Skip to content Skip to footer

ПРОМИШЛЕНИТЕ И ПРОГНОЗНИ РЕСУРСИ ОТ ПРИРОДЕН U-238 В БЪЛГАРИЯ, ДОСТАТЪЧНА СУРОВИНА ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА НЕОБХОДИМИТЕ ГОРИВНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА РЕАКТОРИТЕ НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ” И „БЕЛЕНЕ”

Проф. дгмн инж. геолог Иван Бедринов
РЕЗЮМЕ

Първите количества български природен уран, стотици до хиляди? тонове са добити от немски миннодобивни фирми, през периода 1930 – 1940 г. Системни търсещи, проучвателни, научно-изследователски и добивни работи върху територията на България са провеждани от съветско-българското минно дружество (СБГО) и неговите приемници – Предприятие „Комбинат“ и ДФ „Редки метали“ от 1946 – 1992 г. През този период са открити: 47 бр. промишлени уранови находища, 92 бр. недопроучени рудопроявления и хиляди радиоактивни аномалии, често с доказани собственоуранови, U-съдържащи и U-съпровождащи цветни, редки, благородни, редкоземни и др. елементи. Добитият природен уран през този период е около 20 хил. t, остатъчните промишлен запаси в част от ликвидираните през 1992 г. находища са около 30 хил. t, а прогнозните ресурси в страната са около 60 хил. t – при съдържане на U-238 над 0,03% и около 90 – 100 хил. t при съдържание на U-238 над 0,008%.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

природен и обогатен уран, радиоактивност, уранов, U-съпровождащ и U-съдържащ минерал, генетична минерална асоциация

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Проф. Герасимовска, А. Нестеянова и др., 1951 г. Радиогеоложки изследвания в Република България, проведени през 1947-1949 г. от Южния отряд на Балканската експедиция при ВИМС-Москва, ГФ ВИМС.
2. Проф. Арапов, Ю.,Холопешин, И., Лапин, Вл. , 1957 г. Сводна карта на U находища в България , ГФ ДФ „Редки метали”.
3. Проф. Арапов, Ю. и др., 1963 г. Металогенна карта по U на България, ГФ ДФ „Редки метали”.
4. Металогенно-прогнозна карта на U на България, 1995 г. ДФ „Редки метали”.
5. Бедринов, И. Собствено-уранови, уран-полиметални и уран-торий-редкоземни минерализации и орудявания в Централните Родопи, 2015 г. Сп. „Геология и минерални ресурси”, кн. 7-8.
6. Бедринов, И. Етапи в развитието на уранодобивния отрасъл и урановата геоложка наука в България, 2014 г., Сп. „Геология и минерални ресурси”, кн. 9.
7. Бедринов, И. Проученост, значимост и перспективи на металните минерални суровини в България. Сборник с доклади на национална научно-техническа конференция, 2018 г.,
8. Бедринов, И., 2018 г. Относно състоянието на рудодобивния отрасъл в страната. Сборник с доклади на национална научно-техническа конференция.
9. Възможности за усъвършенстване на геотехнологичните методи за хидрохимично извличане на уран-съпровождащи Th-TR елементи в уранови находища. 2019 г, Сборник с доклади на научно-техническа конференция НТС.
10. АЕЦ „Белене”. Светла Василева (в-к „Дума”, 1.11.2019 г.)
11. Божков, Ел. САЩ натрапват ядреното си гориво, в-к „Дума”, 27.11.2019 г.
12. Георгиев, Ст. Състояние, направления и проблеми за търсене и проучване на метални подземни богатства. 2018 г., Сборник с докади на национална научно-техническа конференция, НТС-МДГМ.
13. Бедринов, И. 2018 г., На територията на България има находища на суровини от „изключителна важност за ЕС” Сп. МДГ, 4.
14. Ив. Бедринов. „Предпоставки за намиране на промишлени залежи от редкоземни елементи в някои магматогенни и метаморфни уранови находища в България”.
15. Ив. Бедринов, Г. Скендеров, 2019 г. Полиметални, радиоактивни и редкоземни минерализации и орудявания в Бухово-Кремиковския руден район. Прогнозни ресурси, Сп. МДГ, 1.
16. Драбова, Д. 2019 г. „Смяната на горивото за „Темелин” предизвика проблеми”, (в-к „Дума”, 28.11.2019 г.)
17. Технико-икономическото състояние на ДФ „Редки метали” към 1990 г. Доклад за комисията по ликвидация на уранодобива в България, 1991 г., Д. Андреев, ГФ „Редки метали”, личен архив на И. Бедринов, НМ „ЗХ”.

