Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

X МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ГЕОМЕХАНИКА, организирана от НТС по МДГМ, Варна

НАКРАТКО

В периода 19-23.09.2022 г. в хотел „Астор Гардън“, к.к. Св. Св. Константин и Елена, гр. Варна, се проведе юбилейната Х Международна конференция по геомеханика. В конференцията взеха участие над 150 специалисти, представители на държавни институции, учени и бизнесмени. Освен присъствено, конференцията беше достъпна и онлайн.

Главен организатор на конференцията бе Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия,  Събитието откри проф. дтн Николай Николаев, основател и доайен на форума. Той изказа благодарност на организаторите, които въпреки съществуващите трудности успяха да направят възможно провеждането на поредната конференция. Председателят на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия доц. д-р инж. Кремена Деделянова благодари на спонсорите, на всички работили активно по организирането на конференцията, както и на присъстващите, като подчерта, че успехът е общ.

От името на академичната общност приветствия отправиха проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Ив. Рилски“, доц. д-р инж. Андрей Тоцев, Университета по архитектура, строителство и геодезия и проф. Чавдар Колев, Висше транспортно училище „Т. Каблешков“ които подчертаха важността на тези форуми и за образователния процес, което впоследствие се отразява върху минното дело и строителството. В приветствието си доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложката камара подчерта важността на геомеханиката в годините напред, защото тя има пряко отношение върху процесите на деформация, протичащи под въздействието на природни и техногенни фактори. Именно затова геомеханиците трябва да дават точни и навременни решения. Инж. Иван Арсениев, зам.-генерален директор на „Мини Марица-изток“ поднесе поздравителен адрес от името на изпълнителния директор инж. Илза Чинкова. Поздравителни адреси бяха получени от почетния председател на НТС по МДГМ проф. дтн инж. Цоло Вутов и инж. Драгомир Драганов, изпълнителен директор на „Елаците-Мед“ АД.

В програмата на конференцията бяха включени 44 доклада и 5 презентации, изнесени в рамките на три дни на една пленарна и седем тематични сесии. Участниците имаха възможност да се запознаят с редица полезни методи на изследване и нови получени резултати, осигуряващи устойчиво и ефективно развитие на минното дело и гражданското строителство.
Онлайн споделен опит дойде и от Лабораторията за превенция от геобедствия на Токийския университет, където авторите Рана Ито, Такаши Кийота, Масатаки Шига, Ацунори Нумата, Такуми Мурата показаха ефективността на метода „вграждане на дървени пилоти“ като подход за плитко подобряване на земната основа за целите на превенция от втечняване на почвата при земетръс чрез моделни тестове. Чуждестранното участие бе представено и от Университета „Гоце Делчев“ – Щип, Македония, Факултета по минно дело и геология към Белградския университет, Факултета по технически науки към Университета в Прищина, Научный центр горной геологии, геоэкологии и развития инфраструктуры НАН Украины и др.

Пленарната сесия започна с презентация на златния спонсор „Дънди Прешъс Металс“, на тема „Избор на система за мониторинг на откоси в рудник „Ада тепе“, Крумовград“, представена от инж. Делчо Делчев и инж. Иван Георгакиев. Презентация „Хронология на периодичния печат на българските минни специалисти до 1946 г.“, изнесе доц. д-р инж. Иван Митев, управляващ редактор на списание „Минно дело и геология“. Пред многобройната аудитория той каза: „Надявам се след ретроспекцията, която ви представих да сте осъзнали, че написаното в нашето издание, освен че е трибуна на минните специалисти, има и друг аспект – то се превръща в летопис на бранша с над 75-годишна история“. Участниците в конференцията получиха и фототипно издание на бр. 5 от издаваното в периода 1935 – 1939 г. списание „Трудове върху подземните богатства и минната индустрия на България“.

Освен докладите и презентации, участниците бяха заинтригувани от фирмените изложители -„Дънди Прешъс Металс“, Haver Niagara GmbH, Германия и „ВиаКон България“ ЕООД, които представиха свои постижения на специално организирани щандове.

Участниците в конференцията бяха единодушни за благотворното влияние на тази форма на общуване, защото практиката показва, че обмяната на идеи на тези колегиални срещи води до правилното им насочване и усъвършенстване впоследствие. Възможността да се проследят синтезирано проектирани, реализирани и анализирани решения, методи и системи в областта на геомеханиката дава насоки на присъстващите специалисти да намерят най-точните решения на своите задачи.

