Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

КОЛКО СЕ ОКАЗАХА ДОКАЗАНИТЕ НИ ВЪГЛЕВОДОРОДНИ ЗАПАСИ?

Д-р Венелин Х. Велев
ABSTRACT

Авторът сочи смущаващата разлика между значителното количество на прогнозните въглеводородни ресурси на България и това на доказаните запаси. Последните са осигурили добив от само около 20 млн. t (в нефтен еквивалент)`за кръгло 70 години дейност. Няколко са причините за този впечатляващ дисонанс. Основната от тях се корени в предимно ниското и умерено съдържание на органичен въглерод в генериращите нефт и газ мезо-неозойските седименти на сушата и шелфовата тераса, където с добри концентрации се отличават само една-две стратиграфски единици. Съгласно този критерий, извлечените досега количества нефт и газ са в съответствие с генерационния капацитет на седиментната среда. По-старите палеозойски формации от перспективната територия и акватория на страната са доказано безперспективни за конвенционални залежи. Фактически, доказаните традиционни запаси са напълно логична реалност, докато научно изчислените прогнозните ресурси са били нереалистично надценени.

KEYWORDS

България, нефт и газ, кумулативен добив, органичен въглерод

REFERENCES

1. Велев, В. Х., 2022. История на оптимистичната теория за българските въглеводородни ресурси. – Геология и минерални ресурси, 2-3,27-32.
2. Радев, Р., 2011. „Развитие на петролната промишленост в България“. С., Изд. „Св. Иван Рилски“, с. 360.
3. Трендафилов, В., Ив. Бонев, 2017. Търсене, проучване и добив на нефт и природен газ в българската част от акваторията на Черно море. – Минно дело и геология, 8-9, 44-48.
4. Калинко, М. К. (ред.), 1976. „Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии“. Москва, „Недра“, с. 243.
5. Атанасов, Ан. (ред.), 1980. „Нефтогазоносност на Предбалкана“. София, „Техника“, с 208.
6. Семенович, В. В., Ю. Г. Наместников (ред.), 1981. „Нефтегазоносные бассейны социалистических стран Европы“. Москва, Секретариат СЭВ, с. 400.
7. Атанасов, Ан., П. Боков (ред.), 1983. „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България“.София, „Техника“, с. 288.
8. Боков, П., Х. Чемберски (ред.), 1987. „Геоложки предпоставки за нефтогазоносността на Североизточна България“. София, „Техника“, с. 330.
9. Велев, В. Х., 2019. Обзор на Варненската нефтогазоносна област показва, че и след 70 години геопроучвателна дейност на още въпроси няма отговор. – Геология и минерални ресурси, 4-5, 5-10.
10. Peters, K. E., M. R. Cassa, 1994. Applied Source Rock Geochemistry. – In: “The Petroleum Systems – From Source to Traps”, AAPсG Memoir, 1994, 60, 93-111.
11. Неручев, С. Г., С. В. Смирнов, 2007. Оценка потенциальных ресурсов углеводородов на основе моделирования процессов их генерации и формирования месторождений нефти и газа. – Нефтегазовая геология. Теория и практика, 2. www.ngtp.ru.
12. Велев, В. Х., 2013. Ресурси от неконвенционални въглеводороди в проучените райони на Северна България. – Спис. БГД, 74, 1-3, 41-52.
13. Велев, В. Х., 1999. Нефт и газ от Палеозоя на България – миражи и реалности. – Минно дело и геология. 9, 17-21.
14. Велев, В. Х., 2019. Прогнози, диагнози и факти за нефтогазоносността на девонско-долнокарбонските седименти в Мизийската платформа на С. България. – Геология и минерални ресурси, 1, 8-13.
15. Мандев, П. 1965. Мезозойские нефтеобразующие формации в Северной Болгарии. – Карпато-Балканская
Геологическая Ассоциация, VII конгресс, София, Сентябрь, Доклады,часть IV, 49-57.
16. Liu-Wen Xia, Jian Ciao, Ming Wang et al., 2019. A review of carbonates as hydrocarbon source rocks: basic geochemistry and oil-gas generation. Petroleum Science, 16, 1, 2-22.
17. Велев, В. Х., 2004. Механизъм на каскадно свързана първична миграция в предимно карбонатни формации. – Геология и минерални ресурси, 1, 37-40.
18. Велев, В. Х., Г. Богацкая, С. Вълчева, З. Дачева, 1982. Предпоставки за нефтогазоносност на долно-средноюрските седименти от района на Кнежа-Бърдарски геран. – Год. КГ, 23, 31-58.
19. Велев, В. Х., 2020. Долно-средноюрските въглища в Северна България като „нефтомайчини скали“? – Геология и минерални ресурси, 1, 15-21.
20. Велев, В. Х., 1916. Органично вещество и въглеводороди в долно-среднвоюрската теригенно-карбонатна субформация (Озировска свита). – Геология и минерални ресурси, 4-5, 33-40.
21. Велев, В .Х., 1976. Состав природных газов нижнемеловых отложений в районе Ценрального Предбалканья (Северная Болгария). – Докл. БАН, 29, 11, 1657-1660.
22. Велев, В., С. Вълчева, В. Саллабашева, 1980. Катагенна преобразуваност, органично вещество и нафтиди на долнокредния карбонатно-теригенен комплекс от Северна България – Год. Соф. Унив., ГГФ, 69, 1, Геол., 241-253.
23. Велев, В., В. Саллабашева, 1982. Катагенна преобразуваност, органично вещество и нафтиди нафлишко-флишоидните титон-валанжински седименти в Северна България. – Год. Соф. Унив., ГГФ,72, 1, Геол., 269-292.
24. Велев, В. Х., 2019. Казаното, доказаното и отказаното за Долнокамчийската нефтогазоносна област. – Геология и минерални ресурси, 7-8, 5-11.
25. Mayer, J., B. J. Ruprecht, R. F. Sachsenhofer et al., 2017. Source potential and depositional environment of Oligocene and Miocene rocks offshore Bulgaria. – Geol. Soc. London Spec. Publ., 464, 307-328.
26. Chouparova, E., N. Suzuki, P. Bokov, 1993. Modelling of subsidence and thermal history of Paleogene sequence in Dolna Kamchia depression, Westerrn Black Sea. – Geologica Balcanica, 23, 4, 65-78.
27. Велев, В. Х., 2021. Неотектоника в югозападната част на Мизийската платформа с последствия за петролната геология на България. – Минно дело и геология, 2, 37-45.

ДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ БЕЗСРОЧНИЯ МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ХИДРАВЛИЧНОТО НАПУКВАНЕ НА СКАЛИ-ИЗТОЧНИЦИ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИ В БЪЛГАРИЯ

ПРОУЧВАТ СЕ ГАЗОХИДРАТНИ НАХОДИЩА ПОД ДЪЛБОКИ ОКЕАНСКИ ВОДИ ЩЕ ИМАМЕ ЛИ „СОБСТВЕН ДОБИВ” ОТ НАХОДИЩАТА В ЧЕРНО МОРЕ?

д-р Венелин Х. Велев
ABSTRACT
KEYWORDS
REFERENCES

1. Зубова, М. А. Гидраты природных газов в недрах Мирового океана. Морская геология и геофизика, Обзорная информация, 1988, 1, с. 61.
2. Kvenvolden, K. A., M. A. McMenamin. Hydrates of natural gas: A review of their geologic occurrence. Geol. Survey Circular, 825, Wash., 1980 , p. 11.
3. Vasilev, A. Bulgarian marinе gas hydrates and resent tests of production technologies.- Proceed. of conference “Geology and hydrocarbon potential of the Balkan-Black Sea region”, 18-22 sept.,2017, Varna, p. 125-133.
4. Георгиев, В. Морските газови хидрати – един собствен ресурс на природен газ за Европа (Проект MIGRATE). Български енергиен и минен форум, Седма регионална конференция, 14-15 ноември 2017 г., София (устна презентация).
5. Deepwater Methane Hydrate Characterization and Scientific Assessment. NETL, July 31, 2017, p. 163.
6. Max, M. D., A. H. Jonson. A fresh look at the Mediteranean and Black Sea Basins: potential for high-quality hydrate reservoirs. Fire ice, 2015, 15 (1), p, 15-18.
7. Велев, В. Превръщат ли се ресурсите от газови хидрати в доказани запаси? Минно дело и геология, 2009, 5, с. 23- 26 и в доказани запаси? Минно дело и геология, 2009, 5, с. 23-26.

