Skip to content Skip to footer
Menu
Menu
Модулите „Архив" и „Научни публикации" са надградени по договор № КП-06-ПП5/2 на Фонд „Научни изследвания"

ГЕОТЕХНИЧЕСКИ И ХИДРОГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ И СПЕЦИФИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА УКРЕПИТЕЛНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ СТРОИТЕЛСТВОТО НА МЕТРОТО В СОФИЯ

проф. д.т.н. инж. Божидар Божинов
РЕЗЮМЕ

Най-съществената част от метрото е подземната му част, на която се дължи неговото транспортно преимущество – безконфликтен транспорт. Именно неговата подземна част може да създава проблеми при изпълнението, тъй като трябва да се съобразява с почвените условия, наличието на подземни води, влияние на строителството върху околното пространство – сгради и съоръжения, технологии на изпълнение, изолации, поведение при земетръс, дълготрайност на съоръженията, начин на експлоатация, влияние на строителството върху останалите видове транспорт, вентилация и много, много още други въпроси, които следва да се решават и на практика се решават от метростроителите. Тук ще се посочат някои от специфичните особености, които са характерни за гр. София и са решавани при проучването, изпълнението и експлоатацията на трите метродиаметъра от Софийския метрополитен [1, 2]

КЛЮЧОВИ ДУМИ

метро, геотехника, строителство

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ГЕОТЕХНИЧЕСКИ И ХИДРОГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ И СПЕЦИФИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА УКРЕПИТЕЛНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ СТРОИТЕЛСТВОТО НА МЕТРОТО В СОФИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Братоев Ст., А. Джоргов „Софийското метро 2020“.
2. Братоев Ст. „Софийското метро, линия 3“.
3. Архивни материали на проучвателни организации във връзка с инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания по трасетата на метрополитена – от 1975 до 2022 г.
4. Божинова А. „Софийските глини“, София.
5. Научно изследователски материали на МГУ относно проучвания и анализи на данни от изследвания на поведението на укрепителни конструкции за Софийския метрополитен – 1878 – 2021 г.
6. Божинов Б., С. Попов „Изчисляване на пилоти, шлицови и шпунтови стени, натоварени с хоризонтални сили и огъващи моменти“, София, 2016 г.
7, ЕВРОКОД 7 „Геотехническо проектиране“.
8. Норми за проектиране на подпорни стени.
9. Норми за проектиране на плоско фундиране.
10. Божинов Б. „Оразмеряване на укрепителни огради“, сп. „Строителство“, 1983 г.
11. Попов С. „Проект за укрепяване на стените на входна шахта – III метродиаметър“ и за изходна шахта, също от III метродиаметър.
12. РИКАТ „Проект за укрепяване на челните стени на метростациите при „Красно село“ и при бул. „България“.
13. Божинов Б. „Геотехнически обекти“, София, 2022 г.
14. „U- Baan – Linie 8/1” 1980.

ЗА РЕЗИДУАЛНИЯ НЕФТ В ИЗЧЕРПАНИТЕ ТРАДИЦИОННИ ЗАЛЕЖИ НА БЪЛГАРИЯ

Д-р Венелин Х. Велев
РЕЗЮМЕ
КЛЮЧОВИ ДУМИ
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ЗА РЕЗИДУАЛНИЯ НЕФТ В ИЗЧЕРПАНИТЕ ТРАДИЦИОННИ ЗАЛЕЖИ НА БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Al Shargabi et al., 2022. Carbon dioxide Application for Enhanced oil Recovery Assisted by Nanoparticles: Recent Developments. – ACS Omega 2022, 7, 12, 9984-9994.
2.    INA Group Annual Report 2019. https://www.ina.hr/home/press-cenntar/publiuacije/godisnija-izvesca/

ВТЕЧНЯВАНЕТО НА ПОЧВАТА ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И УРОЦИ