Успешното провеждане на X Международна конференция по геомеханика е подпомогнато от спонсорите на конференцията: златен – „Дънди Прешъс Металс“; сребърен – „Геотехмин“ ООД, „Елаците-Мед“ АД „Геотрейдинг АД“, „Геострой“ АД и бронзов за „Асарел Медет“ АД. В края на конференцията на представителите на фирмите-спонсори бяха връчени плакети за заслуги към НТС по МДГМ.
Всички доклади, изнесени на конференцията бяха събрани в сборник, специално отпечатан за форума и бяха на разположение и в дигитален вид на диск. Участниците си пожелаха до нови срещи през 2024 г. на единадесетото издание на конференцията по геомеханика.

Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия ви предоставя достъп до Сборника с доклади от X Международна конференция по геомеханика.

ПРОФ. Д-Р ИНЖ. ИЛИЯ ГЪРКОВ СТАВА СТАРШИ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА „ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТАЛС“ ЗА ЕВРОПА

НАКРАТКО

Изпълнителният директор на българските дружества на „Дънди Прешъс Металс“  проф. д-р инж. Илия Гърков поема още по-висока позиция в рамките на канадската компания.

От началото на месец октомври проф. Гърков е старши вицепрезидент „Оперативни дейности в Европа“. Така отговорностите  му излизат извън границите на България и вече ще включват дейностите в Сърбия и бъдещите проекти на компанията в Европа. Наред с това, проф. Гърков запазва ръководния си пост начело на  предприятията в Челопеч и Крумовград, както и проучвателните дейности в България и Сърбия. 

Дългогодишният  международен опит на проф. Илия Гърков в изграждането на стабилни отношения със заинтересованите страни и неговата успешна дейност в България ще бъдат ключови за прогреса на „Дънди Прешъс Металс“ в европейските държави“, посочиха от компанията.

Проф. д-р инж. Илия Гърков има 30-годишен международен опит в добивната индустрия, придобит в България, Австралия и Армения. През годините е заемал различни лидерски позиции. Има огромен принос за проекти като трансформацията на рудник „Челопеч” в предприятие от световна класа, изграждането на модерния рудник „Ада тепе“, както и за въвеждането на редица иновативни процеси и добри практики в добивните дейности. Под ръководството на инж. Гърков рудник „Челопеч“ беше поставен на световната минна карта, след като бяха направени важни промени в технологията за добив и организацията на труда. В рудника беше разработен и от години действа първият в света автономен, самообучаващ се дрон в подземни условия.

Така управлявани – чрез подобряване на оперативната ефективност – „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД днес постигат  забележителни технологични висоти. Максималната ефективност на производствените дейности се постига и чрез осигуряване на управленски капацитет и развитие на ефективно работещи екипи. Рецептата за успеха на проф. Гърков е в прилагането на най-добрите практики при управлението на човешкия капитал и поставянето на безопасността на труда на служителите на първо място.

Проф. Гърков има значителен принос към просперитета на компанията и чрез развитието на отношенията с важни заинтересовани страни. Благодарение на професионализма и усилията му, през 2019 г. в Крумовград стана възможно разкриването на първия новоразработен минен обект в последните 40 години – рудник „Ада Тепе“.

ГОДИШНИ НАГРАДИ НА БМГК ЗА 2021 Г.

НАКРАТКО

ГОДИШНИ НАГРАДИ НА БМГК ЗА 2021 Г.

