инж. Спас Пенков
ABSTRACT
Във втората част на статията се представя картина на минноспасителната дейност в САЩ, която е добре организирана система, включваща превенция, обучение и реакция при инциденти. Това е тясно свързано с еволюцията на федералното законодателство, започнало с приемането на Federal Mines Safety Act (1910 г.), а впоследствие и на Miner Act (2006), който въвежда задължителни аварийни планове и комуникационни системи. Основният регулатор е MSHA към Министерството на труда, подпомаган от FEMA, NIOSH и други агенции. Минните компании са длъжни да поддържат сертифицирани спасителни екипи и да провеждат обучения. Използват се модерни технологии като дронове, роботи, сензори за газ, VR симулации и комуникационни системи. В статията са посочени предизвикателствата и бъдещите приоритети пред минноспасителната дейност на САЩ.
KEYWORDS
минноспасително дело по света, минноспасителна дейност в САЩ, федерални и регионални органи, законодателство
FULL ARTICLE IN PDF FORMAT
REFERENCES
1. Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи в сила от 01.09.1978 г. Издадена от Централния съвет на българските професионални съюзи обн. ДВ. бр.56 от 18 Юли 1978г., обн. ДВ. бр.57 от 21 Юли 1978г.
2. Правилника за минноспасителната и газо спасителната дейност утвърдена със Заповед № 154 от 14.10.1994 г. на министъра на труда и социалните грижи (ДВ, бр. 91 от 4.11.1994 г.) и с Решение № 5474 от 2 май 2017 г. на Върховния административен съд, се обявява за нищожен,
3. НАРЕДБА № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване нa безопасността и опазване здравето на работещите в мините
4. Решение № 5474 от 2 май 2017 г. на Върховния административен съд
5. Закон за МВР
6. Крилчев, А. Състояние и перспективи на развитие на минноспасителното дело в България. – Списание „Минно дело и геология“ 2024q бр.1-2., стр.53 – 56 ISSN 0861-5713
7. Крилчев, А. Съвременни насоки на използване на безпилотни летателни апарати в миннодобивния отрасъл“ Списание „Минно дело и геология“ 2024q бр.5-6, стр. 54 – 62 ISSN 0861-5713
8. Крилчев, А. Разработване на прототип на дрон за работа в подземни условия 67-ма Международна научна конференция на МГУ „Св. Иван Рилски“ – 2024, ISSN 2738-8808 (print), ISSN 2738-8816 (online)
9. Информационна система на Държавните архиви
10. Правилник за техническата безопасност при разработване на рудни, нерудни и разсипни месторождения по подземен начин 26. 1. 1959 г .
11. Крилчев, А. „Психологическата подготовка – важен фактор при обучението на минните спасители“. Публикувано в Седмо стручно советувание со мегународно учество „Подекс – Повекс“ 14, Радовиш Македониа ISBN 978-608-65530-3-6 стр. 274-277
12. Bundesberggesetz (BBergG)
13. Allgemeine Bundesbergverordnung (ABBergV)
14. Regelwerk des Deutschen Ausschusses für das Grubenrettungswesen (DAGRW)
15. Arbeitsschutzgesetz (ArbSchG)
16. RHI & Breitenau plant & mine rescue presentation 2017
17. 170320_Mining in Austria_AMSA_Mine Rescue System
18. 2017-03-20 Sporker, Austrian mine rescue system
19. С. К. Шойгу, М. И. Фалеев, Г. Н. Кириллов и др.; под общ. ред. Ю. Л. Воробьева. – 2-е изд., перераб. и доп. Учебник спасателя. Краснодар: „Сов. Кубань“, 2002. – 528 с.- ил. ISBN 5-7221-0506-6
20. Руководство по охране окружающей среды, здоровья и труда. Горнодобывающая промышленность, 10 декабря 2007 г.