Проф. д-р инж. такаши кийота, Доц. д-р инж. Николай Милев
РЕЗЮМЕ

Статията е фокусирана върху феномена на втечняването на почвата по време на земетресения, като се разглеждат различни събития, свързани с втечняване в България и Япония. Основният пример е земетресението в град Ното, Япония, през 2024 г., където са анализирани щетите, причинени от втечняването на почвата. Разгледани са поражения и в градове на 100 km и 150 km от епицентъра на земетресението като съответно Учинада и Ниигата. Статията разглежда както съвременни, така и исторически примери на втечняване, като предоставя информация за случаи в България през 20-ти век. Авторите подчертават важността на правилното инженерно проектиране за минимизиране на щетите и анализират мерки за справяне с втечняването
Статията включва и препоръки за подобряване на инженерните техники и международното сътрудничество за смекчаване на последствията от втечняването.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

втечняване, земетресение, геотехника, динамика на почвите, Ното

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ВТЕЧНЯВАНЕТО НА ПОЧВАТА ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И УРОЦИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Berov, B., Ivanov, P., Frangov, G., Dobrev, N., & Krastanov, M. (2017). Liquefaction susceptibility of quaternary deposits in Bulgaria. International Multidisciplinary Scientific GeoConference: SGEM, 17(1.2), 499-506.
2. Brankov, G. (1983). Vrancea earthquake in 1977. Its After-effects in the People’s Republic of Bulgaria. Publishing House of BAS, Sofia.
3. Germanov, T., & Kostov, V. (1994). Liquefaction potential evaluation of sands from NPP sites. In International conference on soil mechanics and foundation engineering (pp. 1311-1320).
4. Hamova, M., Frangov, G., Zayakova, H., Perikliyska, M., and Mihaylov, A. (2015). Soil liquefaction in Bulgaria–examples, prognoses and countermeasures.
5. Ivanov, I. (2008). Regarding some dynamic characteristics of the soils and the liquefaction potential of sands in Sofia. International Multidisciplinary Scientific GeoConference: SGEM, 2, 459.
6. Karastanev, D., & Tchakalova, B. (2021). Liquefaction potential assessment of saturated loess. Geologica Balcanica, 50(1), 37-44.
7. Kazakov, K., Mihova, L., & Partov, D. (2019). Comparative analysis of different finite element models of the soil-buried arch bridge interaction. Građevinski materijali i konstrukcije, 62(4), 15-28.
8. Milev, N. Y., & Koseki, J. (2019). Experimental evaluation of shear wave velocity change induced by repeated liquefaction of Sofia sand by undrained cyclic triaxial tests. In Earthquake Geotechnical Engineering for Protection and Development of Environment and Constructions (pp. 3932-3941). CRC Press.
9. Nakov, R., and Dobrev, N. (2014). Geological risk assessment methodology, Report for Ministry of Regional Development and Public Works of Bulgaria.
10. Stoynev, S., Berov, B., & Ivanov, P. (2021). Soil liquefaction hazard in Bulgaria. International Multidisciplinary Scientific GeoConference: SGEM, 21(1.1), 217-224.
11. Yasuda, S. (2014). Allowable Settlement and Inclination of Houses Defined After the 2011 Tohoku: Pacific Ocean Earthquake in Japan. In: Maugeri, M., Soccodato, C. (eds) Earthquake Geotechnical Engineering Design. Geotechnical, Geological and Earthquake Engineering, vol 28. Springer, Cham. https://doi.org/10.1007/978-3-319-03182-8_5.

ЕКСЕРГИЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ГЕОТЕРМАЛНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
РЕЗЮМЕ

В резултат на глобалната потребност от оползотворяване на наличните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), в България е налице повишен интерес към оценка на енергийния потенциал на геотермалните ресурси и тяхната пригодност в частност за електропроизводство. Обичайна практика е тази оценка да се извършва по набор от количествени параметри, изведени от фундаменталните принципи на термодинамиката. Целта на настоящата работа е да представи сравнителен анализ на ексергийния потенциал на по-високо енталпийните геотермални обекти в страната, с оглед тяхната пригодност за изграждане на геотермална електроцентрала (ГТЕЦ).
Практиката оценява ефективността в трансформирането на геотермалната енергия в топло и/или електроенерия със стандартни термодинамични параметри, възприети и от нас за целите на настоящия анализ: енталпия, ентропия, ексергия, специфичен ексергиен индекс (SExI)-безразмерен параметър, изразен чрез отношение на конкретната стойност на ексергията към максималната ѝ стойност от 1192,6 kJ/kg.
Понастоящем практиката използва класификационна схема, базирана на стойностите на ексергията и SExI. На тази основа е прието геотермален ресурс със специфична ексергия > 600 kJ/kg и SЕхI,>0,5 да e ресурс „от висока категория“ или „високо качество; ресурс с показатели по-малки от 60 и 0,05 да се оценява от „ниска категория“ или „ниско качество“. В границите 60 – 600 и 0,05 – 0,55 е ресурс от „средна категория“ или „средно качество“. Авторът въвежда нов клас – „твърде ниско качество“, когато Ех < 15 и SЕхI < 0,013. За по-голямо удобство в работата е въведена и буквена сигнатура, съответно клас: А, B, С и D, отразени в приложена таблица.
Независимо от установените в България повече от 800 водни обекта, с надкритичен ексергиен потенциал са оценени 20 обекта, чийто ресурс може да се утилизира в геотермална инсталация за топло и/или електропроизводство.
От анализа на наличните данни може да се заключи, че преобладават обектите с нисък ексергиен потенциал (Ех <60 kJ/kg), с изключение на Ермореченската геотермална зона, за която е пресметната стойност от 69,40 kJ/kg, респективно SExI > 0.05, характерно за „средно качество“ геотермален ресурс. Останалите 19 обекта са оценени с нисък ексергиен потенциал (Ех =15-60 kJ/kg и SExI =0,013- 0.05), адресирани към клас „С“. Освен ограниченото ниво на ексергия (полезна работа), не се очаква и дебит на топлоносител > 20 l/s, които след корекция за ексергийни загуби, лимитира проектната нетна мощност до 250-300 kW, което трудно ще привлече инвеститорски интерес.
В заключение към раздела ще отбележим, че установените към момента геотермални зони и проявления на територията на България имат най-често нискоентарпиен профил и ограничен ексергиен потенциал. С изключение на геотермалната зона Ерма река, останалите обекти разкриват потенциал за икономически жизнеспособни проекти в сегмента за директна употреба с топлинен товар или когенерация в бинарни инсталации с подходящ органичен работен флуид.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