  1. Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2021 г.
  • „Мини-Марица изток“ ЕАД с изпълнителен директор инж. Илза Чинкова за постигнат ръст на добива на въглища през 2021 г. спрямо 2020 г. 31,5%.
  1. Награда за иновации
  • „Елаците-Мед“ АД с изпълнителен директор Драгомир
    Драганов за проект Проектиране и реализация на автоматизирана система за
    изследване на деформационни процеси в района на „Открит склад за руда
    №1“ на Рудодобивен комплекс „Елаците”.
  1. Награда за безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов
    травматизъм през 2021 г., удостоверено с документ от Националния
    осигурителен институт.
  • „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков
  1. Награда грижа за природата – за липса на нарушения и санкции във
    връзка със спазване на екологичните норми през 2020 г., удостоверено с
    документ, от РИОСВ.
  • „Асарел – Медет“ АД с изпълнителен директор инж. Делчо Николов
  • „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков
  1. Награда за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш
  • „Минстрой Холдинг“ АД с председател на Съвета на
    директорите проф. дтн инж. Николай Вълканов за инициатива „Подкрепа на
    средното професионално и висше образование в областта на добива и
    преработката на полезни изкопаеми“
  1. Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – за годишнини на активни членове на БМГК
  • 70 години „Минстрой Холдинг“ АД
  • 70 години „Мини Марица-изток“ ЕАД
  1. Персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия
    (юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК и на
    членове на постоянни комисии на БМГК за дългогодишно и активно участие в
    организационния живот на Камарата)
  • д-р инж. Никола Вардев (БН Консулт Инженеринг ООД)
  • Стефан Пелтеков (Теос 2001 ЕООД)
  • Ружа Бодурова (Родопи Еко Проджектс ЕООД)
  • Васил Андреев (Геопс Болкан Дрилинг Сървисис ЕООД).
  • Симеон Горянов (Калцит ЕООД)
  1. Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“
  • Йордан Мирославов Йорданов – специалност Маркшайдерство и геология;
  • Елена Атанасова Благоева – специалност Компютърни технологии в инженерната дейност;
  • Мая Любомирова Минкова – специалност Биотехнологии.
  1. Награда за журналист за обективно и последователно отразяване на бранша
  • Пламен Енев (БГ Глобал)
  • Дарина Колева (БНТ)

ДЕНЯТ НА МИНЬОРА БЕШЕ ОТБЕЛЯЗАН С ТЪРЖЕСТВЕН МОЛЕБЕН ЗА ЗДРАВЕ

НАКРАТКО

На 18 август минната общност в България отбеляза своя професионален празник – Деня на миньора.

Ръководствата на Българска минно-геоложка камара, Научно-техническия съюз по минно дело и геология и миньорските федерации – ФНСМ и СМФ „Подкрепа“ участваха в традиционния тържествен молебен за здраве на миньорите в Катедрален храм „Св. Неделя“. На него присъстваха също директорът на дирекция „Природни ресурси и концесии“ при Министерство на енергетиката Станислав Станков, вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Веселин Митов и почетният председател на НТС по МДГМ проф. дтн инж. Цоло Вутов.

 По случай празника, председателят на БМГК проф. дтн инж. Николай Вълканов отправи поздрав към работещите в отрасъла:

„В деня на нашия професионален празник – Деня на миньора поздравявам всички работещи в минерално-суровинната индустрия. През 2022 година ще отбележим празника с удовлетворение и гордост от постигнатите резултати. Въпреки предизвикателствата, пред които бяхме изправени, успяхме да подобрим резултатите в сектора, да запазим работните места и да увеличим възнагражденията. Изпълнихме редица проекти за модернизация и технологични иновации, опазване на околната среда и подобряване на безопасността при работа. Продължихме активната си подкрепа за образованието и насърчаване на младите хора за реализация в отрасъла. Не спряхме и с усилията за подобряване средата на живот в регионите.“

Той благодари на компаниите от бранша за успешната дейност през изминалата година, въпреки предизвикателствата, която допринесе за успехите на индустрията и за утвърждаване на нейната водеща роля в националната ни икономика.

Минерално-суровинната индустрия отчете ръст за 2021 г.

За поредна година България заема едно от водещите места в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват у нас са оловно-цинкови, медни и полиметални руди, лигнитни въглища гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор.

Браншът отчете ръст от 10% през 2021 г., достигайки добив от близо 117 млн. тона – най-високото ниво за последните години. Значително е нарастването при добива на лигнитни въглища – с 30% спрямо 2020 г. Близо една трета от добитите количества в сектора са инертни и строителни материали. Над 60% от нея се пада на рудодобива. Продуктите на минерално-суровинната индустрия формират над 3 млрд. евро износ.

Производителността на труда в отрасъла остава висока и е близо 2,5 пъти над средната за индустрията в страната. В сектора са заети 19 700 човека, а чрез пряко обслужващи бранша дейности още 120 000. Заплащането в бранша остава сред най-високите в страната, нареждайки се на първите места сред останалите икономически сектори, като средната годишна работна заплата достига 2 150 лв.