21. https://ngc.organizations.mchs.gov.ru/100-letie-gornospa satelnoy-sluzhby
22 Initial Mine Rescue Team Training Coal and Metal/Nonmetal Mines
23 U.S. Department of Labor Mine Safety and Health Administration National Mine Health and Safety Academy
24 Mines rescue arrangements
25 Guidelines_Rescue
26 MiningQuaSHR01 https://www.qmihsconference.org.au/wp-content/uploads/qmihsc-2006-writtenpaper-verra_tate_dryden.pdf
27 MR Next
28 MINES RESCUE SERVICES PTY – https://minesrescue.co.za/
29 Mines Rescue Services An Overview
30. Крилчев, А. Преглед на изолиращите дихателни апарати със сгъстен кислород използвани в минно-добивния отрасъл “, Годишник на МГУ Том 57 Свитък II Добив и преработка на минерални суровини – 2014 ISSN 2535-1184 стр. 59 – 64
31. John A. Breslin, Ph.D.. Information Circular 9520. One Hundred Years of Federal Mining Safety and Health Research. Department Of Health And Human Services. Centers for Disease Control and Prevention National Institute for Occupational Safety and Health. Pittsburgh Research Laboratory Pittsburgh, PA February 2010
Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
ABSTRACT
Целта на настоящата работа е да се оценят възможностите за петротермална енергетика в България, базирана на топлообмен от първично нагрети скални тела с висока остатъчна температура.. Потротермалната концепция използва циркулиращ работен флуид в инженерно синтезиран пластов резервоар, което е прието да се именува като „инженерна геотермална системи“ – ИГС. Дефинитивно всяка ИГС е привързана към различен тип скални тела, които са с остатъчна температура > 150оС и се разкриват в дълбочинния интервал 3-5 km. От тази позиция анализът е извършен за дълбочинно ниво 3 km и за интервала 3-5 km. От анализа на наличните данни за първото ниво може да се заключи, че към настоящия етап на изученост не се разпознават добре изразени петротермални зони (скални тела) с температура >150оС. Вероятно изключение е най-югозападната част на България (района на Петрич) и в зоната на развитие на хидротермалния мраморен хоризонт около с. Ерма река, където са възможни стойности ≤150оС. Регионалната оценка за втория дълбочинен диапазон очертава няколко зони с остатъчна температура >150OС. В Северна България и частично в Южна България най-високи температури са регистрирани в сондажи от Ломската депресия (до 160-180оС), с очаквано развитие на зоната на изток до района на Севлиево. В този диапазон е и Сливенско-Айтоската температурна аномалия. В Югозападна България се обособяват две високо активни геотермални зони: Югозападна и Централнородопска. Към първата принадлежат Софийската и Рила – Пирин – Огражденската, а към втората – Ерма река – Маданската аномалия. Най-високи температури са очакват в Софийската аномалия, със стойности до 190оС, докато за останалите се очаква до 180оС. В резултат на проведените изследвания върху геотермалните аномалии на територията на България и в частност разпознаването на зони с развитие на сухи или влажни нагрети скални тела върху които могат да се изградят ИГС, е формулиран извод, че установените към момента активни геотермални полета разкриват ограничен петротермален потенциал за изграждане на икономически ефективни ИГС. Въз основа на моделни интерпретации се очаква потенциалните обекти да са развити главно в Югозападна България и по-малко в Северна България. С неизяснени перспективи са вулканските структури в Югозападна България (Кожух планина и Централните Родопи), както и серията вулкани („базалтови могили“) по линията Свищов – Сухиндол.
KEYWORDS
петротермална система; нагрято скално тяло; кондуктивен топлообмен; инженерно формиран природен резервоар
FULL ARTICLE IN PDF FORMAT
REFERENCES
1. Бояджиева, К., Ст. Гешаров. 2001. Геотермичен каталог на България. ГорексПрес, 167 с.
2. Велинов, Т. 1986. Геотермично поле в България. Сп. БГД, год. XLVII, кн. 1, 1-9.
3. Добрев, Т., С. Димовски, С. Костянев. 2004. Изученост на геотоплинното поле в България и методична постановка за изясняване на дълбочинното му разпределение. Год. МГУ, том 47, свитък I, Геология и геофизика, София, 2004, стр. 251-258.
4. Петров, П., Св. Мартинов, К. Лимонадов, Ю.Страка.1970. Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България. Изд. Техника, София, 196 с.
5. Петров, П., Кл. Бояджиева, Ст. Гешаров, Т. Велинов. 1991. Топлинно поле и геотермичен режим в България. Сп. БГД, год. LII, кн. 1, 60-74.
6. Христов, В. 2020.Използване на геотермална енергия и минералните води в България: състояние и перспективи. БАН, Инж. Геология и хидрогеология, 34, 7-17.
