НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives - Страница 14 от 36

РОЛЯ НА ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

гл. ас. д-р Борислава Гълъбова, Гл. ас. д-р Недялко Несторов

РЕЗЮМЕ

Настоящата статия е посветена на изследване на ролята на добивната промишленост за българската икономика след 2000 г. Чрез използване на статистически методи е направен анализ на значими икономически показатели и са изведени водещи тенденции. Извършена е и съпоставка на добавената стойност в европейски контекст. Критичният анализ на резултатите дава основание за обобщения за ролята и значимостта на сектора за българската икономика.

Ключови думи

добавена стойност, добивна промишленост, икономически анализ, икономически показател

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

РОЛЯ НА ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

РЕФЕРЕНЦИИ

1.   Българска минно-геоложка камара, Годишен бюлетин за 2015 г., Минерално-суровинната индустрия в България през 2014 г., 2015.
2.   Българска минно-геоложка камара, Минерално-суровинната индустрия в България, Годишен бюлетин 2017, 2017.
3.   Българска минно-геоложка камара, Възраждане на миннодобивната промишленост, 2014.
4.   Велев, В. Усвояване на минералните ресурси в България – пазарни аспекти, София, ИК УНСС, 2011.
5.   Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Национална стратегия за развитие на минната (минерално-суровинната) индустрия, 2012.
6.   Митев, В. Българската минна индустрия през 2014 г. – перспективи, очаквания и прогнози. Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски, Свитък IV „Хуманитарни и стопанки науки“, 2015.
7.   Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/
8.   Galabova, B., N. Nestorov, State and Trends of Bulgaria’s Foreign Trade with Ores and Concentrates. Economic studies 1/2018. ERI-BAS.
9.   Eurostat, http://ec.europa.eu/eurostat//
10   Industry Watch, Минерално-суровинната индустрия в България: макроикономическо значение, 2017, http://www.iwatchbulgaria.com/.
11.   Trifonova, B. Challenges of employee selection in the mining industry, Journal of Mining and Geological Sciences, Vol. 60, Part IV, Humanitarian Sciences and Economics, 2017.

МИНЕРАЛНИТЕ РЕСУРСИ И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА БЪДЕЩЕТО ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Проф. дтн Георги Шушулов, доц. д-р Иванка Шушулова, проф. д-р Валентин Велев

РЕЗЮМЕ

Концепцията за устойчиво развитие се е наложила в световен мащаб в резултат на промените в потреблението на съществуващия природен ресурсен потенциал и неговите свойства за приложимост. Решенията на световните форуми на ООН и политиката на ЕС дават основите и насоките за постигане на устойчиво развитие и за ограничаване на проблемите в икономическо, ресурсно и инвестиционно отношение в сложните условия на съвременната икономическа обстановка в света. Балансирането на потребностите с надеждни източници на минерални суровини за постигане на ефективност на икономиката и екологично съответствие с устойчивото развитие е предизвикателството на новото хилядолетие.

Ключови думи

устойчиво развитие, природни ресурси, екологично съответствие

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

МИНЕРАЛНИТЕ РЕСУРСИ И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА БЪДЕЩЕТО ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Шушулов, Г., Состояние и экологические проблемы горнорудной промышленности в Республике Болгарии. Симпозиум на МАНЕБ, Санкт-Петербург, 2008.
2. Шушулов, Г., И. Шушулова Тенденции и возможности обеспечения экологического равновесия при освоении минерального сырья. Симпозиум на МАНЕБ, Санкт-Петербург, 2013.
3. Шушулов, Г., В. Велев, И. Шушулова Насоки за преодоляване на екологичните проблеми в миннодобивната индустрия в България Международна конференция “Проблеми на екологията в минерално суровинния отрасъл“.Варна, 2011.
4. Шушулов, Г., В. Велев, И. Шушулова Екологични проблеми на миннодобивната промишленост в Република България в конфликтните условия на възможностите за тяхното решаване. Научно-техническа конференция с международно участие. Технически университет Варна, 2010.
5. („Будущее, которого мы хотим“. Итоговый документ КонференцииООН, Рио + 20, МАНЕБ, Санкт-Петербург, 2013)
6. Национална стратегия за развитие на минната индустрия в България. 2011 (Проект)
7. Годишен бюлетин Минерално суровинната индустрия в България, Българска минно-геоложка камара (2002-2015).
8. Материали по екология и устойчиво развитие, Европолитика на ЕС,
9. Материали с Решения на ООН за екологията и устойчивото развитие. Интернет,2000-2016.
10. Материали от международни симпозиуми по екология с участие на представители от минната общност в България. 2013-2015г. НТС по МДГМ
11. Материали от Националния геофонд, България.
12. Доклад Генерального секретаря ООН, Возможная сфера охвата и методология глобальнаго доклада об устойчивом развитии, 2014.
13. Резолюция, принятая Генеральной Асамблеей на ООН, Преобразование нашего вмира: Повестка дня в области устойчивога развития на период до 2030 года, 2015.