ПРИРОДЕН ГАЗ, НЕФТ И БИТУМИ ОТ ЗАПАДНО-ПРЕДБАЛКАНСКАТА НЕФТОГАЗОНОСНА ОБЛАСТ: РЕЗУЛТАТИ И ВЪПРОСИТЕЛНИ

Д-р Венелин Х. Велев
ABSTRACT

Обобщени са познавателни и практически резултати, добити след дългогодишна търсещо-проучвателна дейност на държавната геоложка служба в областта. Като разполага вече известни геохимични данни върху тукашното отчетливо разчленено геоложко пространство, авторът изтъква, че множеството течни и газообразни въглеводородни акумулации в мезозойски скали не са продукт на „далечна миграция” от дълбоко лежащи палеозойски източници или от района на Луковитското понижение. Напротив, разпределението на техните свойства в дълбочина и по литостратиграфски единици (свити) доказва че нефтогазоносността на мезозойската група от седименти в областта фактически има автохтонен характер.

KEYWORDS

природен газ, нефт, битуми, Западен Предбалкан

REFERENCES

1. Копрев, Ив., Е. Александрова. 2007. Потенциални възможности за изземване на фракции от непродуктивни депа. Сп. „Геология и минерални ресурси“, бр.10.
2. Златанов П., Е. Александрова. 2008. Твърдите включения в надвъглищния плиоценски масив в мини “Марица-изток”. Сп. „Минно дело и геология”, бр. 8, 2008.
3. Панайотова М., Л. Джерахов, Г. Гичева. 2019. Изследване на възможността за извличане на йони, притежаващи корозионно-агресивно действие спрямо строителни материали, при промиване на твърди включения в глинеста откривка. Международна научна конференция – 2019 на МГУ „Св. Иван Рилски“, София.
4. БДС EN 1097-1:2011 „Изпитване за определяне на механични и физични характеристики на скалните материали“

НЕФТЕНИ, МАЛТОВИ И АСФАЛТОВИ ПРОЯВИ В ГОРНОПАЛЕОЗОЙСКИ И ДОЛНОТРИАСКИ ЗАДРУГИ ОТ СОНДАЖ Р-1 НОВАЧЕНЕ (СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ)

Д-р Венелин Х. Велев
ABSTRACT

Сондаж Р-1 Новачене разкри за пръв път на територията на Северна България последователност от долнотриаски, пермски и карбонски формации със спорадични прояви на различни битуми (s.l.), проследени в диапазона на дълбочини 2390 – 3460 m под повърхността. Ядкови образци с битумно насищане са изучени с количествени лабораторни методио (Сорг, екстракции, колонна СКГ хроматография, ГТХ, рефлексия на витринита и др.). Повечето битуми са определени визуално и инструментално като алохтонни. По данни по отражателната способност на витринита (Ro, %) долната половина на пермската задруга и разкритата част на карбонската въгленосна формация попадат в обхвата на „нефтения прозорец“ на мезокатагенезата. Повечето карбонски аргилити имат ресурс от Сорг и потенциал за генериране на течни въглеводороди. Честите тектонски нарушения в стратиграфския пласторед позволяват тяхната вертикална миграция към по-млади хоризонти. Определени като нефт фази се съдържат само в пермската базална брекчо-конгломератна пачка. В долнотриаските алевролити и пясъчници битумите представляват био-деградирали в различна степен малти и асфалти. Видово богатата гама от природни нафтиди в сондажния разрез е представена с малки количества, които не оправдават търсещо сондиране.

KEYWORDS

нефт, малт, асфалт, Северна България

REFERENCES

1. Калинко, М. К. (ред.), 1976. Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии. М., „Недра“, с. 243.
2. Йорданов, Й., 1978. Разпространение и характеристика на долнотриаския природен рeзeрвоар. – Год. ВМГИ, 22, 2, с 49-63.
3. Николов, З., К. Попова, А. Попов, 1990. Въгленосни горнопалеозойски седименти в Р-1 Новачене (Централна Северна България). – Сп. Бълг. Геол. Д-во, 51, 1, с. 38-47.
4. Атанасов, Ан., П. Боков (ред.), 1983. Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в централната част на Северна България. С., ДИ „Техника“, с. 287.
5. Христов, З. (ред.), 1988. Геология на Добруджанския въглищен басейн. С., ДИ „Техника“, с. 170.
6. Бояджиева, К., С. Гашаров, 2001. Геотермичен каталог на България. С., ГорексПрес, с. 166.