ентропия,енталпия, ексергия, геотермален обект, геотермална централа

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ЕКСЕРГИЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ГЕОТЕРМАЛНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ В БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Борисова,А.,Д. Попов. 2015.Технологични особености и параметри на малка бинарна ТЕЦ с нискотемпературен топлинен източник. Сп. Енергетика, 62-67.
2. Гълъбов, М. М., Н. Т. Стоянов. 2011. Термохидродинамика на геотермалните находища. С., Изд. “В. Недков”, 202 с.
3. Динкова, В. 2012.Геотермална енергия – Решения от недрата на Земята, сп. Енергия, брой 6, 2012.
4. Захариев, В.,Б. Денева. 2003. Изследване на режима на минералните води в находище Пчелински бани и актуална оценка на експлоатационните им ресурси, Годишник на МГУ, том 46, свитък I, Геология и геофизика, София, 2003, стр. 257-262.
5. Йорданов,Й.И.Костадинов.2017. Българска геотермална електроенергия – мит или реалност. Сп. Минно дело и геология, 2-3,28-34.
6. Йорданов,Й.2023.Енталпиен профил на хидротермалните природни резервоари в България. Сп. Минно дено и геология, бр. 7-8, 46-52.
7. Пенчев,П.,В.Захариев,Б.Денева.2003.Хидрогеология на Долнобанския термоводоносен басейн. Год. МГУ,т.46, св. 1, Геология и геофизика, 299-306.
8. Пенчев, П.,В.Величков.2011(а).Находищата на минерални води в района на София. Съвместен проект на БАПВ и Столична община, ОП „Туристическо обслужване“
9. Пенчев, П.,В.Величков. 2011(б).Оценка на ресурсите на находище на минерални води „Симитли”- област Благоевград, община Симитли, гр.Симитли, Фирмен доклад на „Геохидродинамика“ ЕООД.
10. Петров,П.,Св. Мартинов, К.Лимонадов, Ю.Страка.1970. Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България, изд. Техника, София, 196 стр.
11. Стоянов,Н.,2015. Математически и филтрационен модел на термоминералното находище „Хасковски минерални бани“. год. МГУ, т.56, св. 1, Геология и геофизика, 184-191.
12. Стоянов, П.2024. Геотермалната енергия в България – много възможности, нула реализация. Еконовини. БГ.
13. Стоянов,Н.,С.Зейнелов.2018. Математически филтрационен модел на термоминералното находище Красново (Южна България). Год. МГУ, Геол. и геофизика, св.61,73-78.
14. Щерев, К.2004. Перспективи и прегради в разработването на потенциала от минерални води и геотермална енергия в България. Сп. Водно дело, София, 2004 г
15. Bett,A.K.,L.K.Langat,E.K.Rop&S.Jalilinasrabady.2021.Optimization of Olkaria Geothermal Brine for a Proposed Binary Unit by Energy and Exergy Analysis. Proceedings World Geothermal Congress 2020+1 Reykjavik, Iceland, April – October 2021.
16. Bojadgieva, K., H. Hristov,V.Hristov and A. Benderev.2000.Status of geothermal energy in Bulgaria. Proceedings World Geothermal Congress 2000 Kyushu – Tohoku, Japan, May 28 – June 10, 2000.93-98.
17. Bojadgieva,K., H. Hristov, V. Hristov, A. Benderev and V. Toshev. 2005. Geothermal Update for Bulgaria (2000-2005). Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005. 1-11.
18. Bojadgieva,K., V. Hristov and A. Benderev.2010. Aspects of Regional Geothermal Water Use in Bulgaria.Proceedings World Geothermal Congress 2010 Bali, Indonesia, 25-29 April 2010.1-7.
19. Bojadgieva,К.,H.Hristov,A.Berova-Andonova, A.Benderev & V.Hristov.2015.Geothermal Update for Bulgaria (2010-2014).Proceedings World Geothermal Congress 2015. Melbourne, Australia, 19-25 April 2015.
20. Botvarsson,G.,D.Eggers.1972.The exergy of thermal waters. Geothermic I, 93-95.
21. DiPippo,R.2004. Second Law assessment of binary plants generating power from low-temperature geothermal fluids. Geothermics 33 (2004) 565–586.
22. Gosnold, W.,C.Anna, K.Kris et al. Concept for a Distributed Baseload Binary Power Network. GRC Transactions, Vol. 41, 2017.
23. Ivanova Teneva-Georgieva,S. and A.Andreev.2005.The Erma Reka Low-Enthalpy System (S-Bulgaria) – Geothermal Characteristics.Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005. 1-7.
24. Kuzgunkaya,E.2015. Evaluation of Turkey’s Geothermal Energy Resources in terms of Exergy Analysis. Proceedings World Geothermal Congress 2015 Melbourne, Australia, 19-25 April 2015.
25. Lee.К.С.1996. Classification of the geothermal resources – an engineering approach. PROCEEDINGS, Twenty-First Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, January 22-24, 1996 SGP-TR- 151.85-92.
26. Moon,Н.,S. Zarrouk.2012. Efficiency of geothermal power plants: A worldwidw review. New Zealand Geothermal Workshop 2012. Proceedings 19 – 21 November, Auckland, New Zealand.
27. Shterev, K.,I. Zagorchev.1996.Mineral waters and hydrogeothermal resources in Bulgaria; GeoJournal 40.4.
28. Subir K. Sanya.2005.Classification of geothermal systems – a possible scheme. Proceedings, Thirtieth Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, January 31-February 2, 2005 SGP-TR-176.
Фондови материали и проекти
1. Петров,П.(ред.).1998.Преоценка на ресурсите на геотермална енергия в България. Договор 69/1998, С.,БАН.
2. Щерев,К.2014. Възможности, условия и интереси за пълно разкриване на потенциала от минерална вода и геотермална енергия на хидро-геотермалното находище в гр. Стрелча. (Експертно-аналитично изследване)
3. COWI, EкоПро Консулт (а)– Предварително проучване за изграждане на геотермална отоплителна централа в Сапарева баня, Министерство на Енергетиката и Енергийните ресурси, юни 2005.
4. COWI, EкоПро Консулт (б)– Предварително проучване за изграждане на геотермална отоплителна централа в Златоград на база геотермално находище Ерма река, Министерство на Енергетиката и Енергийните ресурси, юни 2005.

