Skip to content Skip to footer

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ РИСКА ОТ ЕКСПЛОЗИИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГОРИМИ СУРОВИНИ И МАТЕРИАЛИ

гл. ас. д-р Александър Крилчев
РЕЗЮМЕ

Един от основните проблеми пряко свързани с технологиите на добив, преработка, транспорт и съхранението на горими суровини и материали е риска от възникване и разпространение напрахови експлозии. Количествата прах, които се отделят или образуват при тези процеси могат да доведат до възникване на такива авария. Условията за възникване и разпространение й имат комплексен характер. Те зависят както от факторите на средата, (концентрация на праха, източник на запалване, наличие на достатъчни количество кислород и др.) така и от взривоопасните характеристики на горимите прахове. Познаването на взриво и пожаро – техническите характеристики на различни по състав прахови смеси дава възможност за разпознаване (идентифициране) появата и нарастване на риска от експлозии. От друга страна познаването на еволюцията на опасността от възпламеняване на праховъздушните смеси позволява вземането на адекватни инженерни решения за управления на риска при критични аварийни условия. В резултат на това ще могат да се вземат и прилагат съответните профилактичните мероприятия за предотвратяване или минимизиране на този риск.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

прахови експлозии, прахови смеси, свойства на праховете, дисперсност, коагуация, летливост, зони на експлозивна атмосфера

РЕФЕРЕНЦИИ

1    Демидов, П. 1976. Горене и свойства на горимите вещества. София. Техника.
2.    Чомаков, П., Т. Стефанов. 1989. Вентилация, пожари и водоотлив в рудниците. София. Техника.
3.    Живков, И. 1988. Горене на газове, течности и твърди вещества. София. ВИ на МВР.
4.    Jaeger, N., Siwek, R. 1999.  Prevent Explosions of Combustible Dusts, Chemical Engineering Progress, Vol. 95, No. 6, June.
5.    БДС EN 1127-1:2019 Explosive atmospheres – Explosion prevention and protection.
6.    БДС EN 60079-10-2:2015 Explosive atmospheres – Part 10-2: Classification of areas – Explosive dust atmospheres (IEC 60079-10-2:2015).
7.    IEC 61241-2-1:1994 ED1 Electrical apparatus for use in the presence of combustible dust.
8.    Минчев, М, Е. Захариев. 1992. Прахови експлозии в подземните рудници . София. Техника.
9.     БДС EN 14034-4:2004+A1:2011 Determination of explosion characteristics of dust clouds – Part 4: Determination of the limiting oxygen concentration LOC of dust clouds.
10.     БДС EN 26184-1:2000 Системи за защита срещу експлозии. Част 1: Определяне параметрите на експлозията за горими прашинки във въздуха (ISO 6184-1:1985).
11.    БДС EN 13821:2003 Potentially explosive atmospheres – Explosion prevention and protection – Determination of minimum ignition energy of dust/air mixtures.
12.    Investigation report report no. 2006 Combustible dust hazard study- U.S. chemical safety and hazard investigation board.
13.    Михайлов, М., З. Динчев, Р. Ганев. Експлозивна опасност при рециклиране на олово. – VIII научна конференция с международно участие „гражданската безопасност 2017,“ Академия на МВР София, 2017 , стр.100-110 , ( ISSN 1313-7700 ), COBISS.BG-ID – 1288393188.
14.    Власева Е., М. Михайлов, З. Динчев. Oценка на рисковете за безопасност и здраве от замърсяване с токсични газове на работната и околна среда. – Безопасност на средата – работна и околна, София, 2008, стр.93-101, English pp 253-260, (ISBN 978-954-353-083-0).

ПРОБЛЕМИ, ВЪЗМОЖНОСТИ И РЕШЕНИЯ ПРЕД ГАЗОСНАБДЯВАНЕТО НА ДОМАКИНСТВАТА В БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ ВНЕДРЯВАНЕТО НА ХИБРИДНИ СИСТЕМИ

ас. инж. Марио Караджов
РЕЗЮМЕ

Представени са проблемите, които възникват в областта на битовата газификация в резултат на повишените цени на природния газ и необходимостта от комбинирането му с други енергоизточници

КЛЮЧОВИ ДУМИ

битови хибридни отоплителни системи

РЕФЕРЕНЦИИ

1. проф. В. Милчев и колектив. 1989 г. Топлотехника. – ДИ ”Техника”, София.
2. Данни от МОСВ – Информация за вносители на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, относно техните задължения по силата на Регламента на ЕС за флуорсъдържащите парникови газове (ФПГ) – версия 2.6, февруари 2020 г. Европейска комисия, Генерална дирекция „Действия по климата“ (DG Clima):
http://ec.europa.eu/clima/policies/f-gas/index_en.htm
3. Закон за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/; Обн., ДВ, бр. 86 от 1.10.1999 г.-последно допълнение ДВ бр. 105 от 11.12.2020г.
4. Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (НУБЕПРГСИУПГ) – приета с ПМС № 171 от 16.07.2004 г. – изм ДВ бр.60 от 20.07.2018г.