НЕОТЕКТОНИКА В ЮГОЗАПАДНАТА ЧАСТ НА МИЗИЙСКАТА ПЛАТФОРМА С ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ПЕТРОЛНАТА ГЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Д-р Венелин Х. Велев
ABSTRACT

Статията сумира заключения от по-ранни работи на автора, засягащи неотектонски движения в западната половина на Северна България. Тук едно значително по амплитуда издигане след Еоцена залага трасета на три големи и дълбоко врязани в предсарматския субстрат речни палео-долини (на C-СЗ те се съединяват с невероятно огромен комплекс от каньони, развит на румънска територия). Издигането (в съчетание с често напукване и интензивна ерозия) ускорява вертикалната миграция на горещи пластови флуиди (вода, газ и нефт), причинявайки дисипация на вече възникнали въглеводородни залежи или формиране на нови такива. Като краен резултат в близост до земната повърхност възникват температурни аномалии, върху които снежната покривка е по-тънка и затова такива места се избират от населението за трайно заселване (в Северна България над всички промишлени залежи от нефт и газ са разположени различно големи селищни системи).
Диференцираното издигане предизвиква в Кнежанския структурен блок промяна в регионалния наклон на природния резервоар (Костинска свита) от продуктивната зона Бърдарски геран – Староселци. Това събитие компрометира капана на по-рано образуван голям залеж в западната част на зоната и позволява на повечето от неговите въглеводороди да се придвижат латерално в И-ЮИ посока, към новообразуван капан (Долнолуковитски) в пясъчници, изклинващи срещу наклона на бреговия склон.

KEYWORDS

неотектоника, петролна геология, Северна България

REFERENCES

1. Семенович, В. В., Ю. Г. Наместников, 1981. Нефтегаазоносные бассейны социалистических стран Европы. – М., Секретариат СЭВ, 400 с.
2. Tarapoanca, M., 2007. Architecture, 3D-geometry and tectonic evolution of the Carpathians foreland basin. Amsterdam, Thesis, Vrije University, 119 p.
3. Калинко, М. К., ред., 1976. Геология и нефтегазоносность Северной Българии. М., „Недра”, 244 с.
4. Атанасов, А., ред., 1980. Нефтогазоносност на Предбалкана. – С., „Техника“, 208 с.
5. Атанасов, Ан., П. Боков, ред., 1983. Геология и нефтогазоносност на Мизийската платформа в Централна Северна България. – С., „Техника”, 287 с.
6. Nikishin, A. M., P. A. Ziegler, D. Abbot et al., 2002. Permo-Triassic intraplate magmatism and rifting in Eurasia: Implications for mantle plumes and mantle dynamics. – Tectonophysics, 351, 3-39.
7. Тронков, Д., 1963. Характер на старокимерския структурен етаж, тип и време на старокимерските тектонски днижения в СЗ България. – Тр. Геол. Бълг., сер. Страт и тект., 5, 171-196.
8. Начев, И., Ч. Начев, 2001. Алпийска плейт-тектоника на България. – С., „Арктик“, 298 с.
9. Велев, В., Г. Шишков, 1981. Катагенна преобразуваност, органично вещество и нафтиди на долно-средноюрските седименти от Северна България. – Год. Соф. Унив., Геол.-геогр. фак., 71, 1, Геол., 329-337.
10. Велев, В. Х., 2017. Катагенна зонография и нефтогазоносност на теригенните долноюрски формации от централната част на Северна България- – Геология и минерални ресурси, 1-2, 15-20.
11. Велев, В. Х., 1976. Состав природных газов нижнемеловых отложений в районе Центрального Предбалканья (Северная Болгария). – Докл. БАН, 29, 11, 1337-1340.
12. Бончев, Е., 1986. Балканидите. Геотектонско положение и развитие. – С., БАН, 274 с.
13. Иванов, Ж., 2017. Тектоника на България. С., Изд. „Св. Кл. Охридски”, 330 с.
14. Велев, В., Т. Ненов, С. Попов, С. Йовчев, 1988. Основные черты неотектонического развития и осообенности глубинното геологического строения Мизийской платформы между реками Искыр и Осым. – Geol. Balcanica, 18, 6, 79-91.
15. Велев, В. Х., 2012. Нова и съвременна тектоника – още въпросителни пред нефтената геология на България. – Геология и минерални ресурси, 2, 5-9.
16. Jipa, D. C., C. Olaru, 2009. Dacian basin. Depositional architecture and sedimentary history of a Paratethys sea. – Geo-Eco-Marina, Sp. publ., 3, 264 p.
17. Paraschiv, D., 1997. The pre-Paratethys buried surface in Romanian territory. – Revue Roumaine de Geography, 41, 21-32.
18. Велев, В. Х., 2004. Механизъм на каскадно свързана първична миграция в предимно карбонатни нефтомайчини формации. – Геология и минерални ресурси, 3, 37-40.
19. Янев, Й., З. Печкай, П. Лилов, 1993. K-Ar възраст на и геодинамична позиция на базичните вулканити в Мизийската плоча. – Сп. Бълг. геол. д-во, 54, 3, 71-78.
20. Велев, В. Х., Г. Богацкая, С. Вылчева, 1981. Палеотемпературные аномалии в нижнеюрских отложениях Северной Болгарии и вероятный механизм их образования. – Докл. БАН, 34, 1, 77-80.
21. Велинов,Т., К. Бояджиева, 1981. Геотермични изследвания в България. – С., „Техника”,154 с.
22. Бояджиева, К., С. Гашаров,2001. Геотермичен каталог на България. – С., „ГорексПрес“, 156 с.
23. Польстер, Л. А., Ю. А. Висковский, В. А. Николенко и др., 1984. Историко-генетический метод оценки перспектив нефтегазоносности. М., „Недра”, 199 с.
24. Богацкая, Г. И., Д. М. Грибнева, 1979. Динамические условия седиментации нижнеюрской песчаниковой пачки Бырдарогеранской площади. – Докл. БАН, 32, 11, 1535-1538.
25. Богацкая, Г. И., 1984. Атализ пространственного распределения песчаных тел-коллекторов и зон их выклинивания на Бырдарогеранской площади. – Докл. БАН, 37, 5, 609-612.
26. Доскова, Р., Е. Драганова, 1994. Литофизична характеристика на среднотриаското колекторно тяло на Мариновгеранска площ. – Спис. Бълг. геол. д-во, 55, 2, 113-125.