„БЕЛИЯТ ВОДОРОД“- НОВАТА ПАРАДИГМА НА ПРИЛОЖНАТА ГЕОЛОГИЯ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
РЕЗЮМЕ

Естествен или геоложки, известен още и като „бял“ водород, е природен молекулярен водород (Н2), който при определени условия насища скални резервоари, откъдето може да бъде извлечен. Вниманието към този продукт се изостри след последните открития във Франция (минен басейн Lorraine), Мали (Bourakebougou поле), САЩ (Atlantic Coastal Plain), Los Fuegos Eternos във Филипините, Австралия (Kangaroo Island ), Испания (провинция Арагон) и особено газовия приток от мина Булкиза в Албания. Цел на настоящата работа е разработването на концептуален методичен подход за търсене и проучване на находища на геоложки водород.
В природата Н2 присъства основно под форма на: свободен газ; адсорбиран в минералната матрица; разтворен в пластова вода и под форма на флуидни включения в минерали. Прието е генерираният водород да бъде продукт от две генетични линии: абиогенна и биогенна. Според тези хипотези основните генерационни модели са: дегазационни процеси на дълбоко залягащи водородоносни скални слоеве от корово-мантийната обвивка; серпентинизация на ултрабазични скални комплекси при контакт в пластова или порова вода; радиоактивен разпад на U,Th, K и природен радиолизен механизъм с участието на пластова вода; геотрибологичен ефект (физикохимични процеси и явления, настъпващи при мащабна компресия и дислокация на скални маси, при които се генерира Н2); деструкция на хидроксилни групи в кристалната решетка на редица минерали; термична или биологична деструкция на органика в скалите; биологична активност; антропогенна активност. Посочените по-горе модели дават приоритет на процеси, свързани с корово-мантийна среда и по тази логика насочват стратегията за търсене към структури, привързани към серпентинизирани офиолитни серии, океански спредингови центрове, трансформни разломи, пасивни и конвергентни окрайнини, вътрешноконтинентални рифтови и разломни зони. Акумулираните и анализирани теренни данни за геоложки водород позволяват да се формулират следните изводи:
– водородопроявленията имат глобален характер, както по географски признак, така и по отношение на литосферата;
– от предложените повече от 32 генерационни модела, основен принос в генезиса на геоложки водород имат: дегазационни процеси на дълбоко залягащи слоеве от корово-мантийната обвивка; серпентинизация на ултрабазични скални комплекси; радиоактивен разпад на U,Th, K и природен радиолизен механизъм; термична или биологична деструкция на органика в скалите; биологична активност;
– макар и недостатъчни, наличните сведения позволяват да се постави рамката на обобщен генерационен модел за Н2, базиран на абиогенната генетична линия и върху тази хипотеза да се изгради адекватна стратегия за неговото търсене и усвояване.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