КРАТКАТА ИСТОРИЯ НА РУДНИК „ЧЕРНО МОРЕ-2“ – ГОРДОСТТА НА ЧЕРНОМОРСКИЯ ВЪГЛИЩЕН БАСЕЙН – ЧАСТ I

Доц. инж. Любомир Марков

РЕЗЮМЕ

В статията са представени кратки исторически сведения за мина „Черно море-2“. Разгледани са минно-геоложките, хидрогеоложките и геомеханичните характеристики на въглищните пластове и вместващите скали. Посочени са въглищните запаси и ресурси на геологопроучвателния участък „Черно море-2“ и качествените показатели на въглищата в масива. Разгледани са основните елементи на рудничната технологична схема: разкриване и подготовка на рудничното поле; системата на разработване; добивните технологии; технологичната схема на прокарване и крепене на фронтовите галерии; рудничен транспорт, вентилация, водоотлив и енергоснабдяване.

Ключови думи

рудник “Черно море-2”, въглищни запаси, технологична схема

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

КРАТКАТА ИСТОРИЯ НА РУДНИК „ЧЕРНО МОРЕ-2“ – ГОРДОСТТА НА ЧЕРНОМОРСКИЯ ВЪГЛИЩЕН БАСЕЙН – ЧАСТ I

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Марков, Л., Ст. Тасева, В. Гигов. Разработване на схема за подготовка, ред на изземване и технология на добивните работи пласт „А“ от II добивно поле на рудник „Черно море-2“. МНИПКИ „Минпроект“, ДНИ, 1983г.
2. Марков, Л. Осушаването на Черноморския басейн – първостепенна задача. Сп. „Въглища“, 4, 1985г.
3. Якимов, П., Д. Гетов, С. Младенова и др. Анализ на състоянието и дейността на Мина „Черно море“ и пътища за реализиране на ефективно развитие на дружеството. Архив на „Минпроект“, м. октомври, 1999г.
4. Михайлова, Евд., Ан. Тончев, Ст. Тасева и др. „Физични, якостни, деформационни и технологични свойства на въглищата и вместващите скали във въглищните находища на България, разработвани по подземен начин. Комитет по Енергетика, НИТИ „Минпроект“-ДНИ, София, 1993г.
5. Емпирични зависимости за изчисляване на стойностите на долната топлина на изгаряне на работно гориво за добиваните въглища. Стопанско обединение „Енергетика“, 1987г.
6. Марков, Л., Св. Петров. Резултати от експерименталното прилагане на камерната система в 301 добивен стълб на рудник „Черно море-2“. Сп. „Минно дело и геология“,1-2, 2001г.
7. Закон за подземните богатства. Обн., ДВ, бр. 23 от 1999г. изм. и доп. бр. 56 от 24.07.2015г.

ОТЛАГАНЕ НА ЕЛЕКТРУМ, КАЛЦИТ И АДУЛАР ОТ КИПЯЩ ХИДРОТЕРМАЛЕН РАЗТВОР В КРУМОВГРАДСКОТО ЗЛАТОРУДНО ПОЛЕ. ГЕОЛОЖКИ СЛЕДСТВИЯ

