Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА РАЗВИТИЕ НА МИННО–СПАСИТЕЛНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ

Извършване на спасителни и аварийно-възстановителни дейности при подземния добив на полезни изкопаеми, подземното минно и градско строителство, строителството на подземни хидротехнически съоръжения, пътни тунели и метрополитен е високо рискова дейност. Тази дейност се изпълняват от специализирани звена (Минно-спасителни служби) обучени и тренирани по специални програми. Тези програми включват теоретична и практическа подготовка за работа при тежки производствени условия, вкл. и в непригодна за дишане среда, работа със специализирана техника и апаратура, със средства за спасяване и оказване на първа помощ, както и всички други дейности свързани с ограничаване на развитието на аварията и недопускане развитието ѝ и ликвидиране на последиците от нея. За съжаление липсата на специализирани звена или екипи при дейностите свързани с тунелното и подземно градско строителство, метрополитен, строителство и ремонт на хидротехнически съоръжения и т.н. както и липсата нормативен документ с разписани правила за работа при аварийни ситуации създават предпоставки за извършване на неадекватни, ненавременни и в някой случай опасни спасителни дейности. За да се намали риска от изпълнение на такива дейности и да се повиши успеваемостта при спасителни и аварийно-възстановителни работи е необходимо създаване на единни правила за изпълнение на спасителни дейности при различни аварийни ситуации. Важно е и създаването на Централна минно-спасителна служба, която да обслужва всички онези високо рискови дружества, свързани с подземния добив и минното строителство, които нямат изградени такива звена в структурите си.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

авария, злополука, минно строителство, минно-спасителни служби, тунели, хидротехнически съоръжения, подземно градско строителство, специфични условия на труд

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи в сила от 01.09.1978 г. Издадена от Централния съвет на българските професионални съюзи обн. ДВ. бр.56 от 18 Юли 1978г., обн. ДВ. бр.57 от 21 Юли 1978 г.
2. Правилника за минно-спасителната и газоспасителната дейност утвърдена със Заповед № 154 от 14.10.1994 г. на министъра на труда и социалните грижи (ДВ, бр. 91 от 4.11.1994 г.) и с Решение № 5474 от 2 май 2017 г. на Върховния административен съд се обявява за нищожен.
3. НАРЕДБА № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване нa безопасността и опазване здравето на работещите в мините.
4. Решение № 5474 от 2 май 2017 г. на Върховния административен съд.
5. Закон за МВР

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ РИСКА ОТ ЕКСПЛОЗИИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГОРИМИ СУРОВИНИ И МАТЕРИАЛИ

гл. ас. д-р Александър Крилчев
РЕЗЮМЕ

Един от основните проблеми пряко свързани с технологиите на добив, преработка, транспорт и съхранението на горими суровини и материали е риска от възникване и разпространение напрахови експлозии. Количествата прах, които се отделят или образуват при тези процеси могат да доведат до възникване на такива авария. Условията за възникване и разпространение й имат комплексен характер. Те зависят както от факторите на средата, (концентрация на праха, източник на запалване, наличие на достатъчни количество кислород и др.) така и от взривоопасните характеристики на горимите прахове. Познаването на взриво и пожаро – техническите характеристики на различни по състав прахови смеси дава възможност за разпознаване (идентифициране) появата и нарастване на риска от експлозии. От друга страна познаването на еволюцията на опасността от възпламеняване на праховъздушните смеси позволява вземането на адекватни инженерни решения за управления на риска при критични аварийни условия. В резултат на това ще могат да се вземат и прилагат съответните профилактичните мероприятия за предотвратяване или минимизиране на този риск.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

прахови експлозии, прахови смеси, свойства на праховете, дисперсност, коагуация, летливост, зони на експлозивна атмосфера

РЕФЕРЕНЦИИ

1    Демидов, П. 1976. Горене и свойства на горимите вещества. София. Техника.
2.    Чомаков, П., Т. Стефанов. 1989. Вентилация, пожари и водоотлив в рудниците. София. Техника.
3.    Живков, И. 1988. Горене на газове, течности и твърди вещества. София. ВИ на МВР.
4.    Jaeger, N., Siwek, R. 1999.  Prevent Explosions of Combustible Dusts, Chemical Engineering Progress, Vol. 95, No. 6, June.
5.    БДС EN 1127-1:2019 Explosive atmospheres – Explosion prevention and protection.
6.    БДС EN 60079-10-2:2015 Explosive atmospheres – Part 10-2: Classification of areas – Explosive dust atmospheres (IEC 60079-10-2:2015).
7.    IEC 61241-2-1:1994 ED1 Electrical apparatus for use in the presence of combustible dust.
8.    Минчев, М, Е. Захариев. 1992. Прахови експлозии в подземните рудници . София. Техника.
9.     БДС EN 14034-4:2004+A1:2011 Determination of explosion characteristics of dust clouds – Part 4: Determination of the limiting oxygen concentration LOC of dust clouds.
10.     БДС EN 26184-1:2000 Системи за защита срещу експлозии. Част 1: Определяне параметрите на експлозията за горими прашинки във въздуха (ISO 6184-1:1985).
11.    БДС EN 13821:2003 Potentially explosive atmospheres – Explosion prevention and protection – Determination of minimum ignition energy of dust/air mixtures.
12.    Investigation report report no. 2006 Combustible dust hazard study- U.S. chemical safety and hazard investigation board.
13.    Михайлов, М., З. Динчев, Р. Ганев. Експлозивна опасност при рециклиране на олово. – VIII научна конференция с международно участие „гражданската безопасност 2017,“ Академия на МВР София, 2017 , стр.100-110 , ( ISSN 1313-7700 ), COBISS.BG-ID – 1288393188.
14.    Власева Е., М. Михайлов, З. Динчев. Oценка на рисковете за безопасност и здраве от замърсяване с токсични газове на работната и околна среда. – Безопасност на средата – работна и околна, София, 2008, стр.93-101, English pp 253-260, (ISBN 978-954-353-083-0).

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ СТЕПЕНТА НА ТОПЛИННА ЗАЩИТА НА НОВИ МОДЕЛИ ОХЛАЖДАЩИ ЖИЛЕТКИ ПРИ РАЗЛИЧНО ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ

гл. ас. д-р Александър Крилчев
РЕЗЮМЕ

Проведените пилотни експерименти с предложените нови средства за топлинна защита на работниците при подземния добив на полезни изкопаеми (охлаждащи жилетки) показаха добър охлаждащ и изолиращ ефект за дълъг период от време при повишено топлинно натоварване на организма. Недостатъците, обаче, свързани с голямото тегло дадоха основание да бъде променен модела и да се намали количеството на използвания охлаждащ агент. В статията е показано провеждането на експерименти, свързани с предложени нови модели жилетки и тяхното използване в условия близки до такива с прегряващ микроклимат. Целта е да се определи ефективността им при различни физически натоварвания при подземния добив на полезни изкопаеми.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземен добив, микроклиматични условия, топлинна защита, хидрогел, микроклимат при прегряване

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Дихателна и топлинна защита, Михаил Михайлов, Тодорка Бакърджиева, София, 2009.
2. Физиологические мероприятия по нормализации труда в глубоких шахтах, Министерство Угольной промишлености- Москва 1986.
3. Опиты использования индивидуальных и групповых средств защиты от газа тепла и пили, Министерство Угольной промишлености, Москва, 1985.
4. Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.
5. ISO 7730 от 2005 г. Ергономия на топлинната околна среда.
6. Наредба №15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.