7. Хуторской, М., Н. Костова, А. Бендерев, В. Христов. 2019. Топлинен поток и дълбочинни температури в земната кора на България на основата на числено моделиране. Сп. БГД, год. 80, кн. 2, 2019, с. 53–60.
8. Щерев, К., 1962, Минералните води в България. С., Наука и изкуство; 205 с.
9. Янев, Й., З. Печкай, П. Лилов. 1993. К-Аг възраст и геодинамична позиция на базичните вулканити в Мизийската плоча. Сп. БГД, год. LIV, кн. 3, 1993, стр. 71-78.
10. Bojadgieva, K., Petrov, P., Gasharov, S. and Velinov, T., 1991: Bulgaria. – In: Geothermal Atlas of Europe (Eds.: Hurtig, E., Cermak, V, Haenel, R. and Zui, V), Hermann Haack Verlagsgesellschaft, Gotha, Germany, p. 16-17.
11. Bojadgieva, К., V. Hristov, A. Benderev. 2007. General overview of geothermal energy in Bulgaria. Acta Montanistica Slovaca Ročník 12 (2007), mimoriadne číslo 1, 86-91.
12. Breede. К., Kh. Dzebisashvili, X. Liu, G. Falcone. 2013. A systematic review of enhanced (or engineered) geothermal systems: past, present and future. Geothermal Energy, 2013, 1:4, 1-27.
13. Chamorro, C.R., J. García-Cuesta, M. E. Mondéjar, A. Pérez-Madrazo. 2014. Enhanced geothermal systems in Europe: An estimation and comparison of the technical and sustainable potentials. Energy 65, (2014) 250-263.
14. Donald, D. W. 2009. Hot dry rock geothermal energy: important lessons from Fenton Hill. Proceedings, Thirty-Fourth Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, February, 9–11.
15. Dobrev, T., S. Dimovski, S. Kostyanev, V. Stoyanov, G. Aleksiev.2006a. A study of thermal field structure in the Earth’ crust of Bulgaria. BAS. Проблеми на географията, кн. 1-2, 3-17.
16. Dobrev, T., S. Dimovski, S. Kostyanev, V. Stoyanov, G. Aleksiev. 2006b. Characteristics of the surfaceheat flow density on the territory of Bulgaria and the neighboring Black Sea shelf. BAS. Проблеми на географията, кн. 1-2, 18-26.
17. Gerginov, P., N. Stoyanov, S. Valtchev, A.Benderev.2022. Heat potential of the Upper Jurassic–Lower Cretaceous aquifer in Central Northern Bulgaria: conditions and prospective use. Сп.БГД, год. 83, кн. 1, 2022, с. 39–49.
18. Hristov. V, N. Stoyanov, S. Valtchev, S. Kolev, A. Benderev.2019. Utilization of low enthalpy geothermal energy in Bulgaria. 2nd International Geothermal Conference IOP Conf. Series: Earth and Environmental Science 249 (2019) 012035, 1-9.
19. Jain, Ch., Ch. Vogt, Ch. Clauser. 2015. Maximum potential for geothermal power in Germany, based on engineered geothermal systems. Geothermal Energy, 3:15, 1-20.
20. Jiang, G., Yi Wang, Y. Shi, Ch. Zhang, X. Tang, Sh. Hu. 2016. Estimate of Hot Dry Rock Geothermal Resource in Daqing Oilfield, Northeast China. Energies 2016, 9, 731, 1-13.
21. Jung, R. EGS — Goodbye or Back to the Future.2013. Effective and Sustainable Hydraulic Fracturing, http://dx.doi.org/10.5772/56458, 95-121.
22. Nath, F., N. Mahmood, E. Ofosu, A. Khanal. 2024. Enhanced geothermal systems: A critical review of recent advancements and future potential for clean energy production. Geoenergy Science and Engineering, 243, 2024, 1-19.
23. Sharmin, T., N. Rodoshi Khan, S. Akram, M. Ehsan. 2023. A State-of-the-Art Review on Geothermal Energy Extraction, Utilization, and Improvement Strategies: Conventional, Hybridized, and Enhanced Geothermal Systems. International Journal of Thermofluids. 18, 2023, 2-25.
24. Shyi-Min Lu. 2017. A global review of enhanced geothermal system (EGS).
Renewable and Sustainable Energy Reviews, Volume 81, Part 2, 1-23.