Доц. д-р Ирина Маринова

РЕЗЮМЕ

Изследването представя два типа на псевдоморфоза на плочест калцит (известна и като текстура на плочест кварц) в находище „Къклица”, разкриващи се на близка надморска височина, но разделени в пространството. Първият тип се явява под формата на тънки жилки, разкриващи се непосредствено над полегат разлом на отделяне. Представен е от кварц, псевдоромбичен адулар (10-20 об.%), рядък пирит и електрум с високи съдържания. Вторият тип присъства в стръмни жили, запълващи листрични разломи с ясни тектонски контакти. Той е развит на по-високо ниво от първия, също във висящото крило на разлома на отделяне. Представен е от кварц, псевдоромбичен адулар (1-2 об.%) и редки зърна пирит и електрум. Съставът на електрума от двата типа е различен: електрумът от първия тип има отношение Au/Ag над 3, а в електрума от втория тип това отношение е под 3. Първият тип на псевдоморфоза на плочест калцит е моделиран като първи хоризонт на кипене, с относително по-висока степен на кипене и по-ефективно отлагане на Au. Вторият тип може да бъде моделиран или като второ кипене на по-високо ниво от първото или като друг импулс на кипящ хидротермален разтвор. Той е образуван при по-ниска температура и показва по-ниска ефективност на отлагане на Au. Въз основа на литературни данни и данни от Крумовградското златорудно поле е заключено, че обичайното кипене не е достатъчно за ефективно отлагане на електрум в епитермални условия. За образуване на богати епитермални руди на благородни метали е необходимо почти пълно изпарение на летливите съединения в отворена хидротермална система.

