Д-р Никола Вардев Archives

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ by mdgmagazine февруари 24, 2026

1947Views 0Comments

ЗЛАТОДОБИВНИТЕ РАЙОНИ НА ФАРАОНИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОУЧВАНЕ И РАЗРАБОТВАНЕ НА АКТУАЛНИ СЪВРЕМЕННИ ЗЛАТНИ НАХОДИЩА В ИЗТОЧНАТА ПУСТИНЯ НА ЕГИПЕТ

Д-р Никола Вардев

РЕЗЮМЕ

Златните находища и проявления в Източната пустиня на Египет между р. Нил и Червено море са установени и разработвани на стотици места още от фараонско и предфараонско време преди 6000 години. Древните египтяни са добивали злато от кварцови жили с различни размери чрез открити кариери и подземни рудници. В Източната пустиня са локализирани повече от 200 такива златодобивни минни обекта. При осъществяването на прогнозните и проучвателните си програми експертите и инвеститорите в този регион на Египет в много голяма степен се ориентират от местоположението и мащабите на тези древни разкопки, тъй като древните рудари са разработвали само повърхностните най-богати и най-лесно достъпни участъци. През последните години Националната минно-геоложка служба на Египет (EMRA), след като реформира и облекчи минното си законодателство, се старае да привлече колкото се може повече минни компании, които да оперират на нейна територия с оглед реализиране на съвременни геоложки проучвания и въвеждане в експлоатация на нови златни находища.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

злато, находища, Египет, Източната пустиня, античен добив, перспективи за проучване

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ЗЛАТОДОБИВНИТЕ РАЙОНИ НА ФАРАОНИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОУЧВАНЕ И РАЗРАБОТВАНЕ НА АКТУАЛНИ СЪВРЕМЕННИ ЗЛАТНИ НАХОДИЩА В ИЗТОЧНАТА ПУСТИНЯ НА ЕГИПЕТ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Botros, N.S., 2015. Gold in Egypt: Does the future get worse or better? Ore Geology Reviews Volume 67, 2015, Pages 189-207, ISSN 0169-1368, https://doi.org/10.1016/j.oregeorev.2014.11.018.
2. El-Wardany, R. M., & Jiao, J. (2023). History and classification of gold mineralization in Egypt. In M. T. Aide (Ed.), Rare Earth Elements – Emerging Advances, Technology Utilization, and Resource Procurement (Chapter 3). IntechOpen. https://doi.org/10.5772/intechopen.110042
3. El-Bialy, M. Z. (2020). Precambrian basement complex of Egypt. In The Geology of Egypt: Regional Geology Reviews (pp. 37–79). Cham: Springer. DOI: 10.1007/978-3-030-15265-9_2
4. Egyptian mineral resources authority 2014, internal report in, No. 35/2014
5. Zaghlol K. 2022. Structural Control, and Petrology of Gold Occurrences of the Gebel Hamrat Ghannam—Gebel Atawi Stretch, South Quseir, Central Eastern Desert, Egypt. Egypt: Cairo University.
6. El Alfy E. M. 2003. Report on the Barramiya gold mine, Eastern Desert. Qusseir Phosphate Co., Cairo.EMRA, Internal reports No. 18 / 68-39 / 77-16 / 78-71
7. Махмуд, А. Ш., 2018. Золоторудные месторождения Египта (история и перспективы). В: Геология в развивающемся мире, Сборник научных трудов, УДК 553.041.
8. Botros, N. S., 2004. A new classification of the gold deposits of Egypt. Ore Geol. Rev. V.25, pp. 1-37.
9. Redon, B., Marchand J, Faucher, T., 2023. Gold mining in the Eastern Desert of Egypt, from the New Kingdom to medieval times: new insight from the Samut district. Polish Archaeology in the Mediterranean, 29 (1), pp.153-172.
10. Hassan, M. Helmy, Kaindl, R., Fritz, H., & Loizenbauer, J., 2004.
The Sukari Gold Mine, Eastern Desert—Egypt: structural setting, mineralogy and fluid inclusion study.
Mineralium Deposita, 39(4), 495–511. DOI: 10.1007/s00126-004-0426-z
11. Searle, D.L., Carter, G.S., Shalaby, I.M., 1976. Mineral Exploration at Um Samuki. U.N. Technical Report No. 36-76, Documentation Centre of the Egyptian Geological Survey, Egypt.
12. Botros, N.S., Wetait, M.A., 1997. A possible porphyry copper mineralization in South Monqul, Eastern Desert, Egypt. Egyptian Journal of Geology, 41(1), 175–196.
13. Osman, A., Dardir, A., 1989. On the mineralogy and geochemistry of some gold-bearing quartz veins in the central Eastern Desert of Egypt and their wall rocks. Annals of the Geological Survey of Egypt, 15, 83–99.
14. Ramadan, T. M., Abdelsalam, M. G., & Stern, R. J. (2001). Mapping gold-bearing massive sulfide deposits in the Neoproterozoic Allaqi Suture, Southeast Egypt with Landsat TM and SIR-C/X-SAR images. Photogrammetric Engineering & Remote Sensing, 67(4), 491–497.
15. Botros, N.S., 1991. Geological and geochemical studies on some gold occurrences in the north Eastern Desert, Egypt. PhD Thesis, Zagazig Univ., Zagazig, Egypt, 146 pp.
16. Botros, N. S., 1995. Genesis of gold mineralization in the North Eastern Desert, Egypt. Annals of the Geological Survey of Egypt, 20, 381–409.
17. Botros, N. S., 1999. Acid sulphate alteration type at south Um Monqul, North Eastern Desert, Egypt. Arabian Gulf Journal of Scientific Research, 17(1), 15–34.
18. Dardir, A. A. & El-Shimi, K.A.M., 1992. Geology and geochemical exploration for gold in the banded iron formation of Um Nar area, Central Eastern Desert, Egypt. Annals of the Geological Survey of Egypt, 18, 103–111.

