НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives - Страница 19 от 36

ПРИРОДЕН ЗЕОЛИТ – ПОТЕНЦИАЛНА СУРОВИНА ЗА ГЕОПОЛИМЕРНИ МАТЕРИАЛИ С ПРИЛОЖЕНИЕ В СТРОИТЕЛСТВОТО

д-р инж. Александър Николов

РЕЗЮМЕ

Природен зеолит от находището до с. Бели Пласт, България е използван за синтезиране на геополимери. Определени са основни физични и механични свойства. Част от пробите са изследвани със рентгенов дифрактометър (XRD), сканираща електронна микроскопия и компютърна томография. Втвърдения геополимер се характеризира с достатъчна якост на натиск и отлична адхезия към бетон. Втвърдяването на материала е съпроводено със значително съсъхване, но въпреки това нанесен на тънки слоеве той не се напуква. С оглед свойствата на геополимера на база природен зеолит са дадени препоръки за подходящи приложения.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

зеолит, геополимерни материали, строителство

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПРИРОДЕН ЗЕОЛИТ – ПОТЕНЦИАЛНА СУРОВИНА ЗА ГЕОПОЛИМЕРНИ МАТЕРИАЛИ С ПРИЛОЖЕНИЕ В СТРОИТЕЛСТВОТО

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Davidovits, J., Geopolymer chemistry and applications. 2011.
2. Provis, J.L. and J.S.J. Van Deventer, Geopolymers: structures, processing, properties and industrial applications. 2009: Elsevier.
3. Pacheco-Torgal, F., J. Castro-Gomes, and S. Jalali, Alkali-activated binders: a review. Part 2. About materials and binders manufacture. Construction and Building Materials, 2008. 22(7): p. 1315-1322.
4. Rangan, B.V. Fly ash-based geopolymer concrete. 2008.
5. Provis, J.L., Alkali-activated materials. Cement and Concrete Research, 2017.
6. Николов, А., Геополимери на основа естествен зеолит за приложение в строителството. Състав, структура, свойства. 2015, Университет по aрхитектура, строителство и геодезия: София.

ПРЕЧИСТВАНЕ НА МИННИ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ ЧРЕЗ МИКРОБНА СУЛФАТ-РЕДУКЦИЯ В БИОРЕАКТОР С КОГЕНЕРАЦИЯ НА ЕНЕРГИЯ

Д-р инж. Росен Иванов

РЕЗЮМЕ

Обект на настоящото изследване са възможностите за когенерация на енергия при пречистване на минни отпадъчни води, чрез микробна сулфат-редукция. За целите на експеримента е конструиран биореактор с интегрирана микробна горивна клетка, базирана на процеса сулфат-редукция. Установено бе ефективно пречистване на третираните в биореактора синтетични разтвори, съдържащи сулфати и различни концентрации желязо. От измерените електрически параметри се установи най-висока ефективност на микробната горивна клетка при третиране на синтетичен разтвор съдържащ 100 mg/l желязо. Максималната мощност е 68,90 mW/m2, при плътност на тока 241,63 mA/m2 и приложено съпротивление 200 Ω. Напрежението при отворена верига при този вариант е 594 mV.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