Ключови думи

Крумовградско златорудно поле, електрум, калцит, адулар

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ОТЛАГАНЕ НА ЕЛЕКТРУМ, КАЛЦИТ И АДУЛАР ОТ КИПЯЩ ХИДРОТЕРМАЛЕН РАЗТВОР В КРУМОВГРАДСКОТО ЗЛАТОРУДНО ПОЛЕ. ГЕОЛОЖКИ СЛЕДСТВИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Weissberg, B.G. Gold-silver ore-grade precipitates from New Zealand thermal waters. Econ. Geol., 1969, 64, 95-108.
2. Browne, P. R. L. and A. J. Ellis . The Ohaaki-Broadlands geothermal area, New Zealand: mineralogy and related geochemistry. American J. Science, 1970, 269, 97-131.
3. Browne, P. R. L. Hydrothermal alteration in active geothermal fields. Annual Reviews Earth Plan. Sci., 1978, 6, 229-250.
4. Keith, T. E. C. and L. J. P. Muffler. Minerals produced during cooling and hydrothermal alteration of ash flow tuff from Yellowstone drill hole Y-5. J. Volcanology and Geothermal Research, 1978, 3/3-4, 373-402.
5. Brown, K. L. Gold deposition from geothermal discharges in New Zealand. Econ. Geol., 1986, 81/4, 979-983.
6. Tulloch, A. J. Mineralogical observations on carbonate scaling in geothermal wells as Kawerau and Broadlands: Worshop, 4th, New Zealand Geothermal Proceedings, 1982, 131-134.
7. Simmons, S. F. and B. W. Christenson. Origins of Calcite in a Boiling Geothermal System. American J. Science, 1994, 294, 361-400.
8. Simmons, S. and P. Browne. Hydrothermal Minerals and Precious Metals in the Broadlands-Ohaaki Geothermal System: Implications for Understanding Low-Sulfidation Epithermal Environments. Econ. Geol., 2000, 95/5, 971-999.
9. Saunders, J. A., P. A. Schoenly. Boiling, colloid nucleation and aggregation, and the genesis of bonanza Au–Ag ores of the Sleeper deposit, Nevada. Miner. Deposita, 1995, 30, 199–210.
10. Hedenquist, J. W., R. A. Arribas., E. Gonzalez-Urien. Exploration for epithermal gold deposits. Reviews in Economic Geology, 2000, 245-277.
11. Moncada, D., S. Mutchler, A. Nieto, T. J. Reynolds, J. D. Rimstidt, R. J. Bodnar. Mineral textures andfluid inclusion petrography of the epithermal Ag–Au deposits at Guanajuato, Mexico: Application to exploration. J. Geochemical Exploration, 2012, 114, 20-35.
12. Pokrovski, G., N. Akinfiev, A. Borisova, A. Zotov, K. Kouzmanov. Gold speciation and transport in geological fluids: insights from experiments and physical-chemical modeling. In: Garofalo P. and J. Ridley (eds) Gold-Transporting Hydrothermal Fluids in the Earth’s Crust. – Geol. Soc., Spec. Publ., 2014, 402, London; http://dx.doi.org/10.1144/SP402.4.
13. Fournier, R. O. Silica Minerals as Indicators of Conditions during Gold Deposition. In: Tooker EW (ed) Geological characteristics of Sediment- and volcanic-hosted disseminated gold deposits – Search for an occurrence model; USGS Bulletin, 1985, 1646, 15-26.
14. Dong, G., G. Morrison, S. Jaireth. Quartz Textures in Epithermal Veins, Queensland – Classification, Origin, and Implication. Econ. Geol., 1995, 90, 1841-1856.
15. Dong, G. and G. Morrison. Adularia in epithermal veins, Queensland: morphology, structural state and origin. Miner Deposita, 1995, 30, 11-19.
16. Etoh, J., E. Izawa, K. Wanatabe. Bladed Quartz and Its Relationship to Gold Mineralization in the Hishikari Low-Sulfidation Epithermal Gold Deposit, Japan. Econ. Geol., 2002, 97/8, 1841-1851.
17. Morteani, G., G. Ruggieri, P. Moller, C. Preinfalf. Geothermal mineralized scales in the pipe system of the geothermal Piancastagnaio power plant (Mt. Amiata geothermal area): a key to understand the stibnite, cinnabarite and gold mineralization of Tuscanu (central Italy). Miner. deposita, 2011, 46/2, 197-210.
18. Marinova, I., E. Tacheva. Bladed quartz texture and its relationship to electrum mineralization in the Eocene, low-sulfidation Kuklitsa gold deposit, SE Bulgaria. Preliminary data. – Geol. Macedonica, 2016, issue 4, part 2, 393-400.
19. Moncada, D., R. J. Bodnar. Gangue mineral textures and fluid inclusion characteristics of the Santa Margarita Vein in the Guanajuato Mining District, Mexico. Cent. Eur. J. Geosci., 2012, 4(2), 300-309.
20. Marchev, P., B. Singer, D. Jelev, S. Hasson, R. Moritz, N. Bonev. The Ada Tepe deposit: a sediment-hosted, detachment fault-controled, low-sulfidation gold deposit in the Eastern Rhodopes, SE Bulgaria. Schweiz. Mineral. und Petrogr. Mitt., 2004, 84, 59-78.
21 Marinova, I., V. Ganev, R. Titorenkova. Colloidal origin of colloform-banded textures in the Paleogene low-sulfidation Khan Krum gold deposit, SE Bulgaria. Miner. Deposita, 2014, 49/1, 49-74.
22 Bodnar, R. J., T. J. Reynolds, C. A. Kuehn. Fluid-inclusion systematics in epithermal systems. Reviews in Econ. Geol., 1985, 2, 73–97
