, S. D. Hannis, N. E. Idoine. 2008. World Mineral Production 2002-2006. Nottingham, British Geological Survey, 39.
19.   Industrial Minerals.com
20.   Kwiecinska, B. 1980. Mineralogy of natural graphites. Prace Mineral., PAN, 67, 1-87.
21.(Naraoka, H., M. Ohtake, S. Maruyama, H. Ohmoto. 1996. Non-biogenic graphite in 3.8 Ga metamorphic rocks from the Isua district, Greenland. Chem. Geol., 133, 251-260.
22.   Sims, C. 1999. Graphite. In: Keegan, N. (Ed.), Industrial Minerals Prices & Data 1999. Gwent, Pensord Press, 78-81.
23.   Sanyal, P., B. C. Acharya, S. K. Bhattacharya, A. Sarkar, S. Agrawal, M. K. Bera. 2009. Origin of graphite and temperature of metamorphism in Precambrian Eastern Ghats Mobile Belt. Orissa, India: A carbon isotope approach. J. Asian Earth Sci., 36, 252-260.
24.   Tagiri, M. 1981. A measurement of graphitizing degree by the X-ray powder diffractometer. J. Japan Asoc. Mineral. Petrol. Econ. Geol., 76, 345-352.
25.   Ueno, Y., H. Yurimoto, H. Yoshioka, T. Komiya, S. Maruyama. 2002. Ion microprobe analysis of graphite from ca. 3.8 Ga metasediments, Isua supracrustal belt, West Greenland: Relationship between metamorphism and carbon isotopic composition. Geochim., Cosmochim. Acta, 66, 7, 1257-1268.
26.   Van Zuilen, M. A., A. Lepland, J. Teranes, J. Finarelli, M. Wahlen, G. Arrhenius. 2003. Graphite and carbonates in the 3.8 Ga old Isua Supracrustal Belt, southern West Greenland. Precambrian Res., 126, 331-348.
27.   Wada, H., T. Tomita, K. Iuchi, M. Ito, T. Morikiyo. 1994. Graphitization of carbonaceous matter during metamorphism with reference to carbonate and pelitic rocks of contact and regional metamorphism, Japan. Contrib. Mineral. Petrol., 118, 217-228.

СЪПОСТАВЯНЕ НА МИНЕРАЛОГО-ПЕТРОЛОЖКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СВЕТОВНИТЕ НАХОДИЩА НА ГРАФИТ В МЕТАМОРФНИ ТЕРЕНИ И ГРАФИТОПРОЯВЛЕНИЯТА В РОДОПИТЕ

Д-р Александър Влахов

РЕЗЮМЕ

В доклада са сравнени характеристиките на световните находища от метаморфогенен тип с проявленията на кристален люспест графит в метаморфните скали на Централни и Източни Родопи. Разгледани са текстурите, структурата, минералният състав на графитоносните скали, както и минералите, тясно асоцииращи с графита, гнайсите и шистите от Централни и Източни Родопи. Проследена е метаморфната еволюция на графитоносните скали в света и на графитсъдържащите регионалнометаморфни скали в Родопите.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