отпадъчни минни води, биореактор, когенерация на енергия

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПРЕЧИСТВАНЕ НА МИННИ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ ЧРЕЗ МИКРОБНА СУЛФАТ-РЕДУКЦИЯ В БИОРЕАКТОР С КОГЕНЕРАЦИЯ НА ЕНЕРГИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Gaikwad R. W. and Gupta D. V., 2008, Review on removal of heavy metals from acid mine drainage, Applied ecology and environmental research, 81-98
2. Fu, F., Wang, Q., 2011. Removal of heavy metal ions from wastewaters: a review. J. Environ. Manag. 92, 407-418
3. Gibert O., J.de Pablo. J.L.Cortina, C. Ayora, 2002, Treatment of acid mine drainage by sulphate-reducing bacteria using permeable reactive barriers: A review from laboratory to full-scale experiments, Re/Views in Environmental Science & Bio/Technology1: 327–333, 2002
4. Kaksonen, A.H., Riekkola-Vanhanen, M.L., Puhakka, J.A., 2003. Optimization of metal sulphide precipitation in ﬂuidized-bed treatment of acidic wastewater. Water Res. 37, 255–266.
5. Kaksonen A., 2004, The performance, kinetics and microbiology of sulfogenic fluidized-bed reactors treating acidic metal- and sulfate-containing wastewater, Tampere University of Technology, Publication 489
6. Schaider, L.A., Hauri, J.F., 2009. Remediation of acid mine drainage with sulfate reducing bacteria. J. Chem. Educ. 86, 216
7. Carole Abourached, Marshall J. English, Hong Liu, 2016, Wastewater treatment by Microbial Fuel Cell (MFC) prior irrigation water reuse, Journal of Cleaner Production 137, p. 144-149
8. Angelov A., Loukanov A., Bratkova S. and Kraichev E., 2012, Factors affecting of performance of microbial fuel cell for treatment of sulphate pollutants, Universitaria Simpro, I. III. 1. ISSN: 1842-4449.
9. Angelov A., Nikolova K., Bratkova S. 2013b, Development of microbial fuel cell for treatment of mining wastewater. Proceedings of the XV Balkan Mineral Processing Congress, Sozopol, Bulgaria, Jne 12-16.
10. Lee DJ, Lee CY, Chang JS., 2012, Treatment and electricity harvesting from sulfate/sulfide-containing wastewaters using microbial fuel cell with enriched sulfate-reducing mixed culture. J Hazard Mater; 243:67-7

ПРОУЧВАТ СЕ ГАЗОХИДРАТНИ НАХОДИЩА ПОД ДЪЛБОКИ ОКЕАНСКИ ВОДИ ЩЕ ИМАМЕ ЛИ „СОБСТВЕН ДОБИВ” ОТ НАХОДИЩАТА В ЧЕРНО МОРЕ?

д-р Венелин Х. Велев

РЕЗЮМЕ

КЛЮЧОВИ ДУМИ

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПРОУЧВАТ СЕ ГАЗОХИДРАТНИ НАХОДИЩА ПОД ДЪЛБОКИ ОКЕАНСКИ ВОДИ ЩЕ ИМАМЕ ЛИ „СОБСТВЕН ДОБИВ” ОТ НАХОДИЩАТА В ЧЕРНО МОРЕ?

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Зубова, М. А. Гидраты природных газов в недрах Мирового океана. Морская геология и геофизика, Обзорная информация, 1988, 1, с. 61.
2. Kvenvolden, K. A., M. A. McMenamin. Hydrates of natural gas: A review of their geologic occurrence. Geol. Survey Circular, 825, Wash., 1980 , p. 11.
3. Vasilev, A. Bulgarian marinе gas hydrates and resent tests of production technologies.- Proceed. of conference “Geology and hydrocarbon potential of the Balkan-Black Sea region”, 18-22 sept.,2017, Varna, p. 125-133.
4. Георгиев, В. Морските газови хидрати – един собствен ресурс на природен газ за Европа (Проект MIGRATE). Български енергиен и минен форум, Седма регионална конференция, 14-15 ноември 2017 г., София (устна презентация).
5. Deepwater Methane Hydrate Characterization and Scientific Assessment. NETL, July 31, 2017, p. 163.
6. Max, M. D., A. H. Jonson. A fresh look at the Mediteranean and Black Sea Basins: potential for high-quality hydrate reservoirs. Fire ice, 2015, 15 (1), p, 15-18.
7. Велев, В. Превръщат ли се ресурсите от газови хидрати в доказани запаси? Минно дело и геология, 2009, 5, с. 23- 26 и в доказани запаси? Минно дело и геология, 2009, 5, с. 23-26.