23. Saunders, J. A., D. L. Unger, G. D. Kamenov, M. Fayek, W. E. Hames and W.C. Utterback. Genesis of Middle Miocene Yellowstone hotspot-related bonanza epithermal Au–Ag depos-its, Northern Great Basin, USA. Mineralium deposita, 2008, 43/8, 715- 734.
24 Sander, M. V. and J. E. Black. Crystallization and Re-crystallization of Growth-Zoned Vein Quartz Crystals from Epithermal Systems – Implications for Fluid Inclusion Studies. Econ. Geol., 1988, 83, 1052-1060.
25. Петровская, Н. В. Самородное золото. Москва, Наука, 1973, 347 с.
26. Buchanan, L.J. Precious metal deposits associated with volcanic environments in the Southwest: Arizona Geological Society Digest, 1981,14, 237-262.
27. Saunders, J. A. Colloidal transport of gold and silica in epithermal precious-metal systems: Evidence from the Sleeper deposit, Nevada. Geology, 1990, 18, 757-760.
28. Saunders, J. A. Silica and gold textures in bonanza ores of the Sleeper deposit, Humboldt County, Nevada: evidence for colloids and implications for epithermal ore-forming process. Econ. Geol., 1994, 89, 628–638.
29. Желев, Д. Златно находище „Хан Крум“, участък „Ада тепе“. В: Милев, В. (ред.) Златните находища в България. Земя ’93, София, 2007, 104-115.
30. Nachev, I. and C. Nachev. 2001. Alpine plate-tectonic of Bulgaria. Sofia, Artik, 198 pp.
31. Marton, I. Formation, preservation and exhumation of sedimentary rock-hosted gold deposits in the Eastern Rhodopes, Bulgaria. Ph.D. Thesis, Terre & Environment, 2009, 84, 134 pp.
32. Bonev, N. Tokachka shear zone southwest of Krumovgrad in Eastern Rhodopes, Bulgaria: an extensional detachment. Ann. Univ. Sofia, 1996, 89, 1 – Geology, 97-106.
33. Бонев, Н. Структура и еволюция на Кесебирския гнайсов купов, Източни Родопи. Дисертация, 2002, Софийски университет.
34. Bonev, N., J.-P. Burg, Z. Ivanov. Mezozoic-Tertiary structural evolution of an extensional gneiss dome – the Kesebir-Kardamos dome, eastern Rhodope (Bulgaria-Greece). Internat. J. Earth Sci., 2006, 95, 318-340
35. Горанов, A., Д. Кожухаров, И. Боянов, Е. Кожухарова. Обяснителна записка към геоложката карта на България в М 1:100,000, картни листове Крумовград и Сапе. София, 1995, 97 стр.
36. Peycheva, I., M. Ovtcharova, S. Sarov, Y. Kostitsin. Age and metamorphic evolution of metagranites from the Kessebir reka region, Eastern Rhodopes – Rb-Sr isotope data. Abstr. XVI Congress CBGA, 1998, p. 471.
37. Bonev, N., P. Marchev, M. Ovtcharova, R. Moritz, A. Ulianov. U-Pb LA-ICP/MS zircon geochronology of metamorphic basement and Oligocene volcanic rocks from the SE Rhodopes: inferences for the geological history of the Rhodope crystalline basement. Proceed. Ann. Confer. Bulg. Geol. Soc., 2010, 115-116.
38. Bonev, N., R. Spikings, R. Moritz, P. Marchev. Timing of extensional exhumation of the Eastern Rhodope high-grade basement (Bulgaria): 40Ar/39Ar constraints. Proceed. Ann. Confer. Bulg. Geol. Soc., 2010, 117-118.
39. Goranov, A. and G. Atanasov. Litho-stratigraphy and formation conditions of Maastrichtian-Paleocene deposits in Krumovgrad District. Geol. Balcanica, 1992, 22, 71-82.
40. Горанов, A., Д. Кожухаров, И. Боянов, Е. Кожухарова. Обяснителна записка към геоложката карта на България в М 1:100,000, картни листове Крумовград и Сапе. София, 1995, 97 стр.
41. Казълова-Станкова, Т. Морфоложки типове златна минерализация в участък „Къклица“, находище „Хан Крум“, Източни Родопи, ЮИ България. Геология и мин. ресурси, 2012, 1-2, 17-22.
42. Начев, И. Седиментология и необилизъм. В: И. Начев и Р. Иванов (ред.) Геодинамика на Балканите, 1980, 37-49.
43. Marton, I., R. Moritz, R. Spikings. Application of low-temperature thermochronology to hydrothermal ore deposits: Formation, preservation and exhumation of epithermal gold systems from the Eastern Rhodopes, Bulgaria. Tectonophysics, 2010, 483, 240-254.
44. Marchev P., P. Kibarov, R. Spikings, M. Ovtcharova, I. Márton, R. Moritz. 40Ar/39Ar and U-Pb geochronology of the Iran Tepe volcanic complex, Eastern Rhodopes. Geologica Balcanica, 2010, vol. 39, no. 3, 3-12.
45. Кунов, А., В. Стаматова, П. Петрова. Златно-сребърно-полиметалното рудопроявление от нискосулфиден (адулар-серицитов) тип „Ада тепе”, Крумовградско. Минно дело и геология, 2001, 4, 16-20.
46. Marinova I., P. Nenova. Preliminary data on electrum mineralization in Kaklitsa occurrence, Krumovgrad Goldfield, Eastern Rhodope Mountain, SE Bulgaria. – In: Geosciences 2007, Ann. Confer. Bulgarian Geol. Soc., Abstr., 13-14 Dec., Sofia, 2007, 46-47.
47. Marinova, I., P. Nenova. Preliminary data on electrum mineralization in the Skalak occurrence, Krumovgrad Goldfield, Eastern Rhodope Mountain, SE Bulgaria. – In: 60 years education in Geology, Abstr., St. Kl. Ohridski Univ. Publ. House, Sofia, 2008, 51-55.