водородопроявления, серпентинизация, природен радиолизен механизъм, ултрабазити, офиолити, корово-мантийна дегазация

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

„БЕЛИЯТ ВОДОРОД“- НОВАТА ПАРАДИГМА НА ПРИЛОЖНАТА ГЕОЛОГИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Велев, В. 2024. През следващите години по света ще има повече работа за геолози. Сп. Геология и минерални ресурси, 1,3-4.
2. Вовк, И. Ф.1 979. Радиолиз подземных вод и его геохимическая роль. Недра, Москва, 1979 г., 231 стр.
3. Войтов, Г. И., И. Николаев, Ю. А. Уточкин, В. П. Рудаков, Д. И. Ишанкулиев.1995. О потоке водорода в приземную тропосферу в геодинамически различных геоструктурных зонах земли. Доклады Акад. наук, том 344, № 1, с. 110–114, Геофизика.
4. Ларин, В. Н. 2005. Наша Земля (происхождение, состав, строение и развитие изначально гидридной Земли). Москва „Агар“ 2005, 242 стр.
5. Кожухарова, Ев. 2016. Геотрибологията – един нов поглед към тектонометаморфизма. Сп. БГД, год. 77, кн. 2–3, 2016, с. 49–58.
6. Молчановв, В. И. 1981.Генерация водорода в литогенезе. Новосибирск, Наука, 1981. 142 стр.
7. Шакиров, Р., Н. С. Сырбу, А. И. Обжиров. 2016. Разпределение гелия и водорода в отложениях и воде на склоне о. Сахалина. Литология и полезные ископаемые, № 1, с. 1–14.
8. Шестопалов, В. М. 2020. О геологическом водороде. Геофизический журнал № 6, Т. 42, 2020. 3-35.
9. Abriano, A., N. C. Sturchio, J. K. Bonkle, G. L. Lyon, R.J.Poreda, C. M. Stevens. 1988. Chemical Geology, 71 (1988). Methan-hydrogen gas seeps, Zambales Ophiolite, Philipines: Deep or shalow origin? Elsevier Science Publishers B. V., Amsterdam. Scripps Institution of Oceanography, University of California at San Diego, La Jolla, CA 92093 (U.S.A.) (Revised and accepted July 7, 1988), 2011-222.
10. Aimikhe, V. J. & E. E. Oghenegare. 2023. Recent Advances in White Hydrogen Exploration and Production: A Mini Review. Journal of Energy Research and Reviews Volume 13, Issue 4, Page 64-79, 2023; Article no.JENRR.99222 ISSN: 2581-8368.
11. Blay-Roger, R., W.Bach, L. F. Bobadilla , T. R. Reina , Jos´e A. Odriozola, R. A. V. Blay.2024. Natural hydrogen in the energy transition: Fundamentals, promise, and enigmas. Renewable and Sustainable Energy Reviews 189 (2024), 2-9.
12. Boreham, Ch., A,C, Dianne, S. Edwards, A. Kr. Czadob, N. Rollet et al. 2021. Australian natural gas: occurrences, sources and resources. The APPEA Journal 2021, 61, 163–191 https://doi.org/10.1071/AJ20044.
13. Ehhalt, D. H. & F. Rohrer. 2009. The tropospheric cycle of H2: a critical review. Tellus (2009), 61B, 500–535.
14. Ershov, B. 2022. Natural Radioactivity and Chemical Evolution on the Early Earth: Prebiotic Chemistry and Oxygenation. Molecules, 27, 8584. ttps://doi.org/10.3390/mol. 2-26.
15. Gilat, A. & A. Vol. 2005. Primordial hydrogen-helium degassing, an overlooked major energy source for internal terrestrial processes. 2005. HAIT Journal of Science and Engineering B, Volume 2, Issues 1-2, pp. 125-167.
