Рециклирането на металите има редица ползи, както за опазването на околната среда и човешкото здраве, така и в икономически аспект. Всички съвременни високотехнологични продукти като компютри, медицински скенери, самолетни двигатели и метеорологични сателити са немислими без метали. Те имат потенциала да позволят устойчиво глобалното социално и икономическо развитие в стремежа към ресурсоефективна, кръгова и зелена икономика.
метали, рециклиране, добри практики
Улавянето на въглерода (CCS) включва методи и технологии за отстраняване на CO2 от промишленото производство чрез улавяне, транспортиране и съхранение в подземни хранилища. В настоящата статия са разгледани възможностите за съхранение на со2 в геоложки структури в южна българия за нуждите на комплекса ,марица-изток“. Освен за намаляване на емисиите, технологията може да помогне за оцеляването на ТЕЦ-ове, които гарантират сигурност на доставките.
въглероден диоксид, съхраняване, подземни хранилища
1. Балинов, В. и др. 1978. Относно методиката на комплексното обобщаване на геоложката информация във връзка с изясняване на условията и механизма на екраниране на въглеводородните залежи.- 25 години ВМГИ, Юбил. науч. конф., Варна, 224-233 с.
2. Белмустаков, Е. 1968. Палеоген. В: Стратиграфия на България. С., Наука и изкуство, 309-340.
3. Бояджиева, К., С. Гашаров. 2001. Геотермичен каталог на България. С., Горекс Прес, 166 с.
4. Дачев, Х. 1988. Строеж на земната кора в България. Изд. Техника, С., 334 с.
5. Дешев, Е., В. Балинов. 1977. Оценка кондиционных параметров фильтрационных и емкостных свойств пород-коллекторов. – ХІ конгрес на БКГА, Киев.
6. Йорданов, Й., В. Балинов, Е. Дешев, Ив. Сапунджиева. 1985. О методике колличественной оценки изолирующих свойств труднопроницаемых пород. – Изд. ГИ БАН, сер. неф. и въгл.геол., 21, с. 34-41.
7. Йосифов, Д. 1977. Първоразрядни дълбочинни разломи и земекорни блокове в нагънатите зони и активизираните области на България по геофизични данни. – Из. ГИ БАН, сер. геотект., тектонофиз. и геодин., 6, 48-65.
8. Кръстев, Н. и др. 1988. Геолого-геофизическая характеристика палеогенового фундамента Загорского понижения к западу от р. Сазлийка. – В: Линеаменты как структуры сочленения разновозрастных складчатых областей и их металогении. БАН, ПК ІХ МС АНСС, Пр.4, тема 4.2, 142-154 Рабочее совещание, София,
9. Недялков, Н. 1983. Тектоническое строение фундамента Восточномарицкого третичного басейна.- В: Марицкий шов и блоковое строение Болгарского Средногорья. БАН, ПК ІХ МС АНСС, Пр.4, тема 4.4, , 142-154. Рабочее совещание.София
10. Николова, Й., 1980. Определяне плътността на скалите по данни от радиометричните (НГМ и ГМ) изследвания в сондажите. – Из. ГИ БАН, сер. нефт. и въгл. геол. 13, 13-21 с.
11. Николова,Й., 1981. Усовершенствование методов интерпретации нейтронного гамма и акустического методов в песчаниках с глинисто-карбонатным цементом. Докл. на симп. по прил. геоф., Лайпциг, 511-517 с.
12. Николова, Й., В. Балинов, Е. Занева-Добранова, М. Дончева. 2004. Оценка на изолиращите свойства на труднопроницаемите скали по сондажно-геофизични данни. МНТК, Варна, с.165-170.
13. Станев, И. 1974. Генезис и възраст на подземните води от горноюрско-долнокредния водоносен хоризонт в България. – Изв. ГИ., сер. Инж. геол. и хидрогеол., 23, 61-74.
14. Chadwick A., Arts R., Bernstone C., May F., Thibean S., Zweigel P.(ed.). 2007. Best practice for the storage of CO2 in saline aquifers. Observations and guidelines from the SACS and CO2 STORE projects.
