Skip to content Skip to footer

СЪХРАНЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ В ИЗОСТАВЕНИ РУДНИЦИ

Инж. Димитър куюумджиев
РЕЗЮМЕ

В доклада е представен споделен чужд опит и добра практика за това как пиковата енергия, която е най-евтина може да бъде съхранявана. Международният екип от изследователи е приложил подземна гравитационна система за съхранение на енергия (ПГССЕ) в изоставен рудник в Южна Африка, близо до Йоханесбург. В разработката им се предлага асансьорите в рудничните шахти, предназначени за транспортиране на рудата да бъдат използвани като рекуператори на енергия, а подземните хоризонти, които са разкрити да бъдат като акумулатори на енергия в зависимост от продукта, който ще се използва. Цената на инсталираното съоръжение за UGES се оценява в настоящото проучване на 1-10 USD/kWh, като се приема, че средната разлика във височината между горните и долните места за съхранение е съответно 1500 m и 200 m. Проектът е толкова по-евтин, колкото по-значителна е разликата във височината. Капацитетът за производство на електроенергия варира в зависимост от дълбочината на мината, диаметъра на шахтата и скоростта на движение на пясъка. Техническият живот на системата може да варира от 20 до 30 години. Потенциалът на технологията за съхранение варира от 7 до 70 TWh в световен мащаб, като по-голямата част от този потенциал е съсредоточена в Китай, Индия, САЩ и Русия.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

енергиен преход; гравитационно съхранение на енергия; управление на интелигентни мрежи; модел за съхранение на електроенергия

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Hunt, J. D.; Zakeri, B.; Jurasz, J.; Tong, W.; Da˛bek, P. B.; Brandão, R.; Patro, E. R.; Ðurin, B.; Filho, W. L.; Wada, Y.; et al. Underground Gravity Energy Storage: A Solution for Long-Term Energy Storage. Energies 2023, 16, 825. https://doi.org/10.3390/en16020825

ЗНАЧЕНИЕ НА НОРМАТИВНАТА РАМКА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НАХОДИЩA ЗА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА ЧРЕЗ ОТКРИТ СПОСОБ

адв. Мина Вълева – Радкова
РЕЗЮМЕ

Бързопроменящата се среда от гледна точка на климата, геополитиката, пазарите, бурното развитие на технологиите, различните по характер нежелани и неочаквани проявления като пандемии и военни конфликти, принуждават гражданите на Европейския съюз и България в частност, да осмислят отношението си към миннодобивната индустрия и осигурят устойчива среда за продължаване развитието на сектора, като част от националният и европейски суверенитет.
В днешните условия една от основните предпоставки, която следва да е налице, за да се реализира проект за разработване на находище на подземни богатства, неговата експлоатация и употреба на добитите суровини, е наличието на специална, ясна и приложима нормативна рамка. България има дългогодишни традиции и опит в развитието на минерално-суровинната индустрия и в нормативното регулиране на обществените отношения в този сектор. На национално ниво са приети мерки, необходими за изпълнение и прилагане на актовете на Европейския съюз в областта на дейностите по търсене, проучване и добив на подземни богатства. С Решение № 761 от 29.09.2015 г.
Министерският съвет прие Национална стратегия за развитие на минната индустрия, която има за цел устойчиво развитие на минната индустрия чрез осигуряване на икономически балансиран, социално и екологично отговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в Република България, чието изпълнение все още не се отчита и не се анализира необходимостта от нейната актуализация.
В наши дни миннодобивния сектор в България, а и на ниво Европейски съюз, е един от най-силно регулираните. Отчитайки броя реализирани нови проекти в сектора, както и проявяващите се тенденции за преустановяване или силно ограничаване на добивната индустрия, се налага извода, че силната регулация и прибързано приета или изменена нормативна рамка не е постигнала целения ефект. За да не бъде изненадан миннодобивния бранш, така също и специализираната администрация, натоварена с управлението на подземните богатства и съблюдаването за закономерното развитие на минния сектор в България, то трябва да има едно ясно установено и мотивирано мнение по повод нормативната рамка, което да се противопоставя успешно срещу всяко неразумно и не достатъчно обосновано предложение за изменение.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