БЪЛГАРИЯ ДО ПРОЕКТА „ТРИ МОРЕТА“ И СОНДАЖИТЕ НА ТУРЦИЯ В ЧЕРНО МОРЕ

Д-р Венелин Х. Велев
ABSTRACT

Разгледани са епизоди от енергийната политика на държавите с интереси в Централна и Източна Европа. Докато европейските правителства все още правят планове, Турция ускорява сондажното проучване на наскоро откритото гигантско газово находище „Сакария”. Икономическите резултати от двете паралелни стратегии се очакват след три години.

KEYWORDS

енергийна политика: „Три морета”, „Сакария”

REFERENCES

1. IBS Coastal Countries Symposium-IV, 5-6 May, 2020, Giresun, Turkey; FPRI; Daily Sabah, Nolan Geoscience Ltd.

ПО ДИРИТЕ НА НЕФТЕНИТЕ ВЪГЛЕВОДОРОДИ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

д-р венелин х. велев
ABSTRACT

Авторът търси сходства и различия в популация от нефтени акумулации с близки физически и химически показатели. Колекцията е събрана от промишлени залежи и притоци в българската част на големия Предкарпато-Балкански басейн. Признаковият набор идва от три различни посоки:  1) нормални и изопреноидни алкани в диапазона С17-С20; 2) молекулно-масов ред на циклоалкани с  1 до 6 броя на пръстените  в молекулата; 3) молекулно-масов ред на ароматни и полиароматни структури, до СnH2n-20.  Статистически представените данни обособяват две различни подгрупи, свързани съответно с  прототипи от нефтения залеж Долни Дъбник и  от газо-нефтения  залеж Долни Луковит.