16. Gregory, S. P., M. J. Barnett, L. P. Field, A. E. Milodowski. 2019.Subsurface Microbial Hydrogen Cycling: Natural Occurrence and Implications for Industry. Microorganisms 2019, 7, 53;1-27.
17. Guelard, J., V. Beaumont, V. Rouchon, F. Guyot, D. Pillot, D. Jezequel, M. Ader, K. D. Newell, E. Deville. 2017. Natural H2 in Kansas: Deep or shallow origin? Geochem. Geophys. Geosyst., 18, 1841–1865, doi:10.1002/ 2016GC006544.
18. Hallis, L.,G.R.Huss, K.Nagashima, G. J.Taylor, S.A.Halldórsson, D.R.Hilton, M.J.Mottl, K.J. Meech.2015.Evidence for primordial water in Earth’s deep mantle. Geochemistry Science · November 2015 13,Vol 350 Issue 6262, 795-797.
19. Han, S. -B., C. -H. Xiang, X. Du et al. 2023. Geochemistry and origins of hydrogen-containing natural gases in deep Songliao Basin, China: Insights from continental scientific drilling, Petroleum Science, https://doi.org/10.1016/j.petsci.2023.10.031.
20. Hosgormez, H., G. Etiope, M. N. Yalcin. 2008. New evidence for a mixed inorganic and organic origin of the Olympic Chimaera fire (Turkey): a large onshore seepage of abiogenic gas. Geofluids, Volume 8, Issue4 Special Issue: Special Thematic Edition on Gas Geochemistry.
21. Keir, R. S. 2010. A note on the fluxes of abiogenic methane and hydrogen from mid‐ocean ridges. Geophysical research letters, vol. 37, L24609, doi:10.1029/2010GL045362, 1-5.
22. Larin, N., V. Zgonnik, S. Rodina, E. Deville, A. Prinzhofer, V. N. Larin. 2014. Natural Molecular Hydrogen Seepage Associated with Surficial, Rounded Depressions on the European Craton in Russia. Natural Resources Research ( 2014) DOI: 10.1007/s11053-014-9257-5.
23. Lefeuvre, N., E. Thomas, L. Truche et al., 2024. Characterizing Natural Hydrogen Occurrences in the Paris Basin From Historical Drilling Records. Geochemistry, Geophysics, Geosystems, 25, e2024GC011501. https://doi.org/10.1029/ 2024GC011501.
24. Lollar, B. Sh., T. C. Onstott, G. L.-Couloume & C.J. Ballentine. 2014. The contribution of the Precambrian continental lithosphere to global Н2 producrion. Nature, vol. 516, 379-382.
25. Lin, Li and J. Hall. 2005. Radiolytic H2 in continental crust: Nuclear power for deep subsurface microbial communities. Geochem. Geophys. Geosyst., 6, Q07003, doi:10.1029/2004GC000907.
26. Maiga, О., E. Deville, J. Laval, A. Prinzhofer, A. B. Diallo. 2023.Characterization of the spontaneously recharging natural hydrogen reservoirs of Bourakebougou in Mali. Scientific Reports 13:11876 | https | https://doi.org/10.1038/s41598-023-38977-y.
27. Merdith, A.S., P. García del Real, I. Daniel, M. Andreani, N. M. Wright & N. Coltice. 2020. Pulsated Global Hydrogen and Methane Flux at Mid‐Ocean Ridges Driven by Pangea Breakup. Geochemistry, Geophysics, Geosystems. 2020, 1-20.
28. Milkov, A. 2022. Molecular hydrogen in surface and subsurface natural gases: Abundance, origins and ideas for deliberate exploration. Earth-Science Reviews Vol. 230, July 2022.
29. Parnell, J., N. Blamey. 2017. Global hydrogen reservoirs in basement and basins. Blamey. Parnell and Blamey Geochem Trans (2017).1-8.