Гл. ас. д-р инж. Веселин Балев
ABSTRACT
Изследването на нарушенията в скалния масив предоставя ценна информация относно характеристиките на откосите. Настоящото изследване е на база изследване на 25 скални откоса, разположени в идентични условния в скални откоси част от националната пътна мрежа, с цел поддържане на тяхната безопасна експлоатация. Данните от терена, свързани с ориентацията на различните системи от пукнатини, са от съществено значение за определяне на пътната безопасност. За оценка на всеки откос трябва да се вземат предвид: интензивността на изветряне, наличието на признаци за предишни срутвания и обрушвания на скални маси, както и физико-механичните свойства на масива с взети в предвид системи от пукнатини спрямо ъгъла и ориентацията на скалният откос спрямо трасето на пътя. Статията представя основен подход за предварителна оценка на риска от обрушване на скални блокове и разрушаване на скални откоси. Приложеният подход е част от система за периодичен мониторинг на откоси по републиканската пътна мрежа.
KEYWORDS
устойчивост на скални откоси, системи пукнатини, кинематичен анализ, мониторинг и класификация на откоси, безопасност на пътната инфраструктура
FULL ARTICLE IN PDF FORMAT
REFERENCES
1. Александрова, Е. (2008). Оценка на устойчивостта на скални откоси със сложна повърхнина на свличане. Годишник на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ – София, Том 51, Св. II, с. 113–115. ISSN 1312-1820.
2. Александрова, А., Кайков, Д., Терзийски, Д., Стойчева, Н. (2022). Сравнителен анализ на методите за изследване на напукаността на масива в кариера за добив на риолит. X Международна конференция по геомеханика, Варна, стр. 102–109. ISSN: 1314-6467.
3. Балев, В., Митев, И., Дачев, Г. (2016). Сравнителен анализ при определяне якостта на едноосов натиск на скални образци чрез съпоставяне на лабораторни и in situ методи. VII Международна конференция по геомеханика, Варна. ISSN 1314-6467, стр. 68–73.
4. Балев, В., Кайков, Д., Димитров, Л. (2021). Изследване на структурните нарушения на скални откоси в близост до отделни участъци на Републиканската пътна мрежа. Годишник на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, т. 64, стр. 175–180. ISSN 2738-8808; ISSN 2738-8816.
5. Рафаилов, Р., Жечев, Н. (2021). Превенция и защита по откоси на пътната инфраструктура. Геология и минерални ресурси, бр. 1/21, стр. 2–6. ISSN 1310-2265.
6. Крилчев, А. (2024). Насоки при използването на безпилотни летателни апарати в миннодобивния отрасъл. Минно дело и геология, бр. 5–6, стр. 54–62. ISSN 0861-5713; ISSN 2603-4549.
7. Митев, И., Московска, Л. (2024). Автономни системи дрон + LIDAR + Софтуер за обследване и мониторинг. Минно дело и геология, бр. 5–6, стр. 44–53. ISSN 0861-5713; ISSN 2603-4549.
8. Bandis, S., Lumsden, A., & Barton, N. (1981). Experimental studies of scale effects on the shear behaviour of rock joints. International Journal of Rock Mechanics and Mining Sciences & Geomechanics Abstracts, 18(1), 1–21. https://doi.org/10.1016/0148-9062(81)90262-X
9. Barton, Nick. (1982). Shear Strength Investigations For Surface Mining. 3rd International Conference on Surface Mining, SME 1982, Vancouver. 171-196.
10. Barton, N., & Bandis, S. (1990). Review of predictive capabilities of JRC-JCS model in engineering practice. In: Proc. Int. Symp. on Rock Joints, Loen, Norway, pp. 603–610. Balkema.
11. Barton, N., & Choubey, V. (1977). The shear strength of rock joints in theory and practice. Rock Mechanics, 10, 1–54. https://doi.org/10.1007/BF01261801