KEYWORDS

Северна България, Мизийска платформа, хибриден нефт

REFERENCES

1. Кузмев, И., 2009. Само 8-10% от природните ресурси на нефт и газ в България са открити досега. – Минно дело и геология, 2-3, 20-24.
2. Велев, В. Х., 2018. За „собственият добив“, въглеводородният потенциал“ и „енергийната сигурност“. – Спис. Бълг. геол. д-во,79, 1-2, 69-78.
3. Велев, В. Х., 2019. Прогнози, диагнози и факти относно нефтогазоносността на девонско-долнокарбонските седименти в Мизийскатаплатформа (Северна България). – Геология и минерални ресурси, 1, 8-3.
4. Велев, В. Х., 2020. Нефтени, малтовии и асфалтови прояви в горнопалеозойски и долнотриаски задруги от сондаж Р-1 Новачене (Северна България). – Минно дело и геология, 4-5,27-34.
5. Семенович. В. В., Ю. Г. Наместников (ред.), 1981. „Нефтегазоносные басс ейны социалистических стран Европы и Республики Куба“. М., СЭВ, с. 400.
6. Калинко, М. К. (ред.), 1976.“ Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии“. М., „Недра“, с. 243.
7. Атанасов, Ан. (ред.), 1980. „Нефтогазоносност на Предбалкана“. С., „Техника“, с. 207.
8. Атанасов, А., П. Боков (ред.), 1983. „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в централна Северна България“. С., „Технике“, с. 287.
9. Саллабашева, В., В. Велев, Г. Шишков, 1972. О степени углефикации рассеянного органического вещества осадочных пород северо-восточной части Болгарии. – Докл. БАН, 25, 9, 1253-1256.
10. Велев, В. Х., 1969. Разпределение на органичното вещество в карбонатния комплекса на Триаса от Тетевенско. – Год. Соф. Унив., т. 61, 1, геол., 275-298.
11. Ковачева, Й., 1983. Нефтогазообразуващи наслаги. – В: „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България“, С., „Техника“,193-217.
12. Вычев, В., Г.Ковачев, Р. Петрова и др. 1976. Органическое вещество в триасовых отложениях Болгарии. II. Рассеянное органическое вещество в среднетриасовых карбонатах в скважинах у города Кнежа (Северная Болгария). – Нефтена и въглищна геология, 4, 23-33.
13. Vuchev, V. T., W. G. Howells, A. L. Burlingame, 1972. The Presence and Geochemical Significance of Organic Matter Extractable from Jurassic and Triassic Sediments of Northern Bulgaria. – Adv. in Org. Geochem. 1971, 365-3386.
14. Ильинская, В. В., 1985. „Генетическая связь углеводородов органического вещества пород и нефтей“. М., „Недра“, с. 160.
15. Велев, В. Х., 2020. Долно-средноюрските въглища в Северна България като нефтомайчини скали? – Геология и минерални ресурси, 1, 15-21.
16. Велев, В. Х., 2018. Органично вещество и въглеводороди в долно-средноюрската теригенно-карбонатна субформация (Озировска свита) от Северна България. – Геология и минерални ресурси, 4-5, 33-44.
17. Неручев, С. Г., С. В. Смирнов, 2007. Оценка потенциальных рессурсов углеводородов на основе моделирования процессов их генерации и формирования месторождении нефти и газа. – Нефтегазовая геология. Теория и практика. 2, 1-34.
18. Велев, В., Ю. Шиманов, 1970. Потенциальные рессурсы и генетическая природа нефтеносности аргиллитово-карбонатного комплекса (Т2-Т3) в центральной части Северной Болгарии. – Докл. БАН, 23, 11, 1405-1408.
19. Liu-Wen Xia, Jian Ciao, Ming Wang et al., 2019. A review of carbonates as hydrocarbon source rocks: basic geochemistry and oil-gas generation. – Petroleum Science, 16, 1, 2-22. (DOI: 10.1007//s12182-09-0343-5).
20. Велев, В. Х., 2004. Механизъм на каскадно свързана първична миграция в предимно карбонатни формации. – Геология и минерални ресурси, 1, 37- 40.
21. Вассоевич, Н. Б., Б. А. Соколов,1976. Современные достижения в развитии осадочно-миграционной теории образования и накопления нефти и газа. – Изв. ВУЗ. Геология и разведка, 5, 67-72.
22. Вассоевич, Н. Б., Ю. И. Корчагина, Н. В. Лопатин, В. В. Чернышев,1969. Главная фаза нефтеобразования. – Вестн. МГУ, сер. 4, Геология, 6, 3-27.
