НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives - Страница 33 от 35

СОЦИАЛЕН ЛИЦЕНЗ ЗА РАБОТА

Гл. ас. д-р инж. весела Петрова

РЕЗЮМЕ

Социалният лиценз за работа е подход, който има потенциал да трансформира минерално-суровинния отрасъл. Значението му все повече нараства, тъй като целта му е да намали всички рискове по време на жизнения цикъл на минния проект. През последните две десетилетия изследванията в областта на социалния лиценз за работа навлизат значително, налагайки нови подходи, модели и теоретично развитие. Настоящата публикация има за цел да изясни същността на термина, анализирайки развитието му през годините. Проучена е детайлно научната литература в областта, като в България тя е оскъдна, което отваря широко поле за работа у нас, особено в практически аспект. Направени са разграничения какво точно представлява и какво не социалния лиценз за работа, индикаторите, според етапа на лиценза в момента, както и стъпките за неговото придобиване. Маркирани са различните мрежови общности и техните особености.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

социален лиценз за работа, местни общности, устойчиво развитие

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

СОЦИАЛЕН ЛИЦЕНЗ ЗА РАБОТА

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Agrawal, A., Gibson, C.C. (1999) Enchantment and disenchantment: the role of community in natural resource conservation. World Development 27, 629–649.
2. Ali, S. H. (2009) Treasures of the Earth: Need, Greed, and a Sustainable Future. Yale University Press, New Haven, Connecticut.
3. Ballard, C., Banks, G., 2003. Resource wars: the anthropology of mining. Annual
4. Barton, B., 2002. Underlying concepts and theoretical issues in public participation in resources development. In: Zillman, D., Lucas, A., Pring, G. (Eds.), Human Rights in Natural Resource Development: Public Participation in the Sustain- able Development of Mining and Energy Resources. Oxford University Press, Toronto, Ontario, pp. 77–119.
5. Berkes, F., George, P., Preston, R.J., 1991. Co-management: the evolution in theory and practice of the joint administration of living resources. Alternatives 18,
6. Boutilier, R., & Thomson, I. (2011). Modelling and measuring the social license to operate: Fruits of a dialogue between theory and practice. Retrieved 11 June 2020 from https://socialicense.com/publications/Modelling%20and%20Measuring%20the%20SLO.pdf.
7. Bowen, F., Newenham-Kahindi, A., Herremans, I., 2010. When suits meet roots: the antecedents and consequences of community engagement strategy. Journal of Business Ethics 95, 297–318.
8. Brereton, D. (2004). Emerging forms of Corporate and Industry Governance in the Australian Mining Industry’. Regulation : enforcement and compliance. Edited by Johnstone, Richard and Sarre, Rick. Canberra, ACT: Australian Institute of Criminology.23-35.
9. Brunckhorst, D.J., 2002. Institutions to sustain ecological and social systems.
10. Deloitte Global Services Limited, 2010. Tracking the Trends 2011: The Top 10 Issues Mining Companies will Face in the Coming Year. Available from: /http://www.deloitte.comS.
11. Diduck, A., 2010. Incorporating participatory approaches and social learning. In: Dundee Precious Metals, Sustainability report, 2018.
12. Eden, S., 1996. Public participation in environmental policy: considering scientiﬁc, counter-scientiﬁc and non-scientiﬁc contributions. Public Understanding of Science 5, 183–204.
13. Ernst and Young, 2011. Business risks facing mining and metals 2011–2012.
14. Fidler, C., Hitch, M., 2007. Impact and beneﬁt agreements: a contentious issue for environmental and Aboriginal justice. Environments Journal 35, 49–69.
15. Funtowicz, S.O., Ravetz, J.R., 1993. Science for the post-normal age. Futures 25, 739–755.
16. Gibson, R.B., Hassan, S., Holtz, S., Tansey, J., Whitelaw, G., 2005. Sustainability Assessment: Criteria and Processes. Earthscan, London, UK.
17. Gunningham, N.; Kagan, R.A.; Thornton, D. Social license and environmental protection: Why businesses go beyond compliance. Law Soc. Inq. 2004, 29, 307–341
18. Hilson, G.; Murck ,B.Sustainable development in the mining industry: Clarifying the corporate perspective. Resour. Policy 2000, 26, 227–238.
19. Joyce, S.; Thomson, I. Earning a social license to operate: Social acceptability and resource development in Latin America. CIM Bull. 2000, 93,49–53.
20. Kemp, D.,2010. Community relations in the global mining industry: exploring the internal dimensions of externally orientated work. Corp. Soc. Respon. Environ. Manag. 17,1-14. https://doi.org/10.1002/csr.195.
21. Lynch-Wood, G., & Williamson, D. (2007). The Social Licence as a Form of Regulation for Small and Medium Enterprises. Journal of Law and Society, 34(3), 321-341. Retrieved May 31, 2021, from http://www.jstor.org/stable/20109752
22. McAllister, M.L., Fitzpatrick, P.J., 2010. Canadian mineral resource development: a sustainable enterprise?. In: Mitchell, B. (Ed.), Resource and Environmental Management in Canada: Addressing Conﬂict and Uncertainty, 4th edn. Oxford University Press, Toronto, Ontario, pp. 356–381.
23. McKenzie, N., K. Morris, 2002, Should we have a co-ordinated and integrated database for terrestrial fauna survey data for Western Australia? Government research view. Royal Society of Western Australia.
24. Nelsen, J., M. Scoble (2006) Social License to Operate Mines: Issues of Situational Analysis and Process.
25. Thomson, I. ,Boutilier, R.G., 2011. The social license to operate. In: Darling, P. (Ed.), SME Mining Engineering Handbook, pp.1779–1796 Littleton.
26. Veiga, M.M., Scoble, M., McAllister, M.L., 2001. Mining with communities. Natural Resources Forum 25, 191–202.
27.. Waye, A., Young, D., Richards, J.P., Doucet, J.A., 2010. Sustainable development and mining—an exploratory examination of the roles of government and industry. In: Richards, J.P. (Ed.), Mining, Society, and a Sustainable World. Springer, New York, NY, pp. 151–182.