12. Dips v.8.0. (2021). Rocscience Inc., Canada.
13. Francioni, M., Stead, D., & Oliveira, J. (2019). Improved 3D characterization of rock discontinuities using digital photogrammetry and laser scanning. Engineering Geology, 248, 50–69. https://doi.org/10.1016/j.enggeo.2018.11.006
14. Stereva, K. (2020). Detection and measurement of cracks in rock massifs by means of ground laser scanning. IOP Conference Series: Earth and Environmental Science, 609. https://doi.org/10.1088/1755-1315/609/1/012041
15. Mitev, I., Balev, V., Penev, V., Shtereva, K., Moskovska, L., & Kalchev, K. (2023). Innovative approach for surveying slope stability in road infrastructure rehabilitation. IOP Conf. Series: Materials Science and Engineering, 1297(1), 012012. https://doi.org/10.1088/1757-899X/1297/1/012012
16. Wyllie, D.C. (2017). Rock Slope Engineering: Civil Applications (5th ed.). CRC Press. https://doi.org/10.4324/9781315154039
Инж. Велислав Калчев, инж. Петко Петков
ABSTRACT
В статията е разгледан пример от практиката за обезпрашаване на трошачно-транспортна инсталация. Анализирани са съществуващите към 2018 г. решения за прахоподтискане в различните ѝ точки. Споменати са предимствата и недостатъците на всяка една от приложените технологии. Представена е новоизградената инсталация за прахоподтискане с пяна. Сравнени са получените резултати с предходното положение. Описани са практическите достойнства и недостатъци на инсталацията за прахоподтискане с пяна.
KEYWORDS
прахоподтискане с пяна, прахоподтискане с вода, омокряне, пръскане, овлажняване, трошачно-пресевна инсталация, водна завеса
FULL ARTICLE IN PDF FORMAT
REFERENCES
1. Мочев, Д. Методи за определение на технологични характеристики на минерални суровини, прил. III 2019, Разград, Полиграф ООД.
2. Калчев, В. Управление на неорганизираните прахови емисии в добивната индустрия. Сп. Минно дело,
бр. 3-4/2025. ISSN 0861 – 5713.
3. Калчев, В. Методи за управление на неорганизирани прахови емисии (НПЕ) Сп. Минно дело бр. 5-6/2025. ISSN 0861 – 5713.
инж. Спас Пенков
ABSTRACT
Във втората част на статията се представя картина на минноспасителната дейност в САЩ, която е добре организирана система, включваща превенция, обучение и реакция при инциденти. Това е тясно свързано с еволюцията на федералното законодателство, започнало с приемането на Federal Mines Safety Act (1910 г.), а впоследствие и на Miner Act (2006), който въвежда задължителни аварийни планове и комуникационни системи. Основният регулатор е MSHA към Министерството на труда, подпомаган от FEMA, NIOSH и други агенции. Минните компании са длъжни да поддържат сертифицирани спасителни екипи и да провеждат обучения. Използват се модерни технологии като дронове, роботи, сензори за газ, VR симулации и комуникационни системи. В статията са посочени предизвикателствата и бъдещите приоритети пред минноспасителната дейност на САЩ.
KEYWORDS
минноспасително дело по света, минноспасителна дейност в САЩ, федерални и регионални органи, законодателство
FULL ARTICLE IN PDF FORMAT
REFERENCES
ОБЗОР: МОБИЛНИ КРАНОВЕ ЗА ПРЕСЕЧЕНИ ТЕРЕНИ В ОБСЛУЖВАЩИТЕ И РЕМОНТНИТЕ ДЕЙНОСТИ НА ОТКРИТИТЕ РУДНИЦИ
Мобилните кранове за пресечени терени (Rough Terrain Cranes) са традиционните помощници в мините при обслужващи и ремонтните дейности, изискващи повдигане и пренасяне на тежки товари като машини или компоненти, смяна на кофи на минни багери, поддръжка на минни камиони, изграждане на нови технологични линии и т.н. Те нямат нужда от изградени пътища или подравнени работни площадки и безпроблемно се придвижват и работят под наклони, неравности, дълбока кал и каменисти повърхности.
На пръв поглед крановете за пресечени терени имат много сходства с мобилните кранове за всички видове терени (All Terrain Cranes), компактните строителни колесни кранове и автокрановете. Но в действителност те са доста по-различни. По своята конструкция те се отличават с компактно двуосно краново шаси, висок просвет от земята и много солидна ходова част. Двата моста, окачването, колелата и гумите са значително подсилени, за да издържат на най-сурови условия и тежка експлоатация. С цел максимално висока проходимост и безпроблемно маневриране около всякакви препятствия задвижването е пълноприводно (4х4), а за завиването на колелата има четири режима, които се избират от оператора в кабината:
– Завиват само предните колела;
– Завиват само задните колела;
– Всички колела завиват синхронизирано;
– Всички колела се насочват в една и съща посока („рачешки ход“).