проучване и добив на подземни богатства, нормативна уредба

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Конституция на Република България (Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991 г.).
2. Национална стратегия за развитие на минната индустрия (приета с Решение 761 от 29.09.2015 г. на МС).
3. Закон за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 23 от 12.03.1999 г.).
4. Закон за мините и кариерите от 1957 г.
5. Указ за мините и подземните богатства от 1947 г.
6. Закон за държавната собственост (Обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996 г.).
7. Закон за общинската собственост (Обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996 г).
8. Закон за опазване на околната среда (Обн. ДВ. бр.1 от 02.01.2021 г).
9. Закон за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002 г.).
10. Закон за защитените територии (Обн. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998 г.).
11. Закон за устройство на територията (Обн. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001 г.).
12. Наредба за националния геоложки фонд“ (обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г.).
13. Наредба за изготвянето и воденето на националния баланс на запасите, регистъра на откритията и специализирания кадастър на находищата на подземни богатства“ (обн. ДВ. бр.111 от 21 Декември 1999 г.).
14. Наредба за обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучвана или за проучване и първична преработка на подземни богатства, за ликвидация или консервация на геологопроучвателните и на миннодобивните обекти за рекултивация на засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване“ (обн. ДВ. бр. 95 от
1 ноември 2013 г.).
15. Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн. ДВ. бр.89 от
22 октомври 1996 г.).

МОДЕЛИРАНЕ НА СТАЦИОНАРНИ ПОЖАРОГАСИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ ЗА ВОДНА МЪГЛА НИСКО НАЛЯГАНЕ С ХОРИЗОНТАЛНО РАЗПРЪСКВАНЕ – ЧАСТ I

Инж. владислав стойков, проф. д-р инж. михаил михайлов
РЕЗЮМЕ

Гасенето с водна мъгла в пътни тунели се основава на максимален охлаждащ ефект в зоните на пожара, за да се постигне търсеното намаляване на риска за пътниците, конструкцията на тунела и съоръженията в него. Водната мъгла има универсалното свойство да гаси или потиска пожари на обичайните горими материали: от клас А – пожари на твърди материали; от клас В – пожари на горими течности и твърди материали, които при запалване се топят и горят като течности и от клас С – пожари на горими газове. Стационарните противопожарни системи (FFFS) ниско налягане с водна мъгла, ще намалят последиците от възникнал пожар до приемливо ниско ниво на хуманния и материалния риск, за да се избегнат катастрофални пожари в пътните тунели.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

ниско налягане, дюза, водна мъгла, вентилатор, пожар

РЕФЕРЕНЦИИ

 

 

Видео от извършените изпитвателни тестове и проектни пожари можете да видите тук:

Видео 1; Видео 2, Видео 3; Видео 4; Видео 5; Видео 6; Видео 7;

ВЛИЯНИЕ НА ВТЕЧНЯВАНЕТО НА ПОЧВИТЕ И ЛОКАЛНИТЕ ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ВЪРХУ ЩЕТИТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В ТУРЦИЯ ОТ 06.02.2023 г. – ЧАСТ 2

гл. ас. д-р инж. Николай Милев, Инж. Хуан брионес
РЕЗЮМЕ

В първата част на доклада са представени членовете на екипа, посетените места, различните видове проучвания и основните цели на проведените изследвания. Разгледани са геоложките и топографски особености на посетените райони: насипно съоръжение, срутище Идили, свлачищата Ислахие и Тепехан и разлома в две локации – Чигли и Ислахие, като са описани нанесените от земетресението щети. Специално внимание е отделено на крайбрежния град Искендерун (в част 1) и на гр. Гьолбашъ (в част 2), където са идентифицирани разнообразни значителни щети вследствие на влиянието на земната основа и е определена собствената честота на почвения масив. Във втората част са анализирани и причините за напълно разрушените сгради в градовете Антакия и Кахраманмараш.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