ИЗСЛЕДВАНЕ СВОЙСТВАТА НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ И МАРКИ БЕЗДИМНИ БАРУТИ

Николай Божилов

РЕЗЮМЕ

Извършени са химикофизични изследвания и анализ на вторичните бездимни барути и са определени чувствителността към удар, топлинната устойчивост, начален импулс и др. Изведени са допълнителни възможности на пироксилиновите барути с марки 18/1, 9/7 и 4/1, както и нитроглицериновите с марка НДТ-3 18/1 при разработването на водонапълнени експлозиви.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

вторични бездимни барути, водонапълнени експлозиви

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ИЗСЛЕДВАНЕ СВОЙСТВАТА НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ И МАРКИ БЕЗДИМНИ БАРУТИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Митков, В. Производство на експлозиви за граждански цели. ИК „Св. Иван Рилски”. С. 2007.- 387 с.
2. Митков, В. Безопасност при производство и употреба на експлозиви. Учебник, ИК „Св. Иван Рилски“, София 2010, 343 с.
3. Митков, В. Технология на промишлените експлозиви. Монография, ИК „Св.Иван Рилски“, София, 2011, 540 с.
4. Камбурова, Г., В. Митков. Изследване чувствителност на удар на вторичните бездимни барути, съгласно новите изисквания на ЕС, Годишник на МГУ, т. 49, С., 2006
5. Камбурова, Г., В. Митков. Изследване на топлинната и химична устойчивост на вторични бездимни барути от ненужни армейски боеприпаси, сп. Експлозив, бр.5, С.2007
6. Камбурова, Г., В. Митков. Изследване на водоустойчивостта на бездимни барути получени от ненужни армейски боеприпаси, сп. Експлозив, бр. 5, С., 2007.
7. БДС EN 13631-4
8. БДС EN 13631-2

СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА МИНЕРАЛНИТЕ РЕСУРСИ

доц. д-р Валерия Ковачева, проф. д-р Валентин Велев

РЕЗЮМЕ

Анализът на резултатите от тридесет годишното изпълнение на Концепцията за устойчиво развитие показва, че са налице редица нерешени проблеми и липсва конкретика по отношение прилагане на ключовите принципи. Специално внимание е отделено на тенденциите в добива и потребление на минералните ресурси. Светът продължава да увеличава потреблението на първични минерални ресурси. За съжаление, не се наблюдава трансформация в посока ограничаване на този процес, каквито са очакванията на световната общност. Известен оптимизъм за нова политика в минералния сектор вдъхват обстоятелствата, че световната общност декларира готовност за промяна. За целта е необходим синхрон в световната, националните и фирмените политики.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Мизийска платформа, девонски карбонати, типове порестост

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА МИНЕРАЛНИТЕ РЕСУРСИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.   Нашето общо бъдеще, Доклад на Световната комисия по околна среда и развитие., П. Берон, С. 1989.
2.   Еnvironment and Society: Education and Public Awareness for Sustainability, Proceedings of the Thessaloniki International Conference 1997, organized by UNESCO&the Governement of Greеce, 1998.
3.   План за постигане на икономически растеж, основан на ефективно използване на ресурсите, Втори световен форум „Ресурси“, Давос, 09. 2011.
4.   Брадли, Брукс, Рио+20 – екологична конференция на недоволните, Асошиейтед Прес, 2012.
5.   Возможная сфера охвата и методология глобального доклада об устойчивом развитии, Доклад генерального секретаря ООН, 2014.
6.   Преобразование нашего мира: Повестка дня в области устойчивого развития на периоде до 2030 года, Резолюция, принятая Генеральной Асомблеей на ООН, 2015.
7.   The Future Availability of Natural Resources: A New Paradigm for Global Resource Availability”, World Economic Forum, 2014.
8.   Mining&Metals in a Sustainable World 2050, World Economic Forum, 2015.
9.   Wagner, M., Wellmer, F.W. A hierarchy of natural resources with respect to sustainable development—A basis for a natural resources efficiency indicator. In Mining, Society and a Sustainable World; Richards, J.P., Ed.; Springer: Heidelberg, Germany, 2009.
10.   World mining data, vol 32, Viena 2017.
11.   www.usgs.gov
12.   Сластунов, С.В., В.Н. Королева, К.С. Коликов, Е.Ю. Куликова, А.Е. Воробьев, В.В. Качак, В.И. Бабков-Эстеркин, А.Т. Айруни, А.С. Батугин, А.А. Шилов, Горное дело и окружающая среда, Москва, Логос, 2001.
13.   Nooten, G. A. Sustainable Development and Nonrenewable Resources—A Multilateral Perspective, Proceedings for a Workshop on Deposit Modeling, Mineral resource Assessment and Their Role in Sustainable Development, 2007.

