Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО НА ЕКЗОГЕННИ УРАНОВИ ОРУДЯВАНИЯ (ПЯСЪЧНИКОВ ТИП) НА ПРИМЕРА НА ЯМБОЛ–ЕЛХОВСКИЯ СЕДИМЕНТЕН БАСЕЙН

Инж. Латю СтоеВ, Инж. Николай Господинов
РЕЗЮМЕ

В статията са разгледани проучвателните дейности в района, който заема най-източните части на Горнотракийската низина в района на градовете Ямбол и Елхово. В геоложко отношение представлява централната част на Тунджанското структурно понижение, разположена в най-западните части на Сакаро-Странджанската тектонска зона. Разгледани са хроно-литостратиграфските единици и магмените тела, които заемат основно място в изграждането на района. Посочени са резултатите на стадий регионални и стадий детайлни работи. По-подробно е акцентирано на характеристиката на находище „Тенево“; радиоложката му характеристика и веществен състав на рудата; качествената характеристика на рудата; минно-техническите условия на експлоатация; изчисляването на запасите и минно-експлоатационна дейност. В заключение авторите подчертават, че ураново находище „Тенево“ е типичен представител на известните в геоложката литература „пясъчников тип“ хидрогенни находища. Незасегнати от експлоатационни работи са около 550 t метал в промишлени категории и около 350 t неизучени ресурси.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Ямбол–Елховски седиментен басейн, находище „Тенево“, екзогенни уранови орудявания (пясъчников тип)

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Божков, Ил., 2007 г. Уранови находища в България – състояние и перспективи за добив. Сп. Минно дело и геология, 3.
2. Дончев В., и др., 1979 г. Экзогенные месторождения урана. Москва. Атомиздат.
3. Деков Д., и др., 1986 г. Литоложки особености на палеогена в Ямболско и Елховско Програма за научни изследвания „Сакар-Странджа“. Странджанско-Сакарски сборник, том IV, кн. 8, с. 461-467. Ямбол.
4. Казаринов В.В., и др., 1975 г. Основни закономерности на локализацията на уранови орудявания в неозойските седиментни басейни в южна и югозападна България. ДСО „Редки метали”., Бухово, 1975 г.
5. Кожухарова Е. и др., 1984 г. Литостратиграфия на неогенските седименти на Тунджанския (Елховско-Ямболски) басейн – Сп. Бълг. геол. д-во 45, 3, 287-295.
6. Крилов О., и др., 1983 г. Фациално-палеогеографски условия на горния еоцен в България. – Год. ВМГИ, 2,137-146.
7. Перельман А., 1972. Геохимия элементов в зоне гипергенеза. Недра, 1972 г.
8. Пухальский Л., и др., 1977 г. Разведка и опробование урановых месторождений.- Москва. Недра.
9. Савов С., и др., 1972. Относно дълбочинния строеж на Тунджанския разломен сноп. – Изв. Геол. инст., сер. прилож. геофиз., 21, 123-135.
10. Савов С., 1983. Строеж на Елховското структурно понижение. – Сп. на БГД, 44, 3, 326-331.
11. Стоев Л., и др., 1986 г. – Особености в разломно блоковата тектоника на донеогеновата подложка в Ямбол-Елховския басейн. Програма за научни изследвания „Сакар-Странджа“. Странджанско-Сакарски сборник, том IV, кн. 8, с. 320-329. Ямбол.
12. Стоев Л., и др., 1986 г. Палеогеография на неогена в Ямбол-Елховския басейн- Програма за научни изследвания „Сакар-Странджа“. Странджанско-Сакарски сборник, том IV, кн. 8, с. 477-485. Ямбол.
13. Стойков Хр., Божков Ил., Уранови находища – геология и търсене., Изд. Спектър, София 1991 г.
14. Чаталов Г., 1965 г. Новые тектонические структуры в области между Сакар планина и Странджа планина. – Докл. БАН, 18, 9, 861-864.
15. Чаталов Г., 1990 г. Геология на Странджанската зона в България. 93-108.
16. Шумилин М., 1985 г. Разведка месторождений урана для отработки методом подземного выщелачивания. Москва. Недра.

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.