втечняване, земетресение, геотехника, динамика на почвите, Турция

РЕФЕРЕНЦИИ

14. Taftsoglou M., Valkaniotis S., Karantanellis E., Goula E., Papathanassiou G. Preliminary mapping of liquefaction phenomena triggered by the February 6 2023 M7.7 earthquake, Türkiye / Syria, based on remote sensing data. The report is available in the Zenodo repository: https://doi.org/10.5281/zenodo.7668401
15. Dobry, R. and Vucetic, M . (1987). State of the Art Report; Dynam ic properties and seism ic response of soft clay deposits. Proc. of the Intl. Symposium on Ceolechnical Eng. of Soft Soils, Mexico City, Vol. 2, pp. 51-87.
16. Naji,q Dalia Munaff, Muge K. Akin, Ali Firat Cabalar, „A Comparative Study on the VS30 and N30 Based Seismic Site Classification in Kahramanmaras, Turkey“, Advances in Civil Engineering, vol. 2020, Article ID 8862827, 15 pages, 2020. https://doi.org/10.1155/2020/8862827

ТЕХНОЛОГИИ ЗА БЕЗХУМУСНА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ В „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД ГР. РАДНЕВО

маг. еколог Владимир Етов Маг. еколог Деница Славова
РЕЗЮМЕ

Един от основните проблеми при извършването на рекултивацията на нарушените терени в „Мини Марица-изток” ЕАД е недостига на хумус, който се проявява най-вече в южната полоса на находището на територията на рудник “Трояново – 3”. В тази връзка с участието на различни институти, колективи и водещи учени-почвоведи са изпитвани и се изпитват нови методи и технологии за безхумусна рекултивация, които са разгледани в статията. Те се основават на селскостопански и промишлени отпадъци, на използването на зеолити и органозеолитови продукт и на използването на технологични отпадъци от преработката на отпадъци от иглолистна дървесина. Разгледан е и алтернативен биотехнологичен метод за
възстановяване на почвите. При приложението му се пос­тига 4-5 кратно намаляване ко­личеството на използвания хуму­сен материал за рекултивация на 1 дка, като производственият ефект от получаваната селско­стопанска продукция не отстъпва на постигнатия при прилаганата понастоящем технология с ху­мусно покритие.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

нарушени терени, безхумусна рекултивация, биотехнологичен метод за възстановяване на почвите

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Минно-технологично развитие на рудниците на Мини “Марица-изток” ЕАД. Фонд “Минпроект” ЕАД, 2002.
2. Чакалов, К., Т. Попова, Ек. Филчева, К. Димитров. Възтановяване на нарушени земи в района на “Марица-изток” със зеолитови продукти. Сп. “Минно дело и геология”, 6, 2002.
3. К. Трендафилов, Б. Янков. Изпитване на метод за безхумусна рекултивация, чрез използване на технологични отпадъци от преработката на иглолистна дървесина, 2000.
4. Вълков, В., Ив. Касалова, М. Нешева, Св. Маринова. Безхумусна рекултивация – реална алтернатива за възстановяване на нарушени земи в района на “Марица-изток”. Сп. “Минно дело и геология”, 5-6, 1998.
5. Вълков, В,Димитров .И,Пачев И, Биотехнологичен метод за рекултивация на нарушени терени в района на Мини “Марица-изток”
6. Karastanov, S,. P. Tomov, I. Pachev, E. Filcheva. Humufication as a basic process in biological reclamation of humus materials. “Jornal of Balkan Ecology”, v.3,4, 2000.
7. И. Гърбучев, С. Личев, П. Трейкяшки, П. Каменов. Пригодност на субстратите за рекултивация на земите в района на “Марица-изток”, С.1975.