15. Dabovski, C., I. Boyanov, Kh. Khrischev et al. 2002. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. Geol. Balc., v. 32, 2-4; p. 9-15.
16. Kotzev, V., Tz. Georgiev, R. Nakov, B. C. Burchfiel, R. W. King, R. Reilinger. 2001 GPS study of active tectonics in Bulgaria: results from 1996 to 1998. Tectonophysics, 235-248.
17. Metz B., Davidson O., Coninek H., Loos M., Meyer L (ed.) 2005. Carbon Dioxide Capture and Storage. Cambridge University Press, New York.
В статията е разгледано строителството на тунелите в участъците: МС „Сердика“ – МС „Стадион В. Левски“ на Линия 1, Надлез „Надежда“- МС „НДК“ на линия 2 и МС „Театрална“ – МС „Красно село“ на Линия 3, изградени с тунелни пробивни машини с щит. Посочени са инженерно-геоложките, xидpогеоложките и сеизмоложки условия по трасето на метрото, които обуславят методите на работа и основните изисквания както към ТПМ, така и към конструкциите на тунелите.
подземно строителство, тунели, тунелни пробивни машини с щит, Софийско метро
1.. Братоев, Ст. Софийски метрополитен. Nota bene! Communications. София, 2004.
2.. Братоев, Ст. Софийски метротрасета. Nota bene! София, 2012.
3. Братоев, Ст., А. Джоргов Софийско метро 2020. ТЕМ ДИЗАЙН, София, 2020.
4. Maidl, B., M. Thewes и U. Maidl, Ръководство по тунелно строителство, том Том I: Конструкции и методи, BAGTC, 2013.
5. Жечев, Н. Крепежни конструкции и облицовки, София, 2012.
6. Балев, В. 3D симулация при прокарване на тунел с помощта на 2d софтуер по метод на крайни елементи“. списание „Минно дело и геология“ ISSN 0861-5713 ISSN 2603-4549 (online) бр. 5-6/2018
7. Tamaskovics N., Pavlov P., Totev L Tondera D., Computational pothole mining subsidence analysis. Journal of Mining and Geological Sciences, Volume 60, Part II Mining, Technology and Mineral Procesing, 2017. ISSN 2535-1184. p. 7-9
8. Tamaskovics N., Tondera D., Pavlov P., Totev L. Computational pothole mine subsidence analysis for multilayer sites. Journal of Mining and Geological Sciences, Volume 62, Part II, 2019. ISSN 2682 – 9525 (2683-0027 online) p. 99-102.
Неотдавнашно проучване на възможните фактори за ограничения брой на професионално изявяващи се носители на сертификати за компетентност, издадени от южноафриканското правителство, мотивира изследване на международните модели за оценка на компетентността на маркшайдери за целите на професионалната регистрация. Направена е критична оценка на образователните програми за маркшайдери в Австралия, Германия и Обединеното кралство, които са сравнени с действащите в Южна Африка. Периодът за придобиване на висше образование и изискванията за регистрация изглеждат сходни за повечето страни. Установено е, че в отделните образователни модели процесите за оценка на професионалната компетентност значително се различават. Тези модели на оценка се съпоставят с действащия модел в Южна Африка, използван от Министерството на минералните ресурси. Силните страни на всеки модел са установени и откроени, за да се разработи предложение за алтернативна форма на обучение в магистърска степен и оценяване на професионалната квалификация. Резултатите от изходното ниво, използвани от Съвета на инженерите на Южна Африка (Engineering Council of South Africa, ECSA), са сравнени с определените в някои от моделите изисквания за компетентност. Твърди се, че структурираният подход за развитие на компетентност чрез структурирано квалификационно обучение в магистърска степен ще осигури подобряване на скоростта на вземане на изпитите за професионална регистрация. Разработено е предложение за модел на магистърска квалификация или обучителна програма, които биха осигурили структуриран подход за получаване на компетентност. То се основава на силните страни на различните модели на компетентност и се обсъжда в подробности.