30. Prinzhofer, A. I. Moretti, J. Francolin, C. Pacheco, A. D‘Agostinoe, J. Werly, F. Rupin. 2019. Natural hydrogen continuous emission from sedimentary basins: The example of a Brazilian H2-emitting structure. International Journal of Hydrogen Energy, https://doi.org/10.1016/j.ijhydene.2019.01.119.
31. Sakamoto, M., Y. Sano, H. Wakita. 1992. 3He/4He ratio distribution in and around the Hakone volcano. Geochemical Journal, Vol. 26, pp. 189-195,
32. Tian,Q-n., Shu-qing Yao, M. Shao, W. Zhang, H.Wang. 2022. Origin discovery exploration and development status and prospect of global natural hydrogen under the background of „carbon” neutrality”. China geology 5 (2022), 722-733.
33. Truche, L., F.-V. Donzé, E. Goskolli, B. Muceku, C. Loisy, Ch. Monnin, H. Dutoit, A. Cerepi.2024. A deep reservoir for hydrogen drives intense degassing in the Bulqizë ophiolite. Science 383, 618–621 (2024).
34. Zhang, L., L. Zhang, M. Tang, X. Wang, R. Tao, Ch. Xu, Th. Bader. 2023. Massive abiotic methane production in eclogite during cold subduction. 2023. National Science Review 10: nwac207, 2023,1-11.
35. Zgonnik, V., V. Beaumont, N. Larin, D. Pillot, E. Devill. 2019.Diffused flow of molecular hydrogen through the Western Hajar mountains, Northern Oman.2019, Arabian Journal of Geosciences, (2019) 12:71,70-80.
36. Zgonnik, V. 2020. The occurrence and geoscience of natural hydrogen: A comprehensive review. Earth-Science Reviews 203 (2020) 103140, 1-51.
37. Walter, S., A. Kock, T. Steinho, B. Fiedler et al. 2015. Isotopic evidence for biogenic molecular hydrogen production in the Atlantic Ocean. Biogeosciences Discuss., 12, 1–47.
38. Wang, Lu., Zh. Jin, X. Chen, Y. Su, X. Huang. 2023. The Origin and Occurrence of Natural Hydrogen. Energies 2023, 16, 2400. https://doi.org/10.3390/en16052400.
39. Warr, Ол., Th. Giunta, Ch.J. Ballentine, B. Sh. Lollar. 2019. Mechanisms and rates of 4He, 40Ar, and H2 production and accumulation in fracture fluids in Precambrian Shield environments. Chemical Geology 530 (2019) 119322, 1-13

ДИНАМИЧЕН АНАЛИЗ НА РЕЗОНАНСНИТЕ ПРЕСЕВНИ УРЕДБИ

Доц. д-р инж. Стефан Пулев
РЕЗЮМЕ

В статията са разгледани два основни вида сита, работещи в резонансен режим. Това са пресевните уредби с уравновесяваща рама и двукорпусните
резонансни пресевни уредби. Като обобщение на получените резултати може да се направи констатацията, че поради големите възможности, които предоставят двукорпусните резонансни пресевни уредби широко се прилагат в минно-обогатителните предприятия.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

пресевни уреди, двукорпусни резонансни пресевни уреди, минно-обогатяване

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ДИНАМИЧЕН АНАЛИ  НА РЕЗОНАНСНИТЕ ПРЕСЕВНИ УРЕДБИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Цветков Х. Ц. Обогатителни машини. Техника, С.,1988.
2.    Пулев, С. Динамика на вибрационни машини с ексцентриков вибровъзбудител. Годшник на МГУ, том 57, 2014, № 3, с. 92-95.
3.    Серго Е.Е. Дробление, измельчение и грохочение полезных ископаемых. Москва „Недра“,1985, 282 стр.

mdg-magazine.bg © 2025. Всички права запазени.