Инвестициите в опазване на околна среда възлизат на 37,8 млн. лева като допълнително, освен тези средства, компаниите от бранша изпълняват редица доброволни дейности за поддържане на екологичното равновесие в регионите и изпълнение на различни проекти за подобряване на околната среда.

През 2021 г. дружествата от минерално-суровинния отрасъл отново доказаха своята отговорност към регионите и местните общности. Самостоятелно или в партньорство с общините бяха изпълнени редица проекти, свързани с икономическото развитие, опазване на околната среда, подновяване на инфраструктурата, подкрепа за здравеопазването, културата и спорта.

Компаниите от бранша отделят особено внимание върху образованието и подготовката на кадри. През последната учебна година в дуална форма са се обучавали над 330 ученика по минни специалности, като успешно завършили са над 100 випускника. От 2015 г. индустрията е инвестирала над 2 милиона лева в подкрепа на професионалното образование – осигуряване на материална база, производствени практики, преподаватели и подпомагане на ученици и студенти със стипендии и осигурени работни места след завършване.

Повече за състоянието на бранша и успешните проекти, реализирани през годината, може да прочетете в Годишния бюлетин на БМГК за минерално-суровинната индустрия през 2021 г.

За Българска минно-геоложка камара

Българска минно-геоложка камара е учредена през 1991 г. Днес в нея членуват 116 компании, които осигуряват над 90% от промишленото производство в отрасъла и висока представителност в 8 подотрасли: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика. Камарата е член на КРИБ, БСК, Евромин, Еврокол и активно участва в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН.

Мисия: Да защитава интересите на своите членове в съответствие с принципите на пазарната икономика, устойчивото развитие и етичните норми и стремейки се към основната си визия.

Визия: Дългосрочно развитие като национално представителна браншова организация на работодателите в минерално-суровинната индустрия в България със значим принос за подобряване на бизнес условията за развитие на отрасъла и социално-икономическия просперитет на страната.

Девизът на БМГК е: „Силни заедно!“

За Деня на миньора

Денят на Св. Иван Рилски – професионален празник на миньорите, геолозите и работниците от минерално-суровинната индустрия. Преди повече от 100 години, по предложение на пернишките миньори, цар Фердинанд издава указ, с който определя 18 август – Деня на успението на Св. Иван Рилски, за ден за честване на професията на миньора. Празникът е възстановен през 1994 г. с постановление на Министерския съвет.

Свети Иван Рилски не случайно е избран за патрон на миньорите. В житието му е описано, че подслон му дават семейство рудари и го спасяват от разбойници. Този светец притежава характерните черти на професията на миньора: твърдост, воля, състрадание и човеколюбие.

ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Димитър Благоев
РЕЗЮМЕ

В последните години и особено последните месеци все по-актуални стават въпросите свързани с климатичните промени и влиянието на индустрията върху тях. От една страна геополитическата обстановка свързана с поредица от кризи (Ковид-19, война и др.) забавя намеренията на световната общност за справяне с причинителите на глобалното затопляне, а от друга икономическите фактори (инфлация, несигурност в доставките, вкл. и енергийни) водят до временно преосмисляне на целите заложени по отношение на декарбонизацията на световната индустрия и икономика, като цяло. Целта на настоящата статия е да идентифицира потенциалното наличие на връзка между индикатори на климатичните промени и дейността на предприятията от добивната промишленост на базата на статистически данни за тяхното изменение в определен период от време (20 години). В това направление да се установи функционална зависимост между изменението на климата и работата на добивните предприятия и да се идентифицира степента и насоката на влияние. За постигане на поставената цел се използват статистическа информация и двумерни разпределения на базата на специализиран софтуер.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