мониторинг на деформации и движения; прецизни геодезически измервания – методи и инструменти
1. Queensland Surveyors Act 2003. (2015, June 15). Queensland Surveyors Act 2003,. From Queensland Surveyors Act 2003,:https://www.legislation.qld.gov.au/LEGISLTN/CURRENT/S/SurveyorsA0 3.pdf
2. businessdictionary.com. (2015, July 7). businessdictionary.com. From www.businessdictionary.com:
http://www.businessdictionary.com/definition/skill.html
3. Campbell, G. (2007). QUEENSLAND SURVEY BOARD APPLICANT HANDBOOK. QUEENSLAND SURVEY BOARD.
4. Dennis, E. F. (2003). The mine Surveyor in the RSA – a brief historical review. Institute of Mine Surveyors of South African , 12-15.
5. Department of Labour USA. (2015, June 15). United States of Amnerica
6. Department of Labour. From Occupational Safety & Health
7. Administration: https://www.osha.gov/SLTC/competentperson/
8. Department of Mineral Resources RSA. (2015, June 15). Mine Surveyor’s
9. Government Certificate of Competency. From Department of Mineral Resources: http://www.dmr.gov.za/mine-surveyors.html
10. DMR. (2011). Mine Health and Safety Act No 29 of 1996 Government Gazette 27 May 2011. Government Gazette Republic of South Africa.
11. Government of Western Australia Department of Mines and Petroleum. (2015, June 15). Applying for certification. From Government of Western Australia Department of Mines and Petroleum: http://www.dmp.wa.gov.au/14874.aspx
12. Grobler, H. (2015). A future perspective on Work Integrated Learning for South African Mine Surveyors. World Conference on co-operative and work integrated education. Kyoto Sangyo University, Japan: 18-21 August 2015.
13. Grobler, H. (2014). Report on the GCC Mine survey MS evaluation process. Johannesburg.
14. Hegeman, M. (2015). Education of Mine Surveyors after graduation. Bochum: Technische Fachschule Georg Agricola.
15. Hegeman, M. (2015). Verordnung über die Ausbildung und Prüfung für den höheren Staatsdienst im Markscheidefach.
15. Hegeman, M. (2015, July 7). Verordnung über die Ausbildung und Prüfung für den höheren Staatsdienst im Markscheidefach. (H. Grobler, Interviewer)
17. International Society of Mine Surveying. (2015). www.ism.rwth-aachen.de. Retrieved January 2010 from International Society of Mine Surveying:
18. http://www.ism.rwth-aachen.de/cms/
19. Leighfield, K. (2015, June 13). HSE training model for UK surveyors email discussion. (H. Grobler, Interviewer)
20. New South Wales Board of Surveying and Spatial Information. (2015, June 15). Pathway to registration Mine Surveyors. From New South Wales Board of Surveying and Spatial Information: http://www.bossi.nsw.gov.au/candidates/candidate_mining_surveyors/path way_to_registration
21. Oxford dictionaries. (2015, June 15). Oxford Dictionaries. From www.oxforddictionaries.com:
22. http://www.oxforddictionaries.com/definition/english/competence
23. Schulte, R. (2015, May 13). Markscheider information. (H. Grobler, Interviewer)
24. South African Institute for Mining and Metallurgy. (2015, June 15). Best practice guideline for the development of Graduate Development Programmes . From South African Institute for Mining and Metallurgy: http://www.saimm.co.za/download/SAIMMGuideline-GDPsforEngineeringGraduates07092010.pdf
25. The South African Council for Professional and Technical Surveyors. (2015, June 15). Registration. From The South African Council for Professional and Technical Surveyors : http://www.plato.org.za/4regnotesprof.php
26. Willows-Munro, S. E. (1948). Minutes of the Quarterly annual General meeting. Journal of the Institue of Mine Surveyors of South Africa , page 19.,
Един от основните проблеми пряко свързани с технологиите на добив, преработка, транспорт и съхранението на горими суровини и материали е риска от възникване и разпространение напрахови експлозии. Количествата прах, които се отделят или образуват при тези процеси могат да доведат до възникване на такива авария. Условията за възникване и разпространение й имат комплексен характер. Те зависят както от факторите на средата, (концентрация на праха, източник на запалване, наличие на достатъчни количество кислород и др.) така и от взривоопасните характеристики на горимите прахове. Познаването на взриво и пожаро – техническите характеристики на различни по състав прахови смеси дава възможност за разпознаване (идентифициране) появата и нарастване на риска от експлозии. От друга страна познаването на еволюцията на опасността от възпламеняване на праховъздушните смеси позволява вземането на адекватни инженерни решения за управления на риска при критични аварийни условия. В резултат на това ще могат да се вземат и прилагат съответните профилактичните мероприятия за предотвратяване или минимизиране на този риск.
