адв. Мина Вълева – Радкова
РЕЗЮМЕ
Бързопроменящата се среда от гледна точка на климата, геополитиката, пазарите, бурното развитие на технологиите, различните по характер нежелани и неочаквани проявления като пандемии и военни конфликти, принуждават гражданите на Европейския съюз и България в частност, да осмислят отношението си към миннодобивната индустрия и осигурят устойчива среда за продължаване развитието на сектора, като част от националният и европейски суверенитет.
В днешните условия една от основните предпоставки, която следва да е налице, за да се реализира проект за разработване на находище на подземни богатства, неговата експлоатация и употреба на добитите суровини, е наличието на специална, ясна и приложима нормативна рамка. България има дългогодишни традиции и опит в развитието на минерално-суровинната индустрия и в нормативното регулиране на обществените отношения в този сектор. На национално ниво са приети мерки, необходими за изпълнение и прилагане на актовете на Европейския съюз в областта на дейностите по търсене, проучване и добив на подземни богатства. С Решение № 761 от 29.09.2015 г.
Министерският съвет прие Национална стратегия за развитие на минната индустрия, която има за цел устойчиво развитие на минната индустрия чрез осигуряване на икономически балансиран, социално и екологично отговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в Република България, чието изпълнение все още не се отчита и не се анализира необходимостта от нейната актуализация.
В наши дни миннодобивния сектор в България, а и на ниво Европейски съюз, е един от най-силно регулираните. Отчитайки броя реализирани нови проекти в сектора, както и проявяващите се тенденции за преустановяване или силно ограничаване на добивната индустрия, се налага извода, че силната регулация и прибързано приета или изменена нормативна рамка не е постигнала целения ефект. За да не бъде изненадан миннодобивния бранш, така също и специализираната администрация, натоварена с управлението на подземните богатства и съблюдаването за закономерното развитие на минния сектор в България, то трябва да има едно ясно установено и мотивирано мнение по повод нормативната рамка, което да се противопоставя успешно срещу всяко неразумно и не достатъчно обосновано предложение за изменение.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
проучване и добив на подземни богатства, нормативна уредба
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Конституция на Република България (Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991 г.).
2. Национална стратегия за развитие на минната индустрия (приета с Решение 761 от 29.09.2015 г. на МС).
3. Закон за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 23 от 12.03.1999 г.).
4. Закон за мините и кариерите от 1957 г.
5. Указ за мините и подземните богатства от 1947 г.
6. Закон за държавната собственост (Обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996 г.).
7. Закон за общинската собственост (Обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996 г).
8. Закон за опазване на околната среда (Обн. ДВ. бр.1 от 02.01.2021 г).
9. Закон за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002 г.).
10. Закон за защитените територии (Обн. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998 г.).
11. Закон за устройство на територията (Обн. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001 г.).
12. Наредба за националния геоложки фонд“ (обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г.).
13. Наредба за изготвянето и воденето на националния баланс на запасите, регистъра на откритията и специализирания кадастър на находищата на подземни богатства“ (обн. ДВ. бр.111 от 21 Декември 1999 г.).
14. Наредба за обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучвана или за проучване и първична преработка на подземни богатства, за ликвидация или консервация на геологопроучвателните и на миннодобивните обекти за рекултивация на засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване“ (обн. ДВ. бр. 95 от
1 ноември 2013 г.).
15. Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн. ДВ. бр.89 от
22 октомври 1996 г.).