АСМО MOBILE – МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ В РУДНИК „ЕЛАЦИТЕ“ В РЕАЛНО ВРЕМЕ

Инж. Младен Недков

РЕЗЮМЕ

В 21-ви век всички ние сме оборудвани със смартфони, имащи такива функции, че да можем лесно да извършваме почти цялата работа и комуникация, която по принцип правим на персоналния си компютър. „Елаците-Мед” АД, като иновативна компания стремяща се към дигитализация на цялостния производствен процес, взе решение да използва тези устройства, като подходяща информационна система за всички нейни служители, работещи на терен. С идеята да предоставим цялата текуща информация на мобилния телефон ние комбинирахме данните от автоматизираното управление на минното производство, минното планиране, сондирането и взривяването, наблюдението на работната среда, маркшайдерските дейности, геоложките и други.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

„Елаците-Мед” АД, мобилно приложение, минно дело, приложение за работа на терен, информация в реално време

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

АСМО MOBILE – МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ В РУДНИК „ЕЛАЦИТЕ“ В РЕАЛНО ВРЕМЕ

РЕФЕРЕНЦИИ

ПО ДИРИТЕ НА НЕФТЕНИТЕ ВЪГЛЕВОДОРОДИ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

д-р венелин х. велев

РЕЗЮМЕ

Авторът търси сходства и различия в популация от нефтени акумулации с близки физически и химически показатели. Колекцията е събрана от промишлени залежи и притоци в българската част на големия Предкарпато-Балкански басейн. Признаковият набор идва от три различни посоки: 1) нормални и изопреноидни алкани в диапазона С17-С20; 2) молекулно-масов ред на циклоалкани с 1 до 6 броя на пръстените в молекулата; 3) молекулно-масов ред на ароматни и полиароматни структури, до СnH2n-20. Статистически представените данни обособяват две различни подгрупи, свързани съответно с прототипи от нефтения залеж Долни Дъбник и от газо-нефтения залеж Долни Луковит.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Северна България, Мизийска платформа, хибриден нефт