климат, промени, индустрия, производство, температура, валежи

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Naudé, W. (2011). Climate Change and Industrial Policy. Sustainability, 3(7), 1003–1021. https://doi.org/10.3390/su3071003
2. Fischedick, M.; Roy, J.; Abdel-Aziz, A.; Acquaye, A.; Allwood, J.M.; Ceron, J.-P.; Geng, Y.; Kheshgi, H.; Lanza, A.; Perczyk, D.; et al. Industry. In Climate Change (2014): Mitigation of Climate Change. Contribution of Working Group III to the Fifth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change; Edenhofer, O., Pichs-Madruga, R., Sokona, Y., Farahani, E., Kadner, S., Seyboth, K., Adler, A., Baum, I., Brunner, S.,Eickemeier, P., et al., Eds.; Cambridge University Press: New York, NY, USA, pp. 739–810.
3. Girod, B.; Wiek, A.; Mieg, H.; Hulme, M. The Evolution of the IPCC‖s emission scenario‖s. Environ. Sci. Policy 2009, 12, 103-118.
4. Ojha, V.P. (2008). Carbon emissions reduction strategies and poverty alleviation in India. Environ. Dev. Econ. 14, 323-348.
5. ***International Energy Agency. (IEA).(2009). Global Gaps in Clean Energy Research, Development and Demonstration; IEA: Paris, France.
6. ***IEA. Electricity Information 2020; IEA Publications: Paris, France, 2020.
7. Martin, P. (2010). Climate Change, Agricultural Development, and Migration. GMF Study Team on Climate-Induced Migration; German Marshall Fund of the United States: Washington, DC, USA.
8. ***UNFCCC. Paris Agreement: 21st Session of the Conference of the Parties (COP), Paris. 2015. Available online: https://unfccc.int/files/meetings/paris_nov_2015/application/pdf/paris_agreement_english_.pdf (accessed on 15 July 2022).
9. ***UNITED NATIONS (UN). Transforming our World: The 2030 Agenda for Sustainable Development; A/RES/70/1, UNITED NATIONS: New York, NY, USA, 2015.
10. Калдамукова, Р. (2021). Диазотният оксид – парниковият газ, за който никой не говори, Климатека – науката за климата на твоя език, онлайн на: https://www.climateka.bg/diazoten-oksid-parnikov-gaz-nikoi-ne-govori/ посетено на 14.07.2022, 15:35
11. Годишни обобщения на валежите – https://www.stringmeteo.com/synop/prec_year.php Посетено на 15.07.2022 10:12
12. Годишни обобщения на температурите – https://www.stringmeteo.com/synop/temp_year.php Посетено на 14.07.2022 15:35
13. Структурна бизнес статистика (СБС) – Годишни данни на нефинансовите предприятия, https://nsi.bg/bg/content/7664/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%E2%80%93-%D0%BA%D0%B8%D0%B4-2008
14. ***Видове променливи и техните характеристики, https://bg.warbletoncouncil.org/tipos-de-variables-14069 Посетено на 15.07.2022 10:47
15. Благоев, Д., Иновации и иновационна активност на предприятията от добивния сектор на българската икономика, сп. Минно дело и геология бр. 7/2019
16. Благоев, Д., Инвестиционна активност на предприятията от добивния сектор и значението им за развитие на регионите в страната (по примера на избрани региони), сп. Минно дело и геология бр. 6-7/2020, (online). https://mdg-magazine.bg/wp-content/uploads/2020/08/BR6_7_20web.pdf

ЕНЕРГИЙНИЯТ ПРЕХОД: МОГАТ ЛИ МЕТАЛИТЕ ДА БЪДАТ „ГОРИВОТО“ НА БЪДЕЩЕТО?

Боян Рашев
РЕЗЮМЕ

Основната идея на прехода е да преминем от конвенционалните изкопаеми горива – нефт, газ и въглища към възобновяеми източници и електромобилност. Това обаче изисква огромни количества метали. И ако за слънчевите панели, ветрогенераторите и батериите се правят огромни инвестиции, то в минно-добивните компании не само не се инвестира, а голяма част от инвестициите се оттеглят. В резултат на това светът просто не може да добие нужните количества метали, за да осъществи енергиен преход с наличните технологии.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

енергиен преход, метали, цени, инвестиции

РЕФЕРЕНЦИИ

КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА В СВЕТА НА МЕТАЛИТЕ – ЗА ИНОВАТИВЕН И УСТОЙЧИВ РАСТЕЖ

Анна Матеина
РЕЗЮМЕ

Рециклирането на металите има редица ползи, както за опазването на околната среда и човешкото здраве, така и в икономически аспект. Всички съвременни високотехнологични продукти като компютри, медицински скенери, самолетни двигатели и метеорологични сателити са немислими без метали. Те имат потенциала да позволят устойчиво глобалното социално и икономическо развитие в стремежа към ресурсоефективна, кръгова и зелена икономика.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

метали, рециклиране, добри практики

РЕФЕРЕНЦИИ

ПОДЗЕМНО СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

проф. д-р инж. ивайло копрев, д-р инж. николай христов, Инж. Никола Сечкарьов
РЕЗЮМЕ

