Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

НОВО НАХОДИЩЕ „ГЛОРИЯ“ НА ГЛАУКОНИТОВ ТИП ИНДУСТРИАЛНИ МИНЕРАЛИ – ИЗХОДНА СУРОВИНА ЗА ПРОИЗВОДСТВО ЕСТЕСТВЕН БЕЗХЛОРЕН КАЛИЕВ ТОР ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Д-р Никола Вардев
РЕЗЮМЕ

В статията са изложени основните геолого-икономически характеристики на новопроучено находище на глауконитов тип индустриални минерали – изходна суровина за производство на естествен безхлорен калиев тор за селското стопанство. Находището е изгрaдено от долнокредни тъмнозелени глауконитови пясъчници с дебелина не по-малко от 40 m. Разположено е в централната част на северна България, на 45 km от най-големия воден транспортен коридор на Европа – река Дунав. Разгледани са всички онези специфични свойства на глауконита, изхождащи от слоистата му пореста структура и наличието на изключително активни катиони. Много важни елементи за растежа на растенията се намират в лесно извлекаема форма в глауконита, което го прави изключително ценна и ефективна суровина за производство на естествен минерален тор за селското стопанство с комплексно многофункционално въздействие.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

глауконит, глауконитови пясъчници, находище на глауконитови пясъчници в България

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Атанасов, Г. 1962. Глауконити от юрата в България. – Год. СУ, Биол.-геол.-геогр. фак. Т. 55, №2, геол, 141-157.
2. Алексиев, Б. 1958. Глауконитът от албските отложения при с. Мало Пещене, Врачанско. – Изв. Геол. инст. – БАН, №6, 175-191.
3. Горанов, А., И. Начев, Т. Тодоров, С. Трашлиев, С. Янев. 1971. Формационни особености и разпределение на седиментогенните полезни изкопаеми в България.- Изв. Геол.инст. Сер. Стратигр. и литол., №20, 87-109
4. Маринова, С., М. Бенова. 1987. Отчет по задача минералого-техноложка оценка на форсфорит-глауконити от находище „Санидиново” – Плевенско за целесъобразност от проучване и добив – СО „Цветна металургия, КНИПИ „Нипроруда”
5. Монов, Б., Т. Николов. 1991. Литостратиграфия на долнокредните седименти в Западния Предбалкан, Сп. Бълг.геол. д-во, 52,1.
6. Начев, И., Л. Начева. 1957. Доклад за проучване на глауконитова суровина във Врачанско и Белослатинско (II-368)
7. Начев, И. 1975а. Върху генезиса на седиментни глауконити в България. – Палеонт, стратигр. и литол., № 2, 73-82.
8. Начев, И. 1975б. Диагенетни глауконити в България. – Палеонт, стратигр. и литол., № 1, 85-100.
9. Начев, И. 1976. Литология на юрските седименти в България. – С., БАН., 160 с..
10. Николаева, И. 1977. Минералы группы глауконита в осадочных формациях, Новосибирск, Наука, 322
11. Пиронков, С. и др. 1991. Нерудни изкопаеми. Технологичен и икономически преглед., С., Техника, 252.
12. Трашлиев, С. 1988. Неметални полезни изкопаеми в България., С., Техника.
13. Филипов, Л. и др. 1995. Обяснителна записка към Геоложка карта на България в М 1:100000, картен лист Бяла Слатина.
14. Цанков, Ц. и др. 1995. .Обяснителна записка към Геоложка карта на България в М 1:100000, картен лист Враца.
15. Ashley, G. 1917. Greensand depozits of Eastern Unites States. Contribution to economic geology, 1917 part I.
16. Ivanov, M. 1991. Albian ammonite biostratigraphy in Northwest Bulgaria; Geologica Balkanica, 21.4:17-53.
17. Mansfield, G. 1923. Potash in the Greensands of New Jersey.Reports of the departmen of conservation and dеvelopment – State of New Jersey – Division of geology and water: Bul 23, Geology Series
18. Shreve, R. 1930. Greensand bibliography to 1930. U.S. Department of commerce , Bureou of Mines, Bul. 328.

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ БОР-ЛИТИЕВИ ОРУДЯВАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Д-р Никола Вардев
РЕЗЮМЕ

Въз основа на един сравнителен регионален анализ на информацията за спецификата на олигоцен-миоценската сладководна седиметация на сръбска и българска територия и данните за рудогенериращата геоложка обстановка в новопроученото бор-литиево находище Jadar (Сърбия) е направен опит за извеждане на всички онези прогнозно-дефинитивни белези (литостратиграфски, литофациални, минераложки, геохимични, геофизични и т.н.) за търсене и проучване на такъв тип орудявания на територията на ЮЗ България. Въз основа на тези изведени закономерности са направени първите опити за систематизирано опробване и изследване на най-подходящите и повърхностно достъпни литоложки хоризонти в основните олигоцен-миоценски басейни на ЮЗ България, добра основа за насочване на бъдещите по-конкретни проучвания в това направление.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

литиеви орудявания, България, прогнозни критерии за търсене и проучване

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Вацев, М., Каменов, Б., Джуранов, С. 2003. Етапи на утайконатрупване и корелация на палеогена от грабеновите басейни в ЮЗ България – 50 год. Минно-геоложки университет. Год. т. 46, св. 1, стр. 39-44.
2. Загорчев,. Ив., Попов, Н. 1968. Геология на Падешкия палеогенски басейн. – Юбилеен геол. сборн., Геол. инст. БАН и КГ; 23-35.
3. Загорчев,. Ив., Попов, Н., Русева, М. 1989.Статиграфия палеогена в части Юго-Западной Болгарии. – Geologica Ваlk, 19, 6; 41-69.
4. Obradovic, J., J. Djurdjevic-Colson, N. Vasic. 1997. Phytogenic lacustrine sedimentation –oil shales in Neogene from Serbia, Yugoslavia. – Journal of Paleolimnology. 18; 351-364.
5. Sajnovic, A., Simic, V., Jovancicevic, B., Cvetkovic, O., Dimitrijevic, R. and Grubin, N. 2008. Sedimentation History of Neogene Lacustrine Sediments of Suseocka Bela stena Based on Geochemical Parameters (Valjevo-Mionica Basin, Serbia). 2008. Acta Geologica Sinica – English Edition, 82(6); 1201-1212.
6. Sajnovic, А., Stojanovic, K., Jovancicevic, B., Golovko, A. 2009. Geochemical investigation and characterisation of Neogene sediments from Valjevo-Mionica Basin (Serbia) – Environmental Geology., 56, 8; 1629-1641.
7. Zagorcev, I. 2007. Late Cenozoic development of the Strouma and Mesta fluviolacusrine systems, SW Bulgaria and northern Greece – Quaternary Science Reviews. 26; 2783-2800.
Използвана е информация от следните сайтове:
http://panglobalresources.com
http://www.riotinto.com
http://www.riotintominerals.com

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.