EНТАЛПИЕН ПРОФИЛ НА ХИДРОТЕРМАЛНИТЕ ПРИРОДНИ РЕЗЕРВОАРИ В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
РЕЗЮМЕ

Обект на изследване в настоящата работа са хидротермалните резервоари в България от зоните на геотермалните аномалии. Те съдържат в себе си значителен енергиен ресурс, с възможности за приложение в различни сектори на националното стопанство. Предмет на изследване е конкретната енталпийна характеристика на хидротермалните води от природните резервоари, с оглед възможността за изграждане на електрогенериращи мощности като самостоятелни модули или в когенерационна схема. От съществена важност за избора на технология и ефективността на една ГТЕЦ е специфичната енталпия на топлоносителя. Като отчитаме неизбежната роля на техническия прогрес, в работата сме възприели за долен праг на този параметър 272 kJ/kg (65оС). На тази основа разграничаваме хидротермалните резервоари в България, като за целта прилагаме 7 степенна скала, построена върху нарастваща специфична енталпия. Към настоящия момент в България са картирани и описани изключително обширно множество изворни и сондажни водни обекти, от които 102 са официално регистрирани в Закона за водите (ЗВ) (Приложение 2). Разпределението на термалните обекти е твърде неравномерно, като най-голям дял имат хидротермалните резервоари с температура 25-50оС; следват тези с 51-75оС. Въз основа на наличните данни само в около 20 обекта природните резервоари съдържат пластова вода с надкритична енталпия (> 65°C; > 272 kJ/kg). Енталпийният профил на тези находища позволява термалните води да бъдат отнесени към най-ниските I и II клас на възприетата класификация. Множеството находища с подкритична енталпия (< 272,1 kJ/kg или < 65оС) не разкриват възможности за икономически ефективно изграждане на бинарни модули или когенерационни схеми. Тяхната стопанската употреба следва да се насочи към изграждане на отоплителни мощности чрез директна циркулация или чрез термопомпени инсталации в области като балнеология, селско стопанство, отопление на сграден фонд и др. Установените водни обекти от I клас (65 – 100оС), (общо 17) разкриват потенциал за изграждане на бинарни мощности, но тяхната икономическа жизненост изисква когенерационна схема. Съгласно принципите на термодинамиката, термален флуид с този енталпиен профил генерира електрическа мощност < 200 – 300 kW. Очакваното КПД на самостоятелна бинарна схема е диапазона 8 – 10%, но в комбинация с топлинна мощност ефективността може значително да се подобри. Термалните находища от II клас, 3 броя (100 – 150оС, 418 – 627 kJ/kg) също разкриват потенциал за бинарни модули, но по подобие на предходната група, няма съществена разлика в параметрите на топлоносителя, поради което единичен блок или няколко блока в паралел, са на границата за икономическа ефективност. Очакваната нетна електрическа мощност e 300 – 450 kW. Ефективността на подобна топлинна инсталация не превишава 10 – 12%. Въз основа на изложените данни е направен извод, че геотермалният ресурс от подземните резервоари в България разкрива потенциал за стопанска употреба, но в посока към области като балнеология, селско стопанство, отопление на сграден фонд и др.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

енталпия, хидротермална енергия, природен резервоар, бинарна технология, геотермална централа