прахови експлозии, прахови смеси, свойства на праховете, дисперсност, коагуация, летливост, зони на експлозивна атмосфера
1 Демидов, П. 1976. Горене и свойства на горимите вещества. София. Техника.
2. Чомаков, П., Т. Стефанов. 1989. Вентилация, пожари и водоотлив в рудниците. София. Техника.
3. Живков, И. 1988. Горене на газове, течности и твърди вещества. София. ВИ на МВР.
4. Jaeger, N., Siwek, R. 1999. Prevent Explosions of Combustible Dusts, Chemical Engineering Progress, Vol. 95, No. 6, June.
5. БДС EN 1127-1:2019 Explosive atmospheres – Explosion prevention and protection.
6. БДС EN 60079-10-2:2015 Explosive atmospheres – Part 10-2: Classification of areas – Explosive dust atmospheres (IEC 60079-10-2:2015).
7. IEC 61241-2-1:1994 ED1 Electrical apparatus for use in the presence of combustible dust.
8. Минчев, М, Е. Захариев. 1992. Прахови експлозии в подземните рудници . София. Техника.
9. БДС EN 14034-4:2004+A1:2011 Determination of explosion characteristics of dust clouds – Part 4: Determination of the limiting oxygen concentration LOC of dust clouds.
10. БДС EN 26184-1:2000 Системи за защита срещу експлозии. Част 1: Определяне параметрите на експлозията за горими прашинки във въздуха (ISO 6184-1:1985).
11. БДС EN 13821:2003 Potentially explosive atmospheres – Explosion prevention and protection – Determination of minimum ignition energy of dust/air mixtures.
12. Investigation report report no. 2006 Combustible dust hazard study- U.S. chemical safety and hazard investigation board.
13. Михайлов, М., З. Динчев, Р. Ганев. Експлозивна опасност при рециклиране на олово. – VIII научна конференция с международно участие „гражданската безопасност 2017,“ Академия на МВР София, 2017 , стр.100-110 , ( ISSN 1313-7700 ), COBISS.BG-ID – 1288393188.
14. Власева Е., М. Михайлов, З. Динчев. Oценка на рисковете за безопасност и здраве от замърсяване с токсични газове на работната и околна среда. – Безопасност на средата – работна и околна, София, 2008, стр.93-101, English pp 253-260, (ISBN 978-954-353-083-0).
Представени са проблемите, които възникват в областта на битовата газификация в резултат на повишените цени на природния газ и необходимостта от комбинирането му с други енергоизточници
битови хибридни отоплителни системи
1. проф. В. Милчев и колектив. 1989 г. Топлотехника. – ДИ ”Техника”, София.
2. Данни от МОСВ – Информация за вносители на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, относно техните задължения по силата на Регламента на ЕС за флуорсъдържащите парникови газове (ФПГ) – версия 2.6, февруари 2020 г. Европейска комисия, Генерална дирекция „Действия по климата“ (DG Clima):
http://ec.europa.eu/clima/policies/f-gas/index_en.htm
3. Закон за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/; Обн., ДВ, бр. 86 от 1.10.1999 г.-последно допълнение ДВ бр. 105 от 11.12.2020г.
4. Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (НУБЕПРГСИУПГ) – приета с ПМС № 171 от 16.07.2004 г. – изм ДВ бр.60 от 20.07.2018г.