Крановата надстройка и телескопичната стрела също са много солидни и за разлика от горепосочените видове колесни кранове позволяват повдигане и придвижване с крана под товар, т.е. кранът може да пренесе повдигнатия товар на необходимото разстояние. В това отношение крановете за пресечени терени се доближават до крановете с верижна ходова част и телескопична стрела, но в същото време ги превъзхождат по мобилност и маневреност.
Телескопичната стрела обичайно се състои от четири или пет секции. Първата от тях заедно с външния хидравличен цилиндър осигурява издигането на цялата стрела. Следващите секции са подвижни и се разпъват телескопично напред и така се достига до необходимата работна височина. На върха на стрелата може да се монтира допълнително удължение.
При избор на кран е много важно да се разгледа крановата диаграма (съчетаването на работна височина, обсег на стрелата и товароподемност) на съответния модел, която показва графично възможностите на машината. В съвременните кранове тази диаграма дори се извежда на екрана в кабината.
Максималната товароподемност обикновено се измерва на 2,5 m пред крана и при най-големите модели тя достига 130-150 t. Най-малките модели предлагат 35 t. Съответно комбинацията от стрела, лебедка, стоманени въжета и кука се съобразява с товароподемността.
През последните 20-25 години кранове за пресечени терени с максимална товароподемност 15-30 t
почти не се произвеждат заради мощната конкуренция от страна на тежкотоварните телескопични товарачи (телехендлери), които превзеха категорично този пазарен сегмент.
Типично за крановете за пресечни терени е наличието само на една кабина, монтирана отгоре в средата на крановото шаси и само един дизелов двигател. Това ги отличава съществено от крановете за всякакви терени (All Terrain Cranes), които са с по две кабини (втората е шофьорска в предната част на шасито) и с по два дизелови двигателя – един за крановите операции и един за придвижване. Това е необходимо предвид основното преимущество на крановете за всякакви терени да се движат както по асфалтови, така и по черни пътища. Крановете за пресечени терени не са предвидени за асфалт, тъй като имат много голямо натоварване на ос.
Както при всички съвременни мобилни машини, в крановете за пресечни терени се влагат модерни електронни технологии, осигуряващи много по-високо ниво на безопасност, производителност и надеждност при придвижване и работа. На първо място това са системите за управление, които освен за работните функции имат голяма роля за поддържане на постоянна стабилност на крана и спомагат за елиминиране на вероятността от преобръщането му. Тук влизат различни подсистеми, които постоянно следят и измерват теглото на товара, наклона и радиуса на стрелата, степента на разпъване на секциите ѝ и др. и съответно не разрешават на краниста рискови движения.
Особено полезни са съвременните системи, които позволява работа при асиметрично разпъване на стабилизаторите на крана. А това се налага много често, където липсва предварително подготвена работна площадка и/или има различни околни препятствия. Съответно системата оптимизира крановатата диаграма и осигурява значително повече товароподемност, особено над стабилизаторите според тяхната разпънатост.
На следващите страници представяме три от най-популярните марки кранове за пресечени терени според заявените от производителите продуктови гами и технико-технологични преимущества.
TEREX CRANES
Кран за пресечени терени Terex TRT 60 с максимална товароподемност 60 t и максимална работна височина на телескопичната стрела 46 m
Високопроходимите кранове Terex се произвеждат в завода на легендарната марка Bendini в Краспелано, Италия. Още през 1968 г. тук започва създаването и производството на мобилни кранове, които стават еталон за бранша в Италия, особено при моделите за пресечени терени. След мащабно придобиване на заводи за кранове в Европа през 1995 г. Bendini става част от групата на Terex и от 1999 г. оперира под името Terex Italia Srl.
Днес гамата от високопроходими кранове Terex е съставена от 12 модела, като новата серия TRT включва 8 модела с максимални товароподемности от 35 t до 100 t. Телескопичните стрели са съставени от четири или пет секции и осигуряват максимални работни височини от 32,8 m до 49,5 m, като моделите до 70 t имат режим за пропорционално разпъване на секциите, а от 80 t до 100 t разполагат с по три режима. Предлагат се удължения на стрелите, които добавят допълнителна височина от 7,5 m до 15,5 m в зависимост от модела.