СЪЗДАВАНЕ, РАЗВИТИЕ И ЛИКВИДАЦИЯ НА ГЕОТЕХНОЛОГИЧНИЯ МЕТОД ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА УРАН В БЪЛГАРИЯ

Инж. Тончо Колев Вълков, инж. Жельо Петров Желев, инж. Георги Иванов Ганчев, инж. Димитър Костадинов Василев
РЕЗЮМЕ

Посочени са разработените и реализирани технически и технологични решения в областта на геотехнологичния метод за извличане на уран в България през периода 1966 – 1992 г. Разгледани са конструкциите на експлоатационните сондажи, сорбционните инсталации, разхода на сгъстен въздух и др. Засегната е темата за съпътстващи производства, като по-подробно е разгледана разработената технология за извличане на алуминия от продуктивните разтвори и получаване на амониево-алуминиев сулфат. Описани са методите за съхраняване и увеличаване дебита на сондажите. В края на материала са разгледани темите за методите за рекултивация и мониторинга върху рекултивираните площи.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

извличане на уран, геотехнологичен метод,, рекултивация и ликвидация на отработени площи

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Бялий Ю.Ф., Билибин С.Н., Ст.Чонгаров,1988 г. Геофизични методи за определяне разпространението на сярнокиселите разтвори в продуктивния хоризонт.
2. Ал. Георгиев, Пл. Драгов,1988 г. Намаляване разхода на сгъстен въздух.
3. Д. Василев, Ал. Георгиев, В. Тикларов, Д. Димитров, Пл.,1988 г. Технология за съпътстващо производство на амониево алуминиева стипца.
4. Земцов, А. А., Б. Додов, Г. Дупчанов, Крайчев. Опыт востоновлении производителности геотехнологических скважин методом хидроимпулсной их обработки специалным гидроударником ГС–42.
5. Отраслова нормала за амониево-алуминиев сулфат, 1989 г.
6. Отчет за проведените опитни работи по увеличаване производителността на сондажите чрез пневмо-импулсна обработка,1989 г.
7. Предварителни проучвания за оценка на екологичния риск след спиране на експлоатационните участъци Тенево, Окоп – Хидрокомп ООД ,1994 г
8. В. Русев, В. Василев,1988 г. Рекултивация и естествена неутрализация на сярно-киселите разтвори в недрата на отработените експлоатационни блокове в Орловдолското рудно поле.
9. Хидроекологична оценка и прогноза за влиянието на урано-добива върху околната среда след прекратяване на производствената дейност на участък Дебър – Хидрокомп,1994.
11. Хидроекологична оценка и прогноза за влиянието на уранодобива след прекратяване производствената дейност на участък Царимир – СД ПИКС,1993 г
12. Радиоекологична оценка и прогноза за влиянието на уранодобива върху околната среда след прекратяване производствената дейност на у-к „Царимир“ – ИЯИЯЕ, 1995 г.
13. Становище на колектив с ръководител доц. Красимир Иванов, относно възможностите за рекултивация на площи върху които е извършвана производствена дейност от „Тракия РМ“ ООД, с. Момино.
14. Разработка на методите за рекултивация на нарушени терени от производствената дейност на ДСО „Редки метали“, ИППД Н. Пушкаров,1983 г.
15. Екологична експертиза и насоки за рекултивация на отработени блокове в р-к „Селище“, НИПИ Агролеспроект,1990 г.
16. Литологические, геологоческие, определении возможности разработки месторождение подземного выщелачивании, Москва – дисертация кгмн Лазар Кузманов,1974 г.
17. Отчет на Минно геотехнологичен комбинат за резултатите от извършените геологопроучвателни работи,1990 г.
18. Христо Марчев. Прокарване и съоръжаване на геотехнологични сондажи,1985.