48. Marinova I. Preliminary data on the electrum mineralization in the Synap occurrence, Krumovgrad goldfield, Eastern Rhodope mountain, SE Bulgaria. – In: Mineral diversity. Research and Preservation, working papers, Sofia, 7-10 Oct. 2011, 2012, 161-170.
49. Marton, I, R. Moritz, P. Marchev, T. Vennemann, J. Spangenberg. Fluid evolution within Eastern Rhodopian sedimentary rock-hosted low-sulfidation epithermal gold deposits, Bulgaria. In: N.J. Cook, I. Ozgens, T. Oyman (eds). Au-Ag-telluride-selenide deposits, Proceedings of the IGCP 486 2006 field workshop. Izmir, 2006. pp 116-123.
50. Buchanan, L. J. Precious metal deposits associated with volcanic environments in the Southwest: Arizona Geological Society Digest, 1981, 14, 237-262.
51. Shimizu, T., H. Matsueda, D. Ishiyama, O. Matsubaya. Genesis of Epithermal Au-Ag Mineralization of the Koryu Mine, Hokkaido, Japan. Econ. Geol., 1998, 93. 303-325.
52. Hayashi, K.I., T. Maruyama, H. Satoh. Precipitation of gold in a low-sulfidation epithermal gold deposit: insights from a sub-millimetre-scale oxygen isotope analysis of vein quartz. Econ. Geol., 2001, 96, 211-216.
53. Cline, J., R. Bodnar and J. Rimstidt. Numerical Simulation of Fluid Flow and Silica Transport and Deposition in Boiling Hydrothermal Solutions: Applications to Epithermal Gold Deposits. J. Geophys. Research, 1992, 97, no. B6, 9085-9103.
54. Weatherley, D. K. and R. W. Henley. Flash Vaporization during earthquakes evidenced by gold deposits. Nature Geoscience, 2013,6, 294-298.
55. Кольцов, А. Б. Метасоматические процессы на золоторудных месторождениях в метатеригенных толщах. Изд. Петербургския университет, Петербург, 2002, 236 с.
56. Migdisov, A. A. & A. E. Williams-Jones. A predictive model for metal transport of silver chloride by aqueous vapour in ore-forming magmatic-hydrothermal systems. Geochim. Cosmochim. Acta, 2013, 104,123–135.
57. Mazzarini, F. and I. Isola. Hydraulic connection and fluid overpressure in upper crustal rocks: Evidence from the geometry and spatial distribution of veins at Botrona quarry, southern Tuscany, Italy. J. Str. Geol., 2007, 29, 1386-1399.
58. Deming, D. Introduction to Hydrogeology. Boston, MA, McGraw-Hill, 2002.
59. Philipp, S., F. Afsar, A. Gudmundsson. Effects of mechanical layering on hydrofracture emplacement and fluid transport in reservoirs. Frontiers in Earth Science, 2013, 1; doi: 10.3389/feart.2013.00004.
60. Ghani, I., D. Koehn, R. Toussaint, C. W. Passchier. Dynamics of hydrofracturing and permeability evolution in layered reservoirs. Frontiers in Physics, 2015, 3, doi: 10.3389/fphy.2015.0006.
61. Reader-Harris, M. Orifice Plates and Venturi Tubes. Experimental Fluid Mechanics. Heidelberg: Springer, DE; 2015; pp 393.
62. Shikazono, N., M. Shimizu. Compositional Variations in Au-Ag Series Mineral from Some Gold Deposits in the Korean Peninsula. Mining Geology, 1986, 36/200, 545-553.
63. Seward, T. M. Thio complexes of gold and the transport of gold in hydrothermal ore solutions. Geochim. Cosmochim. Acta, 1973, 37, 379-399.
64. Shenberger, D. M. and H. L. Barnes. Solubility of gold in aqueous sulfide solutions from 150 to 350°C. Geochim. Cosmochim. Acta, 1989, 53, 269-278.
65. Hunt, J. M. Generation and Migration of Petroleum from Abnormally Pressured Fluid Compartments. AAPG Bulletin, 1990, 74, 1, 1-12.
66. Vass, A., D. Koehn, R. Toussaint, I. Ghani, S. Piazolo. The importance of fracture-healing on the deformation of ﬂuid-ﬁlled layered systems. J. Str. Geol., 2014, 67, 94-106.
67. Márton I., T. Jeleva, Y. Dintchev, N. Zhivkov, and R. Gosse. Sedimentary Rock-Hosted Gold Mineralization at Ada Tepe, Krumovgrad District, Bulgaria: Review of Prospect-Scale Geological, Structural and Geochemical Features. В: Voudouris P., C. R. Siren, and I. Márton. 2016. Eocene to Miocene Hydrothermal Deposits of Northern Greece and Bulgaria: Relationships Between Tectonic-Magmatic Activity, Alteration, and Gold Mineralization. – Soc. Econ. Geol. Guidebook Series, vol. 54, Field Trip (Balkans II), Sept. 29–Oct. 2, 2016, 17-42.
68. Cox, S.F. Injection-Driven Swarm Seismicity and Permeability Enhancement: Implications for the Dynamics of Hydrothermal Ore Systems in High Fluid-Flux, Overpressured Faulting Regimes—An Invited Paper. Econ. Geol., 2016, 111/3, 559-587.
69. Staude, S., P. D. Bons, G. Markl. Hydrothermal vein formation by extension-driven dewatering of the middle crust: An example from SW Germany. Earth and Planet. Science Letters, 2009, 286, 387–395.
70. Sibson, R. H., J. McM. Moore, A.H. Rankin. Seismic pumping – a hydrothermal fluid transport mechanism. The Geol. Soc. London, 1975, 131, 653-655.