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПО ДИРИТЕ НА НЕФТЕНИТЕ ВЪГЛЕВОДОРОДИ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Кузмев, И., 2009. Само 8-10% от природните ресурси на нефт и газ в България са открити досега. – Минно дело и геология, 2-3, 20-24.
2. Велев, В. Х., 2018. За „собственият добив“, въглеводородният потенциал“ и „енергийната сигурност“. – Спис. Бълг. геол. д-во,79, 1-2, 69-78.
3. Велев, В. Х., 2019. Прогнози, диагнози и факти относно нефтогазоносността на девонско-долнокарбонските седименти в Мизийскатаплатформа (Северна България). – Геология и минерални ресурси, 1, 8-3.
4. Велев, В. Х., 2020. Нефтени, малтовии и асфалтови прояви в горнопалеозойски и долнотриаски задруги от сондаж Р-1 Новачене (Северна България). – Минно дело и геология, 4-5,27-34.
5. Семенович. В. В., Ю. Г. Наместников (ред.), 1981. „Нефтегазоносные басс ейны социалистических стран Европы и Республики Куба“. М., СЭВ, с. 400.
6. Калинко, М. К. (ред.), 1976.“ Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии“. М., „Недра“, с. 243.
7. Атанасов, Ан. (ред.), 1980. „Нефтогазоносност на Предбалкана“. С., „Техника“, с. 207.
8. Атанасов, А., П. Боков (ред.), 1983. „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в централна Северна България“. С., „Технике“, с. 287.
9. Саллабашева, В., В. Велев, Г. Шишков, 1972. О степени углефикации рассеянного органического вещества осадочных пород северо-восточной части Болгарии. – Докл. БАН, 25, 9, 1253-1256.
10. Велев, В. Х., 1969. Разпределение на органичното вещество в карбонатния комплекса на Триаса от Тетевенско. – Год. Соф. Унив., т. 61, 1, геол., 275-298.
11. Ковачева, Й., 1983. Нефтогазообразуващи наслаги. – В: „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България“, С., „Техника“,193-217.
12. Вычев, В., Г.Ковачев, Р. Петрова и др. 1976. Органическое вещество в триасовых отложениях Болгарии. II. Рассеянное органическое вещество в среднетриасовых карбонатах в скважинах у города Кнежа (Северная Болгария). – Нефтена и въглищна геология, 4, 23-33.
13. Vuchev, V. T., W. G. Howells, A. L. Burlingame, 1972. The Presence and Geochemical Significance of Organic Matter Extractable from Jurassic and Triassic Sediments of Northern Bulgaria. – Adv. in Org. Geochem. 1971, 365-3386.
14. Ильинская, В. В., 1985. „Генетическая связь углеводородов органического вещества пород и нефтей“. М., „Недра“, с. 160.
15. Велев, В. Х., 2020. Долно-средноюрските въглища в Северна България като нефтомайчини скали? – Геология и минерални ресурси, 1, 15-21.
16. Велев, В. Х., 2018. Органично вещество и въглеводороди в долно-средноюрската теригенно-карбонатна субформация (Озировска свита) от Северна България. – Геология и минерални ресурси, 4-5, 33-44.
17. Неручев, С. Г., С. В. Смирнов, 2007. Оценка потенциальных рессурсов углеводородов на основе моделирования процессов их генерации и формирования месторождении нефти и газа. – Нефтегазовая геология. Теория и практика. 2, 1-34.
18. Велев, В., Ю. Шиманов, 1970. Потенциальные рессурсы и генетическая природа нефтеносности аргиллитово-карбонатного комплекса (Т2-Т3) в центральной части Северной Болгарии. – Докл. БАН, 23, 11, 1405-1408.
19. Liu-Wen Xia, Jian Ciao, Ming Wang et al., 2019. A review of carbonates as hydrocarbon source rocks: basic geochemistry and oil-gas generation. – Petroleum Science, 16, 1, 2-22. (DOI: 10.1007//s12182-09-0343-5).