23. Велев, В. Х., 2019. Древна биогенна деградация на нефт от „горещи резервоари“ в Северна България. – Геология и минерални ресурси, 2-3, 29-34.
24. Велев, В. Х.,2006. Типология на нефтените фази от триаските и юрските седименти в централната част на Северна България. – Геология и минерални ресурси, 1-2, 15-20.
25. Brooks, J. D., K. Gould, J. W. Smith, 1969. Isoprenoids Hydrocarbons in Coal and Petroleum. – Nature, 222, 257-259.
26. Петров, А. А., 1984. „Углеводороды нефти“. М., „Наука“, с. 262.
27. Ковачев, Г., Р. Колева, 1986. Газово-хроматографска характеристика на нефт от различни находища в България. – Известия по химия, БАН, 19, 4, 481-485.
28. Велев, В. Х., 1983. Физико-химична характеристика на въглеводородните акумулации. – В: „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България”, С., „Техника”, с. 247-258.
29. Велев, В., В. Вычев, И. Конц, К. Холцхаккер, 1982. Изотопный состав углерода в нефтях и битумоидах мезозоя С. Болгарии. – Geologica Balcanica, 12, 4, 81-93.
30. Велев, В. Х., 1978. Типы углеводородных скоплений в триасово-среднеюрских отложениях Северной Болгарии. – Geologica Balcanica, 8 , 3, 59-84.
31. Балинов, В., В. Трошанов, Ем. Дешев и др., 1983. Сравнителен анализ на условията на екраниране на ннефтените и газовите залежи в Северна България. – Спис. Бълг. геол. д-во, 44, 1, 51-59.
32. Атанасов, Ат., Б. Монов, 1984. Триаско-долноюрският природен резервоарв Ломската падина и Централна Северна Българияи възможните типове капани и залежи от нефт и газ. – Спис. Бълг. геол. д-во, 45, 2, 213-220.
33. Боков, П., И. Монахов, Л. Найденов, 1969. Върху геоложкия строеж и нефтогазоносността на Козлодуйската площ. – Нефт. и въгл. геология, 18, 37-54.
34. Мандев, П., К. Овчаров, Л. Дончева, 1970. Геохимични изследвания на нефта и газокондензатите в Северна България. – Спис. Бълг. геол. д-во, 31, 2, 221-239.
35. Димитрова, М., 1989. Геохимические особенности нефтей центральной части Севернй Болгарии. – М., ИГИРГИ, (реф. дис.), с. 24.
36. Велев, В. Х., 2013. Находка на твърд природен битум в триаски карбонати от централната част на Северна България. – Минно дело и геология, 10, 42-44.
37. Велев, В. Х., 1977. Роль верхнетриасово-среднеюрского „промежуточного“ комплекса при нефтегазообразовании в мезозое Северной Болгарии. – Докл. БАН, 30, 9, 1325-1328.
38. Максимов, С. П., М. К. Калинко, Р. Г. Панкина и др., 1978. Состав и генезис нефтей терригенных отложений юры С. Болгарии. – Геол. нефти и газа, 10, 57-64.
39. George, S. G., H. Volk, M. Ahmed, 2005. Recognizing oil mixing using maturity parameters from different molecular weight fraction of oils. – 22th. Int. Meeting on Organic Geochemistry, vol. 1, Abstr., Seville, Spain, OP 5-2.
40. Alimi, H., 2017. Characterization of carbonate source-derived hydrocarbons using advanced geochemical technologies. – Sustainable Energy Eng., vol. 5, 2, 163-173.

ИЗКОПАЕМИТЕ ГОРИВА ОСТАВАТ ЗАДЪЛГО В ЕНЕРГЕТИКАТА И СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА

д-р Венелин Х. Велев
ABSTRACT

Природният газ ще нараства по значение във всички потребителски сектори поради доказаните му изобилни запаси и присъщата му гъвкавост на усвояване. Ще има промяна обаче при отношението производство-потребление, като главни страни-износители ще бъдат САЩ, Русия и страните от района Близкия Изток. Източниците на природен газ от неконвенционален тип ще нарастват и ще достигнат 33% в неговото общо производство. Продукцията на нефт от „трудни резервоари”, дълбоководните находища, наситените с битуми пясъчници и други, също ще нараства, достигайки 25% от общия добив.

KEYWORDS

природен газ, енергетика, икономика

REFERENCES

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.