Улавянето на въглерода (CCS) включва методи и технологии за отстраняване на CO2 от промишленото производство чрез улавяне, транспортиране и съхранение в подземни хранилища. В настоящата статия са разгледани възможностите за съхранение на со2 в геоложки структури в южна българия за нуждите на комплекса ,марица-изток“. Освен за намаляване на емисиите, технологията може да помогне за оцеляването на ТЕЦ-ове, които гарантират сигурност на доставките.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

въглероден диоксид, съхраняване, подземни хранилища

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Балинов, В. и др. 1978. Относно методиката на комплексното обобщаване на геоложката информация във връзка с изясняване на условията и механизма на екраниране на въглеводородните залежи.- 25 години ВМГИ, Юбил. науч. конф., Варна, 224-233 с.
2. Белмустаков, Е. 1968. Палеоген. В: Стратиграфия на България. С., Наука и изкуство, 309-340.
3. Бояджиева, К., С. Гашаров. 2001. Геотермичен каталог на България. С., Горекс Прес, 166 с.
4. Дачев, Х. 1988. Строеж на земната кора в България. Изд. Техника, С., 334 с.
5. Дешев, Е., В. Балинов. 1977. Оценка кондиционных параметров фильтрационных и емкостных свойств пород-коллекторов. – ХІ конгрес на БКГА, Киев.
6. Йорданов, Й., В. Балинов, Е. Дешев, Ив. Сапунджиева. 1985. О методике колличественной оценки изолирующих свойств труднопроницаемых пород. – Изд. ГИ БАН, сер. неф. и въгл.геол., 21, с. 34-41.
7. Йосифов, Д. 1977. Първоразрядни дълбочинни разломи и земекорни блокове в нагънатите зони и активизираните области на България по геофизични данни. – Из. ГИ БАН, сер. геотект., тектонофиз. и геодин., 6, 48-65.
8. Кръстев, Н. и др. 1988. Геолого-геофизическая характеристика палеогенового фундамента Загорского понижения к западу от р. Сазлийка. – В: Линеаменты как структуры сочленения разновозрастных складчатых областей и их металогении. БАН, ПК ІХ МС АНСС, Пр.4, тема 4.2, 142-154 Рабочее совещание, София,
9. Недялков, Н. 1983. Тектоническое строение фундамента Восточномарицкого третичного басейна.- В: Марицкий шов и блоковое строение Болгарского Средногорья. БАН, ПК ІХ МС АНСС, Пр.4, тема 4.4, , 142-154. Рабочее совещание.София
10. Николова, Й., 1980. Определяне плътността на скалите по данни от радиометричните (НГМ и ГМ) изследвания в сондажите. – Из. ГИ БАН, сер. нефт. и въгл. геол. 13, 13-21 с.
11. Николова,Й., 1981. Усовершенствование методов интерпретации нейтронного гамма и акустического методов в песчаниках с глинисто-карбонатным цементом. Докл. на симп. по прил. геоф., Лайпциг, 511-517 с.
12. Николова, Й., В. Балинов, Е. Занева-Добранова, М. Дончева. 2004. Оценка на изолиращите свойства на труднопроницаемите скали по сондажно-геофизични данни. МНТК, Варна, с.165-170.
13. Станев, И. 1974. Генезис и възраст на подземните води от горноюрско-долнокредния водоносен хоризонт в България. – Изв. ГИ., сер. Инж. геол. и хидрогеол., 23, 61-74.
14. Chadwick A., Arts R., Bernstone C., May F., Thibean S., Zweigel P.(ed.). 2007. Best practice for the storage of CO2 in saline aquifers. Observations and guidelines from the SACS and CO2 STORE projects.
15. Dabovski, C., I. Boyanov, Kh. Khrischev et al. 2002. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. Geol. Balc., v. 32, 2-4; p. 9-15.
16. Kotzev, V., Tz. Georgiev, R. Nakov, B. C. Burchfiel, R. W. King, R. Reilinger. 2001 GPS study of active tectonics in Bulgaria: results from 1996 to 1998. Tectonophysics, 235-248.
17. Metz B., Davidson O., Coninek H., Loos M., Meyer L (ed.) 2005. Carbon Dioxide Capture and Storage. Cambridge University Press, New York.

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.