20. Велев, В. Х., 2004. Механизъм на каскадно свързана първична миграция в предимно карбонатни формации. – Геология и минерални ресурси, 1, 37- 40.
21. Вассоевич, Н. Б., Б. А. Соколов,1976. Современные достижения в развитии осадочно-миграционной теории образования и накопления нефти и газа. – Изв. ВУЗ. Геология и разведка, 5, 67-72.
22. Вассоевич, Н. Б., Ю. И. Корчагина, Н. В. Лопатин, В. В. Чернышев,1969. Главная фаза нефтеобразования. – Вестн. МГУ, сер. 4, Геология, 6, 3-27.
23. Велев, В. Х., 2019. Древна биогенна деградация на нефт от „горещи резервоари“ в Северна България. – Геология и минерални ресурси, 2-3, 29-34.
24. Велев, В. Х.,2006. Типология на нефтените фази от триаските и юрските седименти в централната част на Северна България. – Геология и минерални ресурси, 1-2, 15-20.
25. Brooks, J. D., K. Gould, J. W. Smith, 1969. Isoprenoids Hydrocarbons in Coal and Petroleum. – Nature, 222, 257-259.
26. Петров, А. А., 1984. „Углеводороды нефти“. М., „Наука“, с. 262.
27. Ковачев, Г., Р. Колева, 1986. Газово-хроматографска характеристика на нефт от различни находища в България. – Известия по химия, БАН, 19, 4, 481-485.
28. Велев, В. Х., 1983. Физико-химична характеристика на въглеводородните акумулации. – В: „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България”, С., „Техника”, с. 247-258.
29. Велев, В., В. Вычев, И. Конц, К. Холцхаккер, 1982. Изотопный состав углерода в нефтях и битумоидах мезозоя С. Болгарии. – Geologica Balcanica, 12, 4, 81-93.
30. Велев, В. Х., 1978. Типы углеводородных скоплений в триасово-среднеюрских отложениях Северной Болгарии. – Geologica Balcanica, 8 , 3, 59-84.
31. Балинов, В., В. Трошанов, Ем. Дешев и др., 1983. Сравнителен анализ на условията на екраниране на ннефтените и газовите залежи в Северна България. – Спис. Бълг. геол. д-во, 44, 1, 51-59.
32. Атанасов, Ат., Б. Монов, 1984. Триаско-долноюрският природен резервоарв Ломската падина и Централна Северна Българияи възможните типове капани и залежи от нефт и газ. – Спис. Бълг. геол. д-во, 45, 2, 213-220.
33. Боков, П., И. Монахов, Л. Найденов, 1969. Върху геоложкия строеж и нефтогазоносността на Козлодуйската площ. – Нефт. и въгл. геология, 18, 37-54.
34. Мандев, П., К. Овчаров, Л. Дончева, 1970. Геохимични изследвания на нефта и газокондензатите в Северна България. – Спис. Бълг. геол. д-во, 31, 2, 221-239.
35. Димитрова, М., 1989. Геохимические особенности нефтей центральной части Севернй Болгарии. – М., ИГИРГИ, (реф. дис.), с. 24.
36. Велев, В. Х., 2013. Находка на твърд природен битум в триаски карбонати от централната част на Северна България. – Минно дело и геология, 10, 42-44.
37. Велев, В. Х., 1977. Роль верхнетриасово-среднеюрского „промежуточного“ комплекса при нефтегазообразовании в мезозое Северной Болгарии. – Докл. БАН, 30, 9, 1325-1328.
38. Максимов, С. П., М. К. Калинко, Р. Г. Панкина и др., 1978. Состав и генезис нефтей терригенных отложений юры С. Болгарии. – Геол. нефти и газа, 10, 57-64.
39. George, S. G., H. Volk, M. Ahmed, 2005. Recognizing oil mixing using maturity parameters from different molecular weight fraction of oils. – 22th. Int. Meeting on Organic Geochemistry, vol. 1, Abstr., Seville, Spain, OP 5-2.
40. Alimi, H., 2017. Characterization of carbonate source-derived hydrocarbons using advanced geochemical technologies. – Sustainable Energy Eng., vol. 5, 2, 163-173.

ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН СРОК НА ПОДЗЕМНИ СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ И ОБЛИЦОВКИ

Инж. Борислав Борисов

РЕЗЮМЕ

Необходимо е изготвяне на метод оценка на експлоатационния срок на подземни стоманобетонни елементи, в условията на държави от Близкия Изток. Извършен е анализ на различните процеси по влошаване на бетона, корозия на армировката и въздействие на околната среда. Направени са основни изводи и насоки за контрол по качеството и мониторинг.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземен стоманобетон, оценка на експлоатационен срок, агресивна среда, механизми за разрушение, моделиране

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

РЕФЕРЕНЦИИ

ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН СРОК НА ПОДЗЕМНИ СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ И ОБЛИЦОВКИ

1. Odd E. Gjørv, Durability of Concrete Structures, March 2011, Arabian journal for science and engineering 36(2):151-172.
2. Steinar Helland, Service life design of concrete structures: the limit state and reliability-based approach given in fib MC SLD and ISO 16204, January 2013, International Journal of Structural Engineering 4(1/2):14 – 23.
3. БДС EN 1990:2003 ЕВРОКОД: Основи на проектиране на строителните конструкции, БДС EN 1990 Национално приложение.
4. БДС EN 206:2013+А1:2016/NA:2017 Бетон Част 1: Спецификация, свойства, производство и съответствие.
5. Kay, T and Walker, Guide to evaluation and repair of concrete structures in the Arabian Peninsula, Concrete Society Special Publication CS 137, 2002.
6. Qatar Construction Specifications 2014 (QCS 2014).
7. ACI 365.1R-00, Service Life Prediction State of the Art Report.
8. Ming Liu, Xuequn Cheng, Xiaogang Li, Corrosion Propagation Behavior of low−Cr steel Rebars in Simulated Concrete Environments, Int. J. Electrochem. Sci., 14 (2019) 726 – 742, doi: 10.20964/2019.01.55.
9. Keith Quillin, Modelling degradation processes affecting concrete, BRE Centre for Concrete Construction, Garston, Watford, WD25 9XX, 2001.
10. BRE Special Digest 1:2005, Concrete in aggressive ground.
11. Life-365, Service Life Prediction Model and Computer Program for Predicting the Service Life and Life-Cycle Cost of Reinforced Concrete Exposed to Chlorides, Version 2.2.3, December 23, 2020.
12. ASTM G 109 Standard Test Method for Determining Effects of Chemical Admixtures on Corrosion of Embedded Steel Reinforcement in Concrete Exposed to Chloride Environments.
13. ISO 16204, Service Life design of concrete structures, First edition 2012, 09, 01; fib Bulletin 34: Model code for Service Life Design.
14. Павлов, П., Л. Тотев, Б. Борисов. Производство на стоманобетонни сегменти за тунелна облицовка при изграждане на софийски метрополитен – първи метродиаметър. 55-та международна научна конференция на МГУ. Свитък ІІ „Добив и преработка на минерални суровини”. ISSN 1312-1820. C. 43-46.
15. Павлов, П., Б. Борисов. Особенности технологии и контроль качества при возведении литых железобетонных шлицевых стен. Проблемы недропользования Част І. Санкт Петербург, Национальный минерально-сырьевой университет „Горный”, Русия 2013. ISBN 978-5-94211-645-3. С. 175÷179.
16. Павлов, П., А. Джоргов. Технология и организация на строителството при изграждане на централния участък от ІІІ-ти метродиаметър на софийското метро. 56-та международна научна конференция на МГУ. Свитък ІІ „Добив и преработка на минерални суровини”. ISSN 1312-1820. C. 89-92.

ЕНЕРГИЙНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЕИЗМОТЕКТОНСКИТЕ, ПЕТРОЛОГОМИНЕРАЛОЖКИТЕ ПРОЦЕСИ И НЯКОИ РЕДКИ ВИДОВЕ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Доц. д-р Евгения Кожухарова, Доц. д-р Емилия Асенова

РЕЗЮМЕ

Кинетичната енергия, генерирана при сеизмотектонските процеси, причинява различни по характер изменения върху скалите и минералите. В геотрибологичната зона на триене между скални блокове или пластове се създава временнa локална термодинамична система на високи температури и налягане, при което скалите се деформират, дезинтегрират и стопяват. След приключване на сеизмотектонското събитие разрушеният материал прекристализира в нови високотермобарични минерали и скали като еклогити, гранатови лерцолити, пироксенити, рутилови амфиболити, гондити, някои от които представляват практически интерес, като титанови, манганови и алуминиеви руди, бижутерни и декоративни материали и абразиви. Статията насочва вниманието към развитието на сеизмотектонската енергия и последователната връзка между разрушителните тектонски процеси и съзидателните веществени преобразувания.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

кинетична енергия, деформация, дезинтеграция, прекристализация

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ЕНЕРГИЙНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЕИЗМОТЕКТОНСКИТЕ, ПЕТРОЛОГОМИНЕРАЛОЖКИТЕ ПРОЦЕСИ И НЯКОИ РЕДКИ ВИДОВЕ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.   Желязкова-Панайотова, М., К. Колчева, Л. Ивчинова. 1977. Изучение ультрабазитов Болгарии с помощью математических методов. I. Ультрабазитовой магматизм в Болгарии. – Geol. Balc., 7, 3; 49-66.
2.   Кожухаров, Д., Е. Кожухарова. 1980. Гондиты в докембрии Родопского массива. – Док. Болг. акад. наук, 33, 2; 233-235.
3.   Кожухаров, Д., И. Иванов, Е. Кожухарова. 1960. Характеристика на дистеновите шисти от находище Бяла Черква – Пловдивско. – Год. УГП, 11; 101-115.
4.   Кожухарова, Е. 1972. Докамбрийски метаморфозирани базични вулканити от Централните Родопи. – Изв. Геол. Инст.- сер. геохим., минер., петрол., 22; 147-174.
5.   Кожухарова, E. 2016. Геотрибологията – нов поглед върху тектонометаморфизма. – сп. Бълг. геол. д-во, 77, 2-3; 49-58.
6.   Кожухарова, Е., Асенова, Е. 2020. Контакт и енергия при триене. Конвергентни и дивергентни геотрибологични контакти при обдукция и субдукция. КОНТАКТИ, бр. 1, Изд. ТЕМТО, София; 12-18.
7.   Костов, И., И. Т. Иванов, С. Петрусенко. 1962. Дистеновото находище при с. Чепеларе, Смолянско. – Тр. Геол. България, геохим., пол. изк., 3; 63-92.
8.   Крагельский, И. В., В. В. Алисин (Ред.) 1978. Справочник: Трение, изнашивание и смазка. – Москва, Машиностроение, част I , 400 стр
9.   Assenova E. 2017. Complexity of contact systems: self-organization and synergetic approch in tribology. – Proc. 15th Int. Conf on Tribology Serbiatrib’17, Kragujevac, Serbia;18-23.
10.   Assenova, E., E. Kozhoukharova 2019. Natural Created Minerals and Rocks in Geotribological Tectonic zones. – Proceedings 9th International Conference “Mechanical Technologies and Structural Materials”, section Tribology, 2019, Split, Croatia; 9-12.
11.   Brantut, N., Passelegue, F. X., Deldicque, D., Rouzaud, J.-N., Schubnel, A. 2016. Dynamic weakening and amorphization in serpentinite during laboratory earthquakes. – Geology, 44, 8; 607-610.
12.   Braun O. M., J. Scheibert. 2014. Propagation Length of Self-healing Slip Pulses at the Onset of Sliding: A Toy Model, – Tribolog. Lett 56: 553–562
13.   Enomoto, Y. 2005. Geotribology of Earthquakes. – Japan. J. of Tribology, 50, 5; 513-521.
14.   Kozhoukharova, E. 1996. Eclogitized layered serpentinites in the East Rhodope block. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 49, 6, 69 – 71.
15.   Kozhoukharova, Е. 2021. HTP mineralization on the metamorphic complexes in Rhodope massif. – Extended Abstracts of 9th Intern. Conf. Mineralogy and Museums, 22-26 August, 2021 Sofia, Bulgaria, 69-70.
16.   Kozhoukharova E., Fedorov S. V., Assenova E., 2018, Friction and Wave Effects. Application in Geotribology. – 13th Int. Conf. on Tribology BULTRIB, Sofia, pp. 22-28.
17.   Eskola, P. 1921. On the eclogites of Norway. – Vidensk.-Selsk. Skr. I. Mat. Naturv. Kl. 8; 1-118.
18.   Heinicke, G. 1984. Tribochemistry. – Akademie Verlag, Berlin, 495 p.
19.   Mposkos, E., D., Kostopoulos, D., K. 2001. Diamond, former coesite and supersilicic garnet in metasedimentary rocks from the Greek Rhodope: a new ultrahighpresure metamorphic province established. – Earth. Planet. Sci. Lett., 192, 497-506.
20.   Petrik, I., M. Janak, N. Froitzheim, N. Georgiev, K. Yoshida, V. Sasinkova, P. Konecny, S. Milovska. 2016. Triassic to Early Jurassic (c. 200 Ma) UHP metamorphism in the Central Rhodopes: evidence from U-Pb-Th dating of monazite in diamond–bearing gneiss from Chepelare (Bulgaria). – Journal of Metamorphic Geology. 34, 3, 265-291
21.   Prigogine, I., & Nicolis, G. 1977. Self-Organization in Non-Equilibrium Systems: From Dissipative Structures to Order through Fluctuations. New York: J. Wiley & Sons, 491 p.
22.   Tiessen, P. A., K. Mayer, G. Heinicke. 1966. Grundlagen der Tribochemie. – Abh. Dtsch. Akad. Wiss. Kl. f. Chem., Geol. u. Biol. 1, S. 194.

ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИЗКУСТВЕНА ГАЗОВА АКУМУЛАЦИЯ „ГОРСКО СЛИВОВО“ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Ефросима Занева-Добранова, Гл. ас. д-р инж. Николай Христов,

РЕЗЮМЕ

В световната практика са известни няколко метода за изграждане на подземни газови хранилища (ПГХ). За условията на Р. България, като възможен перспективен метод, е създаване на изкуствени газови акумулации във водоносни пластове. Най-важните предпоставки са свързани със: структурно-тектонските условия, определящи типа на перспективните капани и тяхната архитектура; присъствието на резервоарни системи, с благоприятно съчетание на проницаеми и екраниращи скали; хидрогеоложката и термобаричната обстановка, маркиращи химизма и динамиката на водите, фазовото състояние и количествата съхраняван газ; нео-сеизмотектонската активност, определяща степента на сеизмичния риск на избрана територия и др. Като перспективна е избрана водоносна структура „Горско Сливово“, разположена в Централната част на Северна България, с водоносен комплекс, привързан към карбонатните наслаги на малм-валанжина. Тази структура е обект на разработката и за нея са обосновани геоложките условия за превръщането и в изкуствена газова акумулация. Въз основа на степента на изученост на структурата и приложения изследователски модел са направени предварителни оценки за нейната перспективност като възможна изкуствена акумулация за съхраняване на природен газ.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземно съхранение на природен газ, водоносен хоризонт, антиклинална структура, мезозойски разрез, Горско Сливово, резервоар, порестост, проницаемост