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ by mdgmagazine януари 28, 2022

1933Views 0Comments

НОВО НАХОДИЩЕ „ГЛОРИЯ“ НА ГЛАУКОНИТОВ ТИП ИНДУСТРИАЛНИ МИНЕРАЛИ – ИЗХОДНА СУРОВИНА ЗА ПРОИЗВОДСТВО ЕСТЕСТВЕН БЕЗХЛОРЕН КАЛИЕВ ТОР ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Д-р Никола Вардев

РЕЗЮМЕ

В статията са изложени основните геолого-икономически характеристики на новопроучено находище на глауконитов тип индустриални минерали – изходна суровина за производство на естествен безхлорен калиев тор за селското стопанство. Находището е изгрaдено от долнокредни тъмнозелени глауконитови пясъчници с дебелина не по-малко от 40 m. Разположено е в централната част на северна България, на 45 km от най-големия воден транспортен коридор на Европа – река Дунав. Разгледани са всички онези специфични свойства на глауконита, изхождащи от слоистата му пореста структура и наличието на изключително активни катиони. Много важни елементи за растежа на растенията се намират в лесно извлекаема форма в глауконита, което го прави изключително ценна и ефективна суровина за производство на естествен минерален тор за селското стопанство с комплексно многофункционално въздействие.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

глауконит, глауконитови пясъчници, находище на глауконитови пясъчници в България

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

НОВО НАХОДИЩЕ „ГЛОРИЯ“ НА ГЛАУКОНИТОВ ТИП ИНДУСТРИАЛНИ МИНЕРАЛИ – ИЗХОДНА СУРОВИНА ЗА ПРОИЗВОДСТВО ЕСТЕСТВЕН БЕЗХЛОРЕН КАЛИЕВ ТОР ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Атанасов, Г. 1962. Глауконити от юрата в България. – Год. СУ, Биол.-геол.-геогр. фак. Т. 55, №2, геол, 141-157.
2. Алексиев, Б. 1958. Глауконитът от албските отложения при с. Мало Пещене, Врачанско. – Изв. Геол. инст. – БАН, №6, 175-191.
3. Горанов, А., И. Начев, Т. Тодоров, С. Трашлиев, С. Янев. 1971. Формационни особености и разпределение на седиментогенните полезни изкопаеми в България.- Изв. Геол.инст. Сер. Стратигр. и литол., №20, 87-109
4. Маринова, С., М. Бенова. 1987. Отчет по задача минералого-техноложка оценка на форсфорит-глауконити от находище „Санидиново” – Плевенско за целесъобразност от проучване и добив – СО „Цветна металургия, КНИПИ „Нипроруда”
5. Монов, Б., Т. Николов. 1991. Литостратиграфия на долнокредните седименти в Западния Предбалкан, Сп. Бълг.геол. д-во, 52,1.
6. Начев, И., Л. Начева. 1957. Доклад за проучване на глауконитова суровина във Врачанско и Белослатинско (II-368)
7. Начев, И. 1975а. Върху генезиса на седиментни глауконити в България. – Палеонт, стратигр. и литол., № 2, 73-82.
8. Начев, И. 1975б. Диагенетни глауконити в България. – Палеонт, стратигр. и литол., № 1, 85-100.
9. Начев, И. 1976. Литология на юрските седименти в България. – С., БАН., 160 с..
10. Николаева, И. 1977. Минералы группы глауконита в осадочных формациях, Новосибирск, Наука, 322
11. Пиронков, С. и др. 1991. Нерудни изкопаеми. Технологичен и икономически преглед., С., Техника, 252.
12. Трашлиев, С. 1988. Неметални полезни изкопаеми в България., С., Техника.
13. Филипов, Л. и др. 1995. Обяснителна записка към Геоложка карта на България в М 1:100000, картен лист Бяла Слатина.
14. Цанков, Ц. и др. 1995. .Обяснителна записка към Геоложка карта на България в М 1:100000, картен лист Враца.
15. Ashley, G. 1917. Greensand depozits of Eastern Unites States. Contribution to economic geology, 1917 part I.
16. Ivanov, M. 1991. Albian ammonite biostratigraphy in Northwest Bulgaria; Geologica Balkanica, 21.4:17-53.
17. Mansfield, G. 1923. Potash in the Greensands of New Jersey.Reports of the departmen of conservation and dеvelopment – State of New Jersey – Division of geology and water: Bul 23, Geology Series
18. Shreve, R. 1930. Greensand bibliography to 1930. U.S. Department of commerce , Bureou of Mines, Bul. 328.