минералогия, метаморфна петрология, неметални полезни изкопаеми, графит

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

СЪПОСТАВЯНЕ НА МИНЕРАЛОГО-ПЕТРОЛОЖКИТЕ ХАРАКТЕРИСТКИ НА СВЕТОВНИТЕ НАХОДИЩА НА ГРАФИТ В МЕТАМОРФНИ ТЕРЕНИ И ГРАФИТОВИ ПРОЯВЛЕНИЯ В РОДОПИТЕ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.   Арнаудов, В., С. Петрусенко, Е. Станчева, Л. Таджер. 1998. Ванадиев паргасит и други ванадийсъдържащи амфиболи от метаморфния комплекс в Централните Родопи. Геохим., минерал., петрол., 35, 69-78.
2.   Бейтс, Р. 1965. Геология неметаллических полeзных ископаемых. М., Мир, 545 стр.
3.   Бискэ, Н. С. 1982. Результаты рентгено- и термографического изучения графитов Ладожьского комплекса. Зап. Всес. минерал. общ., 5, 598-605.
4.   Влахов, А. 2007. Разпределение на графита в мраморите от районите на Мадан, Ардино-Неделино и Черничево в Родопите. Геохим., минерал. и петрол., 45, 129-144.
5.   Влахов, А. 2015. Проблеми на рентгеноструктурната графитова геотермометрия. Сб. резюм. нац. конф. с междун. участ. Геонауки 2015, 49-50.
6.   Влахов, А. 2016. Графитът – критична суровина за ЕС. Връзка между приложението, индустриалните характеристики, цените и генезиса на графитовите суровини. Сб. докл. Втора нац. научно-техническа конференция Минералните ресурси и устойчивото развитие, НТС по Минно дело, геология и металургия, 23 ноември 2016, 126-133.
7.   Влахов, А. 2019. Графитът от Централни и Източни Родопи: генезис и характеристика. Геохим., минерал., петрол. 50 спец. изд., 209 с.
8.   Костов, И., Л. Грозданов, С. Пентрусенко, М. Кръстева, Д. Рашкова. 1986. Син- и постметаморфни минерализации в Централните Родопи. Геохим., минерал. петрол., 20/21, 25-57.
9.   Кужварт, М. 1986. Неметалические полезные ископаемые. М., Мир, 205-217.
10.   Николаев, А. Ф., Л. Д. Файзуллин, И. Ш. Исмагилев. 1985. Основные графитоносные провинции СССР. Геология, методы поисков и разведки неметаллических полезных ископаемых. Обзор. М., ВИЭМС, 31 с.
11.   Рябенко, В. А., О. Д. Моськина. 1978. Терригенная (углисто-графитовая) формация Украинского щита и связанные с ней месторождения графита. Геол. журнал, 38, 2, 99-111.
12.   Смирнов, В. И. 1972. Находища на графит. В: Геология на полезните изкопаеми. С., Наука и изкуство, 622 с.
13.   Смирнов, В. И. 1982. Метаморфические месторождения. В: Геология полезных ископаемых. М., Недра, 546-569.
14.   Файзуллин, Л. Д. 1984. Графит. В: Неметалические полезные ископаемые СССР. М. Недра, 294-304.
15.   Catinat, M., P. Anciaux, C.-M. Backman, W. Bosmans, P. Buhholz, A. Ferri, M. Gernuks, A. Gunn, C. Hagelüken, C. Hebestreit, C. Hocquard, S. Horninger, M. Jones, P. Kavina, B. Kertesz, K.-R. Koskinen, N. Lawlor, D. Meger, U. Marklund, S. Moll, A. Morliere, M. Reimann, A. Reller, L. Weber, M. Wyart-Remy. 2010. Critical raw materials for the EU. Report of the Ad-hoc Working Group on defining critical raw materials. http: //ec.europa.eu/enterprise/policies/raw-materials/documents/index_en.htm, 85 p.
16.   Franklin, R. E. 1951. The structure of graphite carbons. Acta Crystallogr., 4, 253-261.
17.   Harben, P. W., M. Kuzvart. 1996. Industrial Minerals: a global geology. Industrial Minerals Information Ltd. Survey, England, 462 p.
18.   Hetherington, L., E. T. J. Brown, A. J. Benham, T. Bide, P.A.J. Lusty, V. L. Hards, S. D. Hannis, N. E. Idoine. 2008. World Mineral Production 2002-2006. Nottingham, British Geological Survey, 39.
19.   Industrial Minerals.com
20.   Kwiecinska, B. 1980. Mineralogy of natural graphites. Prace Mineral., PAN, 67, 1-87.
21.(Naraoka, H., M. Ohtake, S. Maruyama, H. Ohmoto. 1996. Non-biogenic graphite in 3.8 Ga metamorphic rocks from the Isua district, Greenland. Chem. Geol., 133, 251-260.
22.   Sims, C. 1999. Graphite. In: Keegan, N. (Ed.), Industrial Minerals Prices & Data 1999. Gwent, Pensord Press, 78-81.
23.   Sanyal, P., B. C. Acharya, S. K. Bhattacharya, A. Sarkar, S. Agrawal, M. K. Bera. 2009. Origin of graphite and temperature of metamorphism in Precambrian Eastern Ghats Mobile Belt. Orissa, India: A carbon isotope approach. J. Asian Earth Sci., 36, 252-260.
24.   Tagiri, M. 1981. A measurement of graphitizing degree by the X-ray powder diffractometer. J. Japan Asoc. Mineral. Petrol. Econ. Geol., 76, 345-352.
25.   Ueno, Y., H. Yurimoto, H. Yoshioka, T. Komiya, S. Maruyama. 2002. Ion microprobe analysis of graphite from ca. 3.8 Ga metasediments, Isua supracrustal belt, West Greenland: Relationship between metamorphism and carbon isotopic composition. Geochim., Cosmochim. Acta, 66, 7, 1257-1268.
26.   Van Zuilen, M. A., A. Lepland, J. Teranes, J. Finarelli, M. Wahlen, G. Arrhenius. 2003. Graphite and carbonates in the 3.8 Ga old Isua Supracrustal Belt, southern West Greenland. Precambrian Res., 126, 331-348.
27.   Wada, H., T. Tomita, K. Iuchi, M. Ito, T. Morikiyo. 1994. Graphitization of carbonaceous matter during metamorphism with reference to carbonate and pelitic rocks of contact and regional metamorphism, Japan. Contrib. Mineral. Petrol., 118, 217-228.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ГЕОИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА МОНИТОРИНГ ПРИ ОТКРИТ ДОБИВ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Проф. д-р Румяна Вацева