Благодарение на интелигентната конструкция и вложените високи технологии машините изпълняват бързо товароподемните дейности и в същото време работят икономично, разчитайки на съвременни дизелови двигатели Cummins за Етап V на ЕС. Компактните шасита със сравнително малки габаритни ширини и до четири режима на завиване на колелата гарантират високата маневреност и проходимост по всякакви терени и около всякакви препятствия. Комфортът и удобствата за оператора са подсигурени от просторна наклоняема кабина с големи прозорци.
Все пак за постигане на желаната по-висока производителност и ефективност голяма роля играят модерните електронни и хидравлични технологии, разработени от инженерите на Terex Cranes. На първо място тук трябва да се отбележи новата система за работа с крана TEOS (Terex Operating System), която се влага при всички модели от серия TRT. На разположение на оператора има 10-инчов пълноцветен тъчскрин дисплей (таблет), предлагащ интуитивна работа с всички настройки и функции на машината. На него се извеждат също съобщенията от системата за диагностика на техническото състояние на крана.
Системата TEOS включва също джойстици с електронно управление и пропорционален ход. Разположените по тях бутони могат да се програмират за изпълнение на точно определени функции, като е възможна настройка на реакцията (пъргавината) на работните движения – по-плавно или по-бързо, според предпочитанията на оператора. В системата могат да се запаметят няколко такива конфигурации на различните кранисти. Като опции към TEOS се предлагат допълнителни камери за повишаване на видимостта и радио дистанционно управление на крана.
Важна функция е IdeaLift, която увеличава работоспособността на крановете Terex, предлагайки максимално възможната товарна диаграма (комбинация от товароподемност, обсег и работна височина) при асиметрично разпъване на стабилизаторите. Трябва да се спомене и модерната телематична система T-Link, която предоставя постоянен дистанционен мониторинг на работното и техническо състояние на крана. Чрез нея ръководителите на машинопаркове могат да намалят разходите за експлоатация и поддръжка, да повишат производителността и да оптимизират сервизните дейности.
През есента на 2025 г. в България заработи нов високопроходим кран Terex TRT 50 с максимална товароподемност 50 t и максимална работна височина на телескопичната стрела 47,8 m.
LIEBHERR
Немската компания Liebherr е водещ световен производител на кранова техника. Заводът в Ехинген (Германия) произвежда и експортира кранове по целия свят още от 1969 г. Портфолиото на Liebherr включва 40 различни модела колесни и верижни кранове, в т.ч. мобилни кранове за всякакви терени (All Terrain Cranes), компактни колесни кранове, автокранове, верижни и колесни кранове с решетъчни стрели, верижни кранове с телескопични и решетъчни стрели, мобилни кулокранове и кранове за пресечени терени. Машините се отличават както с най-нови технологии и модерни концепции, така и с високо качество, надеждност и безопасност.
При високопроходимите колесни кранове Liebherr предлага гама от три модела, които са фокусирани в по-тежкия пазарен сегмент. Техните максимални товароподемности са 90 t, 100 t и 130 t. Съответно максималните работни височини на телескопичните стрели са 47 m, 50 m и 60 m. Допълнителните удължения на стрелите започват от
2,9 m и достигат до 26 m. Секциите на телескопичната стрела на първия модел са четири, а на другите два са по пет.
Всички кранове за пресечени терени на Liebherr са двуосни и се оборудват с дизелови двигатели Cummins за Етап V на ЕС. Те разполагат с режим ECO, който намалява разхода на гориво и емисиите на шум при работа с крановата надстройка. Операторът може да зададе ръчно необходимата работна скорост, а системата за управление на крана избира оптималните обороти на двигателя.
Като типичен представител на гамата средният модел LRT 1100-2.1 с максимална товароподемност 100 t е истинско въплъщение на високите стандарти на Liebherr за безопасност, производителност и ефективност. Интелигентното управление на крана се гарантира от системата LICCON, като нейният софтуер и хардуер са собствени разработки на Liebherr. Телескопичната стрела, осигуряваща големи товароподемности в целия работен обсег, използва само един цилиндър и се управлява чрез автоматичната система TELEMATIK за бързо разпъване на всяка секция по отделно.
За улеснение на операторите немските инженери са предвидили също два режима за разпъване на стрелата:
– Long – за максимално бързо разпъване на секциите и голям работен обсег, при което всяка подвижна секция се разпъва на 100% и се постига работна височина до 50 m;
– Strong – за повдигане на много тежки товари, при което първата подвижна секция се разпъва на 100%, следващите две на по 50%, а последната остава прибрана (работна височина до
31,3 m).