ОСОБЕНОСТИ НА ВИСОКОПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ ВИБРАЦИОННИ ПРЕСЕВНИ УРЕДБИ ТИП „БАНАН“

Доц. д-р инж. Стефан Пулев

РЕЗЮМЕ

В тази статия се анализират особеностите на вибрацион-ните пресевни уредби тип „Банан“. Те се характеризират с изключителна производителност и ефективност и малка дебелина на слоя от пресяван материал. Тези високо ско-ростни машини могат да включват от два до шест наклонени участъка, вариращи от 45о в началото до нулев наклон в края. Стръмната захранващата част осигурява транспорти-ране на материала с висока скорост и бързо преминаване на фините частици в подситовото пространство. В средните участъци от пресевната повърхност се постига тънък слой на материала и лесно преминаване на отделните частици през отворите на ситото. В последния участък се създават условия за безпрепятствено преминаване и на трудните частици. Поради многобройните им предимства е препоръчително използването на този тип сита в минно-обогатителното производство.

Ключови думи

технологични взривявания, параметри, взривно-сеизмично въздействие

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ОХРАНЯВАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЕ ЗА ЦИКЛИЧНО-ПОТОЧЕН ТРАНСПОРТ НА РУДА (ЦПТ-3) ОТ ВЗРИВНО-СЕИЗМИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ГЕНЕРИРАНО ПРИ ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ВЗРИВЯВАНИЯ В РУДНИК “АСАРЕЛ”

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Цветков, Х. Ц. Обогатителни машини. Техника, С.,1988.
2. Денев, Ст. Ил. Трошене, смилане и пре-сяване на полезни изкопаеми. Техника, С.,1964.
3. Серго, Е.Е. Дробление, измельчение и грохочение полезных ископаемых. Москва “Недра”,1985, 282 с.
4. Андреев, С.Е., Перов В.А., Зверевич В.В. Дробление, измельчение и грохочение полезных ископаем,х. Москва, Недра, 1980, 415 с.
5. Пулев, Ст. Условия на самоочистване на вибрационните пресевни уредби, Международна научна конференция ВСУ’2015, 4-5 юни 2015, София, Доклади том II, с. 65-70.Международна научна конференция ВСУ”2015, 4-5 юни 2015, София, Доклади том II, с. 65-70.

ОХРАНЯВАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЕ ЗА ЦИКЛИЧНО-ПОТОЧЕН ТРАНСПОРТ НА РУДА (ЦПТ-3) ОТ ВЗРИВНО-СЕИЗМИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ГЕНЕРИРАНО ПРИ ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ВЗРИВЯВАНИЯ В РУДНИК “АСАРЕЛ”

Инж. Иван Г. Чолаков, инж. Никола Петков, инж. Георги Реджов, проф. д-р инж. Иван Иванов

РЕЗЮМЕ

В статията са показани теоретико-експериментални-те изследвания за управление на взривно-сеизмич-ните параметри на технологичните взривявания при технико-икономическа ефективност на пробивно-взривните работи за практическо охраняване на съоръжение за циклично-поточен транспорт на руда “ЦПТ-3” към рудник „Асарел“ от взривно-сеизмичното въздействие. Резултатите от експериментите напълно потвърждават и разширяват изследваната зона от водещи специалисти в световната взривна практика. Това дава основание на авторите да предложат прилагания метод за оразмеряване и контрол на взривно-сеизмичното въздействие при технологични масови взривявания до стойности, гарантиращи охраняване на структурите, създадени от човека.