ТРИИЗМЕРНО ГЕОЛОЖКО МОДЕЛИРАНЕ И ВИЗУАЛИЗАЦИЯ В ГИС

Д-р Дейвис Динков
РЕЗЮМЕ

Триизмерното (3D) моделиране и визуализация позволяват да се представят геосистемите чрез динамични модели или чрез генериране на фотореалистични изображения, използвайки широк спектър от данни: геоложки, геодезически, географски и др. Представени са основните методи за събиране и обработка на цифрови геопространствени данни за 3D моделиране и 3D визуализация в ГИС среда. Използвани са съвременни методи за дистанционно наблюдение с помощта на безпилотни летателни системи (БЛС) с цел изготвяне на триизмерен геоложки модел. Демонстрирани са възможностите за прецизно картографиране и създаване на високоточни цифрови модели, подходящи за използване в ГИС среда, както и за изграждане на прецизни и актуални триизмерни модели на геоложки обекти.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

3D ГИС, БЛС, триизмерно (3D) моделиране, цифрова фотограметрия, SfM (структура от движение)

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Динков. Д., „3D моделиране на природни ландшафти с използване на безпилотни летателни системи.,“ Проблемии на Географията, № 1-2, pp. 139-163, 2018.
2. Динков, Д. Tриизмерно (3D) моделиране на обекти на културно-историческото наследство с използване на безпилотни летателни системи,“ Проблемии на Географията, № 3-4, pp. 139-160, 2018.
3. Динков, Д. 2018. Приложение на 3D моделиране при рекултивация на нарушени терени от миннодобивната дейност. Сб. доклади Национална научно-техническа конференция „Минерално-суровинната база на България“, НТС МДГМ, 154-167.
4. Малджански, П. 2017. Фотограметрични технологии, https://e-learn.uacg.bg
5. Петров, Д.; ртиранеМихайлов, П. 2014. Съвременни технически средства и технологии за събиране на геопространствени данни за местността, Шумен: Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, 2014.
6. 3D Nature (2008) Visual Nature Studio, LLC, Using VNS 3. Manual, www.3DNature.com
7. Agisoft Metashape, https://www.agisoft.com/
8. Blender, https://www.blender.org/
9. Fonstad, M.A.; Dietrich, J.T.; Courville, B.C.; Jensen, J.L. (2013) Topographic structure from motion: a new development in photogrammetric measurement. Earth Surface Processes and Landforms, pp 421–430.
10. https://www.mtitc.government.bg/,2010. Онлайн..Available: https://www.mtitc.government.bg/sites/default/files/zakon_dostyp_prostranstv_danni-26022019.pdf.
11. Lowe, D.G. (1999) Object Recognition from Local Scale-Invariant Features. In International Conference on Computer Vision, (pp. 1150-1157). Corfu, Greece.
12. Meshlab, https://www.meshlab.net/
13. OpenDroneMap, https://www.opendronemap.org/
14. OSM-Bundler, https://code.google.com/archive/p/osm-bundler/
15. Photosynth Toolkit, https://sites.google.com/a/everythingconnects.com/gravity/home
16. Pix4Dmapper, https://www.pix4d.com/product/pix4dmapper-photogrammetry-software
17. Rossi, A.; Rhody, H.; Salvaggio, C. (2012) Abstracted workflow framework with a structure from motion application. Western New York Image Processing Workshop, (pp 9-12), New York.
18. Snavely, N.; Seitz, S.M.; Szeliski, R. (2008) Modeling the world from Internet photo collections. International Journal of Computer Vision, 189-210.
19. VisualSFM : A Visual Structure from Motion System, http://ccwu.me/vsfm/
20. Westoby, M.; Brasington, J.; Glasser, N.F.; Hambrey, M.J.; Reynolds, J.M. (2012) ‘Structure-from-Motion’ photogrammetry: A low-cost, effective tool for geoscience applications. Geomorphology, pp 300-314.
21. Zlatanova, S. (2000), 3D GIS for Urban Development, Thesis, Graz, Austria, 2000.
22. Zlatanova, S. (2012), Training school on 3D Urban Visualisation. Open Web Technologies, Sofia, Bulgaria, 1-5 October,2012.

ДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ БЕЗСРОЧНИЯ МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ХИДРАВЛИЧНОТО НАПУКВАНЕ НА СКАЛИ-ИЗТОЧНИЦИ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИ В БЪЛГАРИЯ

АВТОМАТИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕФОРМАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В ИНЖЕНЕРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, СВЛАЧИЩА И ХВОСТОХРАНИЛИЩА

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов
РЕЗЮМЕ

В докладът се разглеждат възможностите на съвременните към този момент технически средства за осъществяване на непрекъснат мониторинг върху деформациионните процеси в инженерни съоръжения, свлачища и хвостохранилища, чрез използване на комбинация от периодични геодезически измервания, наблюдение в реално време и приложен софтуер. Предлага се схема за комбинирано използване на тези средства, чрез прилагането на прецизни измервателни технологии, в т.ч.: роботизирани тотални станции, ГНСС, електронни наклономери и специализирани датчици. Реализацията е базирана върху съществуващия световен опит в тази област и програмна система на автора, която позволява обработка, съхранение и визуализация на резултатите от деформационни процеси, при периодични геодезически измервания. Разгледани са възможностите за включване на допълнителни модули за управление на геодезически инструменти, позволяващи наблюдение на позицията на съоръжението или отделни негови сегменти в реално време.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

инженерна геодезия, деформации на инженерни съоръжения, свлачища и хвостохранилища

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Ангелов, А. Изграждане на оптимизационен модел, база данни и софтуер за обработка, управление и анализ на геодезическите данни при изследване на деформации на язовирни стени. София. Дисертация, 2005.
2. Ангелов А., „Геодезически методи за изследване на деформационни процеси при високи сгради и инженерни съоръжения”. Монография, ISBN 978-619-90832-1-5, 2017г.
3. Димитров, Д. Инженерна геодезия. София. Техника, 1989.
4. Ламбева, Т. Трансформация между геопотенциални коти и нормални височини при прецизни височинни определения, Годишник на УАСГ, брой 2, том 54, 2021, София, стр.219-228.
5. Пенев, П. Геодезически мрежи и методи за определяне на деформации на инженерни съоръжения. София. Дисертация, 1981.
6. Хофман-Валенхов,Б., Лихтенегер,Н., Колинс, Дж. GPS.Теория и практика, София. УАСГ, 2002.
7. Левчук, Г.П., Новак, В.Е., Лебедев, Н.Н. Прикладная геодезия. Москва. Недра, 1981.
8. Karl Sippel (2001). “Modern Monitoring System software development”. Leica Geosystems AG.
9. James Lutes, Adam Chrzanowski, Geoffrey Bastin and Cecilia Whitaker. (2001). “DIMONS – Software for automatic data collection and automatic deformation analysis”
10. Инструкция за изследване на деформации на сгради и инженерни съоръжения. София. ГУГКК, 1980г.
11. Structural Deformation Surveying. US Army Corps of Engineers, Department of Army.
12. Washington, DC 20314-1000, Manual No. 1110-2-1009, 1 June 2002.

ГЕОДЕЗИЧЕН МОНИТОРИНГ НА ПРЕМЕСТВАНИЯ И ДЕФОРМАЦИИ НА ОБЕКТИ ОТ ИНЖЕНЕРНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ПОВЪРХНОСТТА ЗА ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИТЕ ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА МИНИ „ПЕРНИК”

д-р инж. Иван Калчев
РЕЗЮМЕ

В последните години след спиране на минните дейности през 2000 г. на територията на град Перник възникнаха извънредни ситуации, които са пряко свързани с миннодобивната дейност, извършвана в Пернишкия въгледобивен басейн. Целта на проекта е да се изпълнят предпроектни проучвания и анализи на реперната мрежа за геодезични и маркшайдерски наблюдения за движението и деформациите на земната повърхност, минния масив и най-застрашените обекти на повърхността с цел организиране на специализиран мониторинг като превантивна мярка с цел опазване на обекти и съоръжения от вредното влияние на проведените минни работи и последствията от спиране на експлоатацията им.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

мониторинг на деформации и движения; прецизни геодезически измервания – методи и инструменти

РЕФЕРЕНЦИИ

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.