От своя страна системата VarioBASE на Liebherr позволява ефективна работа при асиметрично разпъване на стабилизаторите, като всеки от тях може да се позиционира по отделно на желаната ширина. VarioBASE повишава товароподемността и обсега на крана, особено над стабилизаторите в зависимост от конфигурацията.
Много полезна е телематичната система Performance, която позволява постоянен мониторинг на работното и техническо състояние на крана, в т.ч. информация за местоположение, статус, конфигурация, скорост на вятъра, температура на околната среда, моточасове, километраж, ниво на горивото, работни параметри и др.
Кран за пресечени терени Liebherr LRT 1100-2.1 с максимална товароподемност 100 t и максимална работна височина на телескопичната стрела 50 m
GROVE
Кран за пресечени терени Grove GRT 655L с максимална товароподемност 55 t и максимална работна височина на телескопичната стрела 59,7 m
Крановете Grove са част от американската компания Manitowoc Cranes и са символ на качество и надеждност още от 1947 г. Освен мобилните кранове за всякакви терени (Mobile All Terrain Cranes), с които марката Grove e позната по целия свят, продуктовата палитра включва и пълна гама от кранове за пресечени терени, съставена от 11 модела. Те се произвеждат в заводите на Manitowoc Cranes в Шейди Гроув, Пенсилвания (САЩ) и Ниела Танаро, Италия.
Високопроходимите кранове Grove предлагат максимални товароподемности от 30 t до 150 t. Телескопичните им стрели са съответно от 4, 5 или 6 секции, като максималните работни височини започват от 29 m и достигат 62,5 m. Всеки кран може да бъде дооборудван с удължение на стрелата от 7,9 m до
29,3 m в зависимост от модела. Традиционно се разчита на дизелови двигатели Cummins с Етап V на ЕС, като има режим ЕСО за намаляване на разхода на гориво и емисиите на шум. Крановете са двуосни с четири режима на завиване на колелата, като само флагманът в гамата с товароподемност 150 t е триосен. Наклоняемите кабини са просторни и с отлична видимост благодарение на голямата остъклена повърхност.
Едно от големите преимущества на крановете Grove се крие в специфичната конструкция на телескопичната стрела. Дизайнът Megaform включва секции с U-образно сечение, което осигурява изключително добро съотношение здравина – тегло на стрелата. Така кранът може да повдигне по-голям товар в сравнение с аналогична машина със стрела с квадратно или правоъгълно сечение. Още по-добри резултати се постигат с новото поколение модулна формована стрела, предлагаща по-голяма здравина на секциите при странично отклонение. Тя осигурява по-голяма товароподемност, работна височина и обсег на стрелата.
Системата CCS за управление на крановете Grove е лесна за работа и предлага основен наклоняем 12-инчов тъчскрийн дисплей (плюс втори наклоняем дисплей за по-големите модели), ротационен превключвател и джойстици. Операторът има на разположение функции за Ограничаване на работния обсег и Ограничаване на номиналния товар (извеждат се графично на екрана) в зависимост от работните условия. На свой ред Ограничителят на работната зона подпомага оператора при повдигане и поставяне на товара. Така се постига много високо ниво на безопасност. Има режим за конфигуриране на стрелата, който позволява лесно и бързо започване на работа с оптимално разпъване на всяка секция на стрелата.
Чувствителността и реакцията на джойстиците може да се регулира за работни функции като завъртане на крановата надстройка, разпъване на телескопичната стрела, повдигане на стрелата, работа с основната лебедка и др. с цел повишаване на управляемостта и прецизността. На свой ред системата MAXbase гарантира максимална производителност и ефективност при работа с асиметрично разпънати стабилизатори.
Крановете Grove за пресечени терени са здрави и надеждни машини както благодарение на използването на най-съвременни технологии, така и на практични технически решения. Такива например са обратният монтаж на хидравличните цилиндри за разпъване на стабилизаторите и съвременната хидравлична спирачна уредба. От голяма полза за ръководителите на машинопаркове са телематичната система Grove CONNECT за постоянен дистанционен мониторинг на крановете, както и On Crane Service Interface, която следи техническото състояние и позволява оптимално извършване на плановата поддръжка на крановете.
