Ежедневието и работната ни среда се променят всяка секунда, а бързата реакция в непредвидени ситуации зависи от нашата информираност и детайлно познание за обстановката и условията. В последните 20-тина години технологиите за безпилотно летене и мобилно сканиране и дигитализиране ни предоставят възможността да опознаваме, изследваме и следим трудно достъпни и опасни участъци от съществуващи и съвременни минни и инфраструктурни обекти и обстановки. Една такава иновативна технология е базираното на SLAM, GPS необвързано лидар сканиране и картиране. Lidar скенерът Hovermap, разработен от Emesent, е мобилно устройство, което позволява събиране на данни от опасни зони, комбинирайки усъвършенствани технологии за избягване на сблъсъци и автономни полети. Комбинация от LiDAR и специализирани софтуерни решения позволяват дистанционно и безопасно събиране на геоложки и геотехнически данни, последвано от бърз анализ за устойчивост.

Резултатите от използването на сканиращи безпилотни летателни апарати за подземни руднични условия предопределят все по-широкото им навлизане в маркшайдерската практиката. Основните фактори, които мотивират смяната на добре позната и доказала се във времето технология, с един по-иновативен подход, са свързани най-вече с безопасност, детайлност, покритие, време за изпълнение. При заснемането на големи празни пространства чрез сканиращ дрон, пълнотата на получения облак от точки може да достигне до 100% покритие на добивната камера. В статията е описано получаването на модел, получен чрез сканиращ безпилотен летателен апарат (БЛА) и сравнението между облаци от точки с координати, определени по различни методи.

Рекултивацията на нарушените терени обхваща комплекс от инженернотехнически, мелиоративни, селскостопански, лесовъдски, ландшафтноустройствени и други дейности, които целят възстановяване на нарушените терени и връщането им в стопански оборот в съответствие с екологичните условия и ландшафта на района. Рекултивацията на земите, нарушени от промишлена дейност, се провежда на три етапа: подготвителен етап, техническа рекултивация и биологичен етап на рекултивация. Биологичната рекултивация включва всички дейности, свързани с усвояването на терена от растителност, микроорганизми, насекоми и животни. Ускорява се сукцесията и се създават условия за устойчива екосистема, близка до естествената. Лесобиологичната рекултивация на нарушените от добивната промишленост терени е вид биологична рекултивация. Видовият състав на създаваните горски култури при лесобиологичната рекултивация се определя от предназначението на културите и от условията за растеж на горскодървесната растителност. Препоръчително е видовият състав да се търси от естествената флора на района. От естествената горскодървесна растителност трябва да се подбират устойчивите към новосъздадените екологични условия видове.

Рекултивацията на нарушените терени обхваща комплекс от инженернотехнически, мелиоративни, селскостопански, лесовъдски, ландшафтноустройствени и други дейности, които целят възстановяване на нарушените терени и връщането им в стопански оборот в съответствие с екологичните условия и ландшафта на района. Рекултивацията на земите, нарушени от промишлена дейност, се провежда на три етапа: подготвителен етап, техническа рекултивация и биологичен етап на рекултивация. Биологичната рекултивация включва всички дейности, свързани с усвояването на терена от растителност, микроорганизми, насекоми и животни. Ускорява се сукцесията и се създават условия за устойчива екосистема, близка до естествената. Лесобиологичната рекултивация на нарушените от добивната промишленост терени е вид биологична рекултивация. Видовият състав на създаваните горски култури при лесобиологичната рекултивация се определя от предназначението на културите и от условията за растеж на горскодървесната растителност. Препоръчително е видовият състав да се търси от естествената флора на района. От естествената горскодървесна растителност трябва да се подбират устойчивите към новосъздадените екологични условия видове.

Разглеждат се динамични модели на рудничен самосвал, даващи възможност да се определят трептенията на кабината. Аналитично са получени и решени диференциалните уравнения на движението. Получени са законът за движение на кабината на водача и амплитудно-честотната характеристика на трептенията. Получените резултати могат да послужат при оценка на вредните вибрационни въздействия върху водача, както и при виброизолиране на кабината.

Извършване на спасителни и аварийно-възстановителни дейности при подземния добив на полезни изкопаеми, подземното минно и градско строителство, строителството на подземни хидротехнически съоръжения, пътни тунели и метрополитен е високо рискова дейност. Тази дейност се изпълняват от специализирани звена (Минно-спасителни служби) обучени и тренирани по специални програми. Тези програми включват теоретична и практическа подготовка за работа при тежки производствени условия, вкл. и в непригодна за дишане среда, работа със специализирана техника и апаратура, със средства за спасяване и оказване на първа помощ, както и всички други дейности свързани с ограничаване на развитието на аварията и недопускане развитието ѝ и ликвидиране на последиците от нея. За съжаление липсата на специализирани звена или екипи при дейностите свързани с тунелното и подземно градско строителство, метрополитен, строителство и ремонт на хидротехнически съоръжения и т.н. както и липсата нормативен документ с разписани правила за работа при аварийни ситуации създават предпоставки за извършване на неадекватни, ненавременни и в някой случай опасни спасителни дейности. За да се намали риска от изпълнение на такива дейности и да се повиши успеваемостта при спасителни и аварийно-възстановителни работи е необходимо създаване на единни правила за изпълнение на спасителни дейности при различни аварийни ситуации. Важно е и създаването на Централна минно-спасителна служба, която да обслужва всички онези високо рискови дружества, свързани с подземния добив и минното строителство, които нямат изградени такива звена в структурите си.