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ by mdgmagazine януари 13, 2022

1801Views 0Comments

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ БОР-ЛИТИЕВИ ОРУДЯВАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Д-р Никола Вардев

РЕЗЮМЕ

Въз основа на един сравнителен регионален анализ на информацията за спецификата на олигоцен-миоценската сладководна седиметация на сръбска и българска територия и данните за рудогенериращата геоложка обстановка в новопроученото бор-литиево находище Jadar (Сърбия) е направен опит за извеждане на всички онези прогнозно-дефинитивни белези (литостратиграфски, литофациални, минераложки, геохимични, геофизични и т.н.) за търсене и проучване на такъв тип орудявания на територията на ЮЗ България. Въз основа на тези изведени закономерности са направени първите опити за систематизирано опробване и изследване на най-подходящите и повърхностно достъпни литоложки хоризонти в основните олигоцен-миоценски басейни на ЮЗ България, добра основа за насочване на бъдещите по-конкретни проучвания в това направление.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

литиеви орудявания, България, прогнозни критерии за търсене и проучване

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ БОР-ЛИТИЕВИ ОРУДЯВАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Вацев, М., Каменов, Б., Джуранов, С. 2003. Етапи на утайконатрупване и корелация на палеогена от грабеновите басейни в ЮЗ България – 50 год. Минно-геоложки университет. Год. т. 46, св. 1, стр. 39-44.
2. Загорчев,. Ив., Попов, Н. 1968. Геология на Падешкия палеогенски басейн. – Юбилеен геол. сборн., Геол. инст. БАН и КГ; 23-35.
3. Загорчев,. Ив., Попов, Н., Русева, М. 1989.Статиграфия палеогена в части Юго-Западной Болгарии. – Geologica Ваlk, 19, 6; 41-69.
4. Obradovic, J., J. Djurdjevic-Colson, N. Vasic. 1997. Phytogenic lacustrine sedimentation –oil shales in Neogene from Serbia, Yugoslavia. – Journal of Paleolimnology. 18; 351-364.
5. Sajnovic, A., Simic, V., Jovancicevic, B., Cvetkovic, O., Dimitrijevic, R. and Grubin, N. 2008. Sedimentation History of Neogene Lacustrine Sediments of Suseocka Bela stena Based on Geochemical Parameters (Valjevo-Mionica Basin, Serbia). 2008. Acta Geologica Sinica – English Edition, 82(6); 1201-1212.
6. Sajnovic, А., Stojanovic, K., Jovancicevic, B., Golovko, A. 2009. Geochemical investigation and characterisation of Neogene sediments from Valjevo-Mionica Basin (Serbia) – Environmental Geology., 56, 8; 1629-1641.
7. Zagorcev, I. 2007. Late Cenozoic development of the Strouma and Mesta fluviolacusrine systems, SW Bulgaria and northern Greece – Quaternary Science Reviews. 26; 2783-2800.
Използвана е информация от следните сайтове:
http://panglobalresources.com
http://www.riotinto.com
http://www.riotintominerals.com