НОВО НАХОДИЩЕ „ГЛОРИЯ“ НА ГЛАУКОНИТОВ ТИП ИНДУСТРИАЛНИ МИНЕРАЛИ – ИЗХОДНА СУРОВИНА ЗА ПРОИЗВОДСТВО ЕСТЕСТВЕН БЕЗХЛОРЕН КАЛИЕВ ТОР ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Д-р Никола Вардев
РЕЗЮМЕ

В статията са изложени основните геолого-икономически характеристики на новопроучено находище на глауконитов тип индустриални минерали – изходна суровина за производство на естествен безхлорен калиев тор за селското стопанство. Находището е изгрaдено от долнокредни тъмнозелени глауконитови пясъчници с дебелина не по-малко от 40 m. Разположено е в централната част на северна България, на 45 km от най-големия воден транспортен коридор на Европа – река Дунав. Разгледани са всички онези специфични свойства на глауконита, изхождащи от слоистата му пореста структура и наличието на изключително активни катиони. Много важни елементи за растежа на растенията се намират в лесно извлекаема форма в глауконита, което го прави изключително ценна и ефективна суровина за производство на естествен минерален тор за селското стопанство с комплексно многофункционално въздействие.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

глауконит, глауконитови пясъчници, находище на глауконитови пясъчници в България

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Атанасов, Г. 1962. Глауконити от юрата в България. – Год. СУ, Биол.-геол.-геогр. фак. Т. 55, №2, геол, 141-157.
2. Алексиев, Б. 1958. Глауконитът от албските отложения при с. Мало Пещене, Врачанско. – Изв. Геол. инст. – БАН, №6, 175-191.
3. Горанов, А., И. Начев, Т. Тодоров, С. Трашлиев, С. Янев. 1971. Формационни особености и разпределение на седиментогенните полезни изкопаеми в България.- Изв. Геол.инст. Сер. Стратигр. и литол., №20, 87-109
4. Маринова, С., М. Бенова. 1987. Отчет по задача минералого-техноложка оценка на форсфорит-глауконити от находище „Санидиново” – Плевенско за целесъобразност от проучване и добив – СО „Цветна металургия, КНИПИ „Нипроруда”
5. Монов, Б., Т. Николов. 1991. Литостратиграфия на долнокредните седименти в Западния Предбалкан, Сп. Бълг.геол. д-во, 52,1.
6. Начев, И., Л. Начева. 1957. Доклад за проучване на глауконитова суровина във Врачанско и Белослатинско (II-368)
7. Начев, И. 1975а. Върху генезиса на седиментни глауконити в България. – Палеонт, стратигр. и литол., № 2, 73-82.
8. Начев, И. 1975б. Диагенетни глауконити в България. – Палеонт, стратигр. и литол., № 1, 85-100.
9. Начев, И. 1976. Литология на юрските седименти в България. – С., БАН., 160 с..
10. Николаева, И. 1977. Минералы группы глауконита в осадочных формациях, Новосибирск, Наука, 322
11. Пиронков, С. и др. 1991. Нерудни изкопаеми. Технологичен и икономически преглед., С., Техника, 252.
12. Трашлиев, С. 1988. Неметални полезни изкопаеми в България., С., Техника.
13. Филипов, Л. и др. 1995. Обяснителна записка към Геоложка карта на България в М 1:100000, картен лист Бяла Слатина.
14. Цанков, Ц. и др. 1995. .Обяснителна записка към Геоложка карта на България в М 1:100000, картен лист Враца.
15. Ashley, G. 1917. Greensand depozits of Eastern Unites States. Contribution to economic geology, 1917 part I.
16. Ivanov, M. 1991. Albian ammonite biostratigraphy in Northwest Bulgaria; Geologica Balkanica, 21.4:17-53.
17. Mansfield, G. 1923. Potash in the Greensands of New Jersey.Reports of the departmen of conservation and dеvelopment – State of New Jersey – Division of geology and water: Bul 23, Geology Series
18. Shreve, R. 1930. Greensand bibliography to 1930. U.S. Department of commerce , Bureou of Mines, Bul. 328.