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Bojadgieva, K., H. Hristov, V.Hristov and A. Benderev. 2000. Status of geothermal energy in Bulgaria. Proceedings World Geothermal Congress 2000 Kyushu – Tohoku, Japan, May 28 – June 10, 2000.93-98.
2. Bojadgieva, K., H. Hristov, V. Hristov, A. Benderev and V. Toshev. 2005. Geothermal Update for Bulgaria (2000-2005). Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005. 1-11.
3. Bojadgieva,K., V. Hristov and A. Benderev. 2010. Aspects of Regional Geothermal Water Use in Bulgaria.Proceedings World Geothermal Congress 2010 Bali, Indonesia, 25-29 April 2010.1-7.
4. Bojadgieva, К., H.Hristov, A.Berova-Andonova, A.Benderev and V.Hristov.2015.Geothermal Update for Bulgaria (2010-2014). Proceedings World Geothermal Congress 2015. Melbourne, Australia, 19-25 April 2015
5. Domanski, I., M. Cappadona, O. Fuller and Z. Krix. 2015.Geothermal Power: Factors affecting the performance of Binary Plants. epress.lib.uts.edu.au/student-journals/index.php/PAMR
6. Ivanova Teneva-Georgieva, S. and A. Andreev. 2005.The Erma Reka Low-Enthalpy System (S-Bulgaria) – Geothermal Characteristics.Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005. 1-7.
7. Karytsas, C., E. Kontoleontos, D. Mendrinos. 2007.Project LOW-BIN “Efficient Low Temperature Geothermal Binary Power”.Proceedings European Geothermal Congress 2007 Unterhaching, Germany, 30 May-1 June 2007. 1-5.
8. Lee, К. С. 1996. Classification of the geothermal resources – an engineering approach. PROCEEDINGS, Twenty-First Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, January 22-24, 1996 SGP-TR- 151.85-92.
9. Moon, H., S. J. Zarrouk. 2012. Efficiency of geothermal power plants: A worldwide review.New Zealand Geothermal Workshop 2012 Proceedings 19 – 21 November 2012 Auckland, New Zeala
10. Shterev, K., I. Zagorchev. 1996. Mineral waters and hydrogeothermal resources in Bulgaria; GeoJournal 40.4.
11. Subir K. Sanya. 2005.Classification of geothermal systems – a possible scheme. Proceedings, Thirtieth Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, January 31-February 2, 2005 SGP-TR-176.
12. Top 10 Geothermal Countries 2020 – installed power generation capacity (MWe) | ThinkGeoEnergy – Geothermal Energy News Water – Enthalpy (H) and Entropy (S) vs. Temperature (engineeringtoolbox.com)
13. Борисова, А., Д. Попов. 2015. Технологични особености и параметри на малка бинарна ТЕЦ с нискотемпературен топлинен източник. Сп. Енергетика, 62-67.
14. Гълъбов, М. М., Н. Т. Стоянов. 2011. Термохидродинамика на геотермалните находища. С., Изд. “В. Недков”, 202 с.
15. Йорданов, Й. И. Костадинов. 2017. Българска геотермална електроенергия – мит или реалност. Сп. Минно дело и геология, 2-3,28-34.
16. Пенчев, П., В. Захариев, Б. Денева. 2003. Хидрогеология на Долнобанския термоводоносен басейн. Год. МГУ, т.46, св. 1, Геология и геофизика, 299-306.
17. Петров, П., Св. Мартинов, К. Лимонадов, Ю. Страка.1970. Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България. Изд. Техника, София, 196 стр.
18. Стоянов, Н., 2015. Математически и филтрационен модел на термоминералното находище „Хасковски минерални бани“. год. МГУ, т.56, св. 1, Геология и геофизика, 184-191.
19. Стоянов, Н., С. Зейнелов. 2018. Математически филтрационен модел на термоминералното находище Красново (Южна България). Год. МГУ, Геол. и геофизика, св. 61,73-78.
20. Щерев, К. 1964. Минералните води в България. Н. и изкуство,172 стр.
21. Щерев, К. 2004. Перспективи и прегради в разработването на потенциала от минерални води и геотермална енергия в България. Сп. Водно дело, София, 2004 г

ФОНДОВИ МАТЕРИАЛИ
1. Добрева, Д., 1997. Хидротермални ресурси в Горнотракийския басейн.Архив ГИ БАН.
2. Петров, П. (ред.). 1998. Преоценка на ресурсите на геотермална енергия в България. Дог. 69/1998, С.,БАН.
3. Щерев, К. 2014. Възможности, условия и интереси за пълно разкриване на потенциала от минерална вода и геотермална енергия на хидрогеотермалното находище в гр. Стрелча. (Експертно-аналитично изследване)

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.