ТИПОВЕ ПОРЕСТОСТ В ДЕВОНСКИ КАРБОНАТНИ СКАЛИ ОТ МИЗИЙСКАТА ПЛАТФОРМА (СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ) – ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Полина Андреева

РЕЗЮМЕ

В девонските седименти от дълбоки сондажи в североизточната част на Мизийската платформа са установени и описани различни типове порестост. Те са поделени на две големи групи: селективна (междузърнова, вътрешнозърнова, междукристална, молдична, фенестрална, порестост на заслоняване и порестост свързана с in situ растежа на организми) и неселективна (пукнатинна и вагова) порестост. Различните типове порестост се отличават с първичен (пред- и синседиментационен) или вторичен (постседиментационен) произход. Основна роля в редуциране и заличаване на първичната порестост имат процесите спояване и уплътнение. Наблюдаваната в скалите открита порестост е преобладаващо вторична и възникването ú е свързано с процеси на разтваряне и доломитизация на карбонатните утайки.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Мизийска платформа, девонски карбонати, типове порестост

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ТИПОВЕ ПОРЕСТОСТ В ДЕВОНСКИ КАРБОНАТНИ СКАЛИ ОТ МИЗИЙСКАТА ПЛАТФОРМА (СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ) – ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.   Цанков, В. 1960. Девон в Североизточна България. Сп. Бълг. геол. д-во, 21, 3, 79.
2.   Будуров, К. 1961. Конодонти на девона в Североизточна България. Сп. Бълг. геол. д-во, 22, 3, 259–273.
3.   Спасов, Х., С. Янев. 1966. Стратиграфия на палеозойските седименти в сондажите от Североизточна България. Изв. Геол. инст., 15, 25–77.
4.   Янев, С. 1972. Литоложка подялба и корелация на девонските и долнокарбонските седименти от сондажите в Североизточна България. Изв. Геол. инст., сер. страт. и литол., 21, 101–124.
5.   Янев, С. 1974. Фациален анализ на девонските седименти от Североизточна България. Изв. Геол. инст., сер. страт. и литол., 23, 107–119.
6.   Янев, С. 1995. Седиментология на палеозойската ератема в България. Автореф. Док. дисерт., Геол. инст., БАН, 67с.
7.   Радев, Г. 1972. Характеристика на напукването в девонските седименти от Североизточна България. Изв. Геол. инст., сер. нефт и въгл. геол., 21, 81–89.
8.   Радев, Г., Н. Коцева. 1974. Колекторски свойства на девонските карбонатни скали от Североизточна България. Изв. Геол. инст., сер. нефт. и въгл. геол., 22, 111–123.
9.   Choquette, P. W., L. C. Pray. 1970. Geologic nomenclature and classification of porosity in sedimentary carbonates. Bull. Am. Ass. Petrol. Geol., 54, 207–250.
10.   Боков, П., Г. Георгиев, И. Монахов, А. Атанасов, С. Желев, Х. Дачев, Д. Йорданова, М. Вавилова, М. Николова, Р. Огнянов. 1987. Тектонско райониране. В: Боков, П., Х. Чемберски (ред.). Геоложки предпоставки за нефтогазоносността на Североизточна България. С., Изд. ”Техника”, 109–119.
11.   Tebutt, G., C. Conley, D. Boyd. 1965. Lithogenesis of carbonate rock fabric. In: Parker, R. (Ed.). Contributions to geology. Laramie, Univ. Wyoming, 1–13.
12.   Ham, W. 1952. Algal origin of the “bird’s eyes” limestone in the Mclish Formation. Oklahoma Acad. Sci., Proc., 33, 200–203.
13.   Fischer, A. G. 1964. The Lofer cyclothems of the Alpine Triassic. In: Meriam, D. F. (Ed.). Symposium on cyclic sedimentation. Kansas Geol. Surv. Bull., 169, 1, 107–149.
14.   Wolf, K. H. 1965. Littoral environments, indicated by open-space structures in algae limestones. Palaeogeogr., Palaeoclim., Palaeoecol., 1, 183–223.
15.   Shinn, E. A. 1983. Birdseyes, fenestrae, shrinkage pores and loferites: A reevaluation. J. Sed. Petr., 53, 619–628.