ПОДОБРЕНИЯ В КОНЦЕПЦИЯТА НА ПРИЛАГАНАТА В РУДНИК „ЧЕЛОПЕЧ“ КАМЕРНО-ЦЕЛИКОВА СИСТЕМА НА РАЗРАБОТВАНЕ СЪС ЗАПЪЛНЕНИЕ

д-р инж. Николай Георгиев, инж. Георги Лисев
РЕЗЮМЕ

Статията представлява обзор на негативни аспекти в прилагания камерно-целиков метод на разработване със запълнение в рудник „Челопеч“, дефинира целите и задачите за тяхното преодоляване. Представени са технологични решения за подобряване на ефективността и безопасността на метода за добив в рудник „Челопеч“.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

рудник, камери, камерно-целиково система, запълнение

РЕФЕРЕНЦИИ

ПРОБИВНО-ВЗРИВНИ РАБОТИ И ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТ В РУДНИК „ТРОЯНОВО-СЕВЕР“, „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД

инж. Светла Костова, Инж. Ивайло Василев, Инж. Иван Гидиков
РЕЗЮМЕ

При изземване на откривката в рудник „Трояново-север“ през последните години проблем представляват твърдите включения. Отрицателното им влияние се изразява в: чупене и износване на зъбите на кофите и смачкването им; избиване на ролки на лентите; нарушаване на технологичния процес чрез задигане на платното; претоварване на работните органи на багерите. В представения доклад са описани реда и начина за установяване на оптималните параметри на пробивно-взривните работи като: диаметър на сондажите, разположение на сондажите и разстоянието между тях, големина и конструкция на заряда, вид и количество на забивката и взривното вещество.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

параметри на пробивно-взривните работи, рудник „Трояново-север“

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Минпроект, Правилник по безопасността на труда при взривни работи, София, 1997 г.
2. Олофсон, С. Приложна взривна технология за строителството и минното дело, София, 2006 г.
3. Паунов, Н, Барбулов, Б. В помощ на взривчика,София,1989 г.
4. Чомаков, П; Башлийски,Ц. Основи на минното дело, София, 1983 г.

ОСОБЕНОСТИ НА ТРИИЗМЕРНИЯ АНАЛИЗ ПРИ ПРИЛОЖНИ ГЕОТЕХНИЧЕСКИ ЗАДАЧИ

Инж. Владимир Пенев
РЕЗЮМЕ

Тенденцията да се прилага триизмерното компютърно моделиране за геотехнически задачи в практиката става все по-силна. Този процес е съпроводен с диалог за предимствата и недостатъците, особеностите и съответствието на триизмерните към двуизмерните анализи. В статията се разглеждат основни постановки за триизмерния анализ чрез гранично равновесие в контекста на устойчивостта на откоси на строителни изкопи, като се обръща внимание на влиянието на топографията на изкопа към резултатите.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

триизмерно компютърно моделиране, анализ на гранично равновесие, устойчивост на откоси

РЕФЕРЕНЦИИ

1. A comparison of slope stability analyses in two and three dimensions.
2. Wines D.,A comparison of slope stability analysesin two and three dimensions, The Journal of The Southern African Institute of Mining and Metallurgy, 2016 vol.116.
3. Murray D. FREDLUNDa,1, Delwyn G. FREDLUNDb and Gilson de F. N. GITIRANA Jr., Developments in Landslide Analysis Methodologies, Technical Session N10 “Natural Hazards”,International Society for Soil Mechanics and Geotechnical Engineering (ISSMGE), 2019.
4. Jiang, J.-C., Baker, R., and Yamagami, T. (2003). The Effect of Strength Envelope Nonlinearity on Slope Stability Computations, Canadian Geotechnical Journal., Vol. 40, No. 2, pp. 308-325.
5. Zhang Y., Chen G., Zheng L., Yange L., Zhuang X., Effects of geometries on three-dimensional slope stability, NRC Research Press, 2013.
6. Митев И., „Изчислителен модел при оразмеряване и прокарване на подземни изработки“ 2019, ISSN 978-619-91347-2-6.
7. Митев И., „Триизмерен изчислителен модел на вертикална шахта част от междинна вентилационна и водоотливна станция от трета линия на метрото в София““, Списание „Минно дело и геология“, 2019 бр. 3, ISSN: 0861-5713.

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.