РЕЗЮМЕ

Мониторингът на промените на ландшафтите при открит добив на полезни изкопаеми е от решаващо значение за оценка на антропогенното въздействие върху околната среда. Основна част от данните за мониторинг и картографиране на измененията на околната среда се предоставят от съвременните
геоинформационни технологии, в т.ч. дистанционни изследвания за наблюдение на Земята и географски информационни системи (ГИС). Директното наблюдение чрез сателитни изображения осигурява надеждни данни за измененията на земното покритие и земеползването при открит добив на полезни изкопаеми. ГИС предоставят подходящи инструменти за събиране, обработка, анализ и моделиране на геопространствени данни, свързани с миннодобивните дейности. Приложението на геоинформационните технологии осигурява иновативни средства и методи, както и съвместими данни за оценка на въздействието на минната индустрия върху околната среда.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

дистанционни изследвания, ГИС, мониторинг, полезни изкопаеми, околна среда

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ГЕОИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА МОНИТОРИНГ ПРИ ОТКРИТ ДОБИВ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Главчев, А. (2012) ГИС: Web 2.0 променя ситуацията. http://sagabg.net/tags/8886/ (Посетен на 14.03.2012)
2. Гърциянова, К. (2016-a) Оценка на земното покритие и земеползването в бесейна на р. Осъм с използване на Географски информационни системи. – Проблеми на географията, 3–4, Изд. „Проф. М. Дринов“, 85-102.
3. Гърциянова, К. (2016-б) Изменение на качеството на водите във Варненското и Бургаското езеро. Известия на Съюза на учените – Варна, серия „Морски науки“, 2016, ISSN 1314 – 3379, стр. 20-28.
4. Гърциянова, К. (2017) Земеползването в басейна на р. Осъм като фактор за качеството на речните води. – Проблеми на географията, кн. 4, Изд. „Проф. М. Дринов“, С., с. 15–27.
5. Динков, Д. (2018) Приложение на 3D моделиране при рекултивация на нарушени терени от миннодобивната дейност. Сб. доклади Национална научно-техническа конференция «Минерално-суровинната база на България», НТС МДГМ, ISBN:978-619-90939-1-7, 154-167.
6. Динков, Д. (2018-а) 3D моделиране на природни ландшафти с използване на безпилотни летателни системи.. Проблемии на Географията, 1-2, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, ISSN:0204-7209; 2367-6671 (online), 139-163
7. Chen, D., D. A. Stow (2003) Strategies for integrating information from multiple spatial resolutions into land-use/land-cover classification routines. Photogrammetric Engineering and Remote Sensing, 69, 1279–1287.
8. Yang, X. (2010) Integration of remote sensing with GIS for urban growth characterization. In: Jiang, B., X. Yao (eds.). 2010. Geospatial Analysis and Modelling of Urban Structure and Dynamics. GeoJournal Library 99, Springer Science+Business Media B.V., 223-250.
9. Yang, X. (2011) Parameterizing support vector machines for land cover classification. Photogrammetric Engineering and Remote Sensing, 77(1): 27-37.
10. Burgi, M., Hersperger, A.M., Schneeberger, N. (2004) Driving forces of landscape change – current and new directions. Landscape Ecology, 19(8), 857-868.
11. Goodchild, M.F., Haining, R. & Wise, S. (1992) Integrating GIS and spatial data analysis: problems and possibilities. International Journal of Geographic Information Systems, 6(5), 407-423.
12. Batty, M. and Xie, Y. (1994) Modelling inside GIS: Part I. model structures, exploratory spatial data analysis and aggregation. International Journal of Geographic Information Systems, 8(3), 291-307.
13. Pijanowski, B.C., S. Pithadia, B.A. Shellito, K. Alexandridis. (2005) Calibrating a neural network-based urban change model for two metropolitan areas of the Upper Midwest of the United States. International Journal of Geographical Information Science, 19(2), 197-215.
14. Landis, J. (1995) Imaging land use futures: applying the California urban futures model. Journal of the American Planning Association, 61(1), 438-457.
15. Clarke, K.C. & Gaydos, J. (1998) Loose-coupling a cellular automaton model and GIS: long-term urban growth prediction for San Francisco and Washington/Baltimore. International Journal of Geographic Information Sciense, 12(7), 699-714.
16. Ward, D., Phinn, S. & Murray, A. (2003) Monitoring growth in rapidly urbanizing areas using remotely sensed data. The Professional Geographer, 52(3), 371-386.
17. Rogan, J., Chen, D. (2004) Remote sensing technology for land cover and land use mapping and monitoring. Progress in Planning, 61(4), 301-325.
18. Gillanders, S. N., Coops, N.C., Wulder, M.A., Gergel, S.E. & Nelson, T. (2008) Multi-temporal remote sensing of landscape dynamics and pattern change: describing natural and anthropogenic trends. Progress in Physical Geography, 32(5), 503-528.