Ключови думи

технологични взривявания, параметри, взривно-сеизмично въздействие

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ОХРАНЯВАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЕ ЗА ЦИКЛИЧНО-ПОТОЧЕН ТРАНСПОРТ НА РУДА (ЦПТ-3) ОТ ВЗРИВНО-СЕИЗМИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ГЕНЕРИРАНО ПРИ ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ВЗРИВЯВАНИЯ В РУДНИК “АСАРЕЛ”

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Parlaktuna, M., O. Mertoglu, S. Simsek, H. Paksoy, N. Basarir. Geothermal Country Update Report of Turkey (2010-2013). European Geothermal Congress 2013 Pisa, Italy, 3-7 June 2013.
2. Bertani, R. Geothermal Power Generation in the World 2010-2014. Update Report. Enel Green Power Proceedings, World Geothermal Congress 2015, Melbourne, Australia, 19-25 April 2015.
3. Franco, A., M. Villani. Geothermics, v.38,4, 2009, December, 379-391
4. Bombarda,P.A.Divia,E.Macchi.1998. Combined, mixed, flash and binary cycles for electricity generation from geothermal sources. Part A: Eelected configurations calculation model P. A. E. of Energetics, Politecnicodi Milano, Italy, Proceedings 20th NZ GeothermalWorkshop 1998.
5. Carotenuto, A., M. Ciccolella, N. Massarotti, A. Mauro. Models for thermo-fluid dynamic phenomena in low enthalpy geothermal energy systems: A review. Renewable and Sustainable Energy Reviews, 60, 2016, 330–355.
6. Sabatelli, F. Flash steam geothermal power plant. Main features and issues. Enel Green Power,Pisa, 2013, Oct.,9th.
7. Spadacini, C., M. Frassinetti, A. Hinde, S. Penati, M. Quaia, D. Rizzi, A. Serafino. Exergy, The First Geothermal Organic Radial Outflow Turbines Via Santa Rita, 21057, Olgiate Olona (VA), Italy, 2015.
8. Simsek, S. International Geothermal Conference, Reykjavík, Sept. 2003 Session #5 Present status and future development possibilities of Aydın-Denizli Geothermal Province, 16 стр.
9. Mertoglu, O., N. Basarir. Recent geothermal development in Turkey. Geftherm Expo and Congress, 25 – 25.12.2016, Offenburg.
10. Петров, П., Св. Мартинов, К. Лимонадов, Ю. Страка. Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България, Техника, София, 1970, 195 стр.
11. Захариев, В., Б. Денева. Изследване на режима на минералните води в находище Пчелински бани и актуална оценка на експлоатационните им ресурси, Годишник на МГУ, том 46, свитък I, Геология и геофизика, София, 2003, стр. 257-262.
12. Пенчев, П., В. Захариев, Б. Денева. Хидрогеология на Долнобанския термоводоносен басейн. Годишник МГУ, том 46, свитък I, Геология и геофизика, София, 2003, стр. 299-306.
13. Пенчев, П., В. Величков. Находищата на минерални води в района на София. Съвместен проект на БАПВ и Столична община, ОП „Туристическо обслужване“, 2011.
14. Пенчев, П., В. Величков. Оценка на ресурсите на находище на минерални води „Симитли”- област Благоевград, община Симитли, гр.Симитли, Фирмен доклад на „Геохидродинамика“ ЕООД, 2011.
15. Стоянов, Н. Математически филтрационен модел на термоминералното находище „Хасковски минерални бани“. Годишник на МГУ, „Св. Иван Рилски“, Том 58, Св. I, Геология и геофизика, 2015, 184-189.
16. Bojadgieva,K.,H.Hristov,V.Hristov,D.Benderev. 2000. Status of geothermal energy in Bulgaria. Proceedings World Geothermal Congress 2000, Kyushu – Tohoku, Japan, May 28 – June 10, 2000.
17. Bojadgieva,K. H. Hristov, V. Hristov, A. Benderev, V. Toshev. 2005 Geothermal Update for Bulgaria (2000-2005). Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005.
18. Teneva-Georgieva,S.,A. Andreev. 2005. The Erma Reka Low-Enthalpy System (S-Bulgaria) – Geothermal Characteristics. Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005.
19. Benderev,A.,R. Atanassova, A. Andreev, V. Hristov, K. Bojadgieva, S. Kolev. Hydrochemical Characteristics of Erma Reka Geothermal Reservoir (S. Bulgaria). Proceedings World Geothermal Congress 2015 Melbourne, Australia, 19-25 April 2015.
20. http://old.bluelink.net/water/zbr/struma/hidrolojko
21. Atmaca, I. Resource assessment in Aydin-Pamukoren geothermal field, submitted1, for the degree of Master of Science in Mining Engineering Department, Middle east Technical University, 2010.
22. Михнев, М., П. Петров. Термалните води и геотермичните условия в югоизточната част на Маданския руден район. Сп. БГД, 1962, кн.1, 91-100.|