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИЗКУСТВЕНА ГАЗОВА АКУМУЛАЦИЯ „ГОРСКО СЛИВОВО“ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Атанасов, А., 1980. Нефтогазоносност на Предбалкана. Техника. София; 206.
2. Атанасов, А., П. Боков, 1983. Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България. София, Техника; 287.
3. Балинов В., Занева-Добранова, Е., Дончева, М., 2006. Перспективи за подземно съхраняване на нефт и газ в терциерния разрез на приморската част на Република България. Международен конгрес Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие на Европейския континент. 26 май, Варна. 19-25.
4. Балинов В., М. Дончева, Е. Занева-Добранова. 2007. Геоложки предпоставки за съхраняване на природен газ във водоносни структури в палеогенския разрез от Варненската моноклинала и Долнокамчийското понижение (принципи и методични подходи). Год. МГУ, Юбилейно издание, св.І: Геология и геофизика, т. 50; 9-14.
5. Бачурина Н. М., О. Г. Семенов, 1982. К вопросу расчета технико-экономической эффективности объектов ПХГ. Сб. науч. тр. ООО „ВНИИГАЗ“, „Проблемы подземного хранения газа в СССР“, Москва; 83-87.
6. Бончев Е., 1971. Проблеми на българската тектоника. Техника, С.; 580.
7. Бояджиева, К., С. Гашаров, 2001. Геотермичен каталог на България. С. Горенс. Прес;. 166
8. Велинов Т., К. Бояджиева, 1981. Геотермични изследвания в България. Техника; 154.
9. Гергелчев, В. Н., И. Петков, Г. Панов, 1975. Егейско-Дунайский рифт – новая глобальная структура Балканского полуострова. Докл. БАН, 28, 6; 787-790.
10. Горанов, В., Н. Овчарова, 1969. Доклад за геоложките резултати от проведеното търсещо и проучвателно сондиране на горскосливовска площ, през 1962-1965 г. (Нац. геофонд, III-204).
11. Ермилов О. М., Ремизов, В. В., Ширковский, А. И., Чугунов, Л. С., 1996. Физика пласта, добыча и подземное хранение газа. Москва „Наука“, 540
12. Ермилов О. М., Ширковский, А. Й., 2002. Физика пласта, добыча и подземное хранение газа. Москва; 215.
13. Загорчев И., Хр. Дабовски, Т. Николов, 2009. Геология на България. Т.II, Част 5. Мезозойска геология. София; 764.
14. Казарян, В. А., 2006. Подземное хранение газов и жидкостей. Москва. Ижевск; 426.
15. Калинко М.К. (ред.), 1976. Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии. М. Недра; 242.
16. Монахова, Л. И., 1980. Хидрогеохимия на Предбалкана на територията между реките Янтра и Огоста. В Оценка на нефтогазоносната перспективност на Предбалкана. Техника. С.; 98-108.
17. Солаков Д., Н. Милошев, 2009. Сеизмично райониране на Република България съобразено с изискванията на Еврокод 8 „сеизмично осигуряване на строителни конструкции“ и изработване на карти на сеизмичното райониране с отчитане на сеизмичния хазарт върху територията на страната. Отчет ГФИ 03-07, БАН, Геофизичен институт.
18. Станев И., 2014. Дълбочинна хидрогеоложка подялба на България. Сп. Българско Геоложко Дружество, 75, кн. 1–3; 5–24 Deep hydrogeological division of Bulgaria
19. Петров, П., К. Бояджиева, Ст. Гашаров, Т. Велинов, 1991. Топлинно поле и геотермичен режим в България. Сп. Българско Геоложко Дружество, 1; 60-72. Review of the Bulgarian Geological Society
20. Шанов, С., Ц. Георгиев, Б. Димитров, 1988. Съвременно поле на тектонските напрежения в СИ България. – Сп. Българско Геоложко Дружество, 49, 1; 39-46.
21. Ширховский, А. И., Г. И. Задора, 1974. Добыча и подземное хранение газа. Москва „Недра“; 192.
22. Dabovski, C. Lfyanov, I., Khrischev, Kh., Nikolov, T.,Sapunov, I., Yanev, Y., Zagorchev I. 2002. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. Geologica Balk., 32, 2-4; 9-15.
23. Glavcheva R, Matova, M. 2016. Milestones, Development and
Achievements. 120TH Anniversary of Seismology in
Bulgaria. Boletín de Geología, 38, 2; 125-158.
24. Tek, M. R., 1997. Natural Gas – Underground Storage. Tulsa, Oklahoma; 433.