Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

ГЕОЛОГО-ГЕОФИЗИЧЕН МОДЕЛ НА МАНТИЙНАТА РУДООБРАЗУВАЩА СИСТЕМА

Проф. дгн Димчо Йосифов, Проф. д-р Ради Радичев
РЕЗЮМЕ

В статията се разглежда обобщен геолого-геофизичен модел на мантийната рудообразуваща система, който обхваща трите и основни части: а) област на зараждане на рудното вещество; б) неговото транспортиране и в) концентрирано рудоотлагане. Той е разработен като са използвани съвременните постижения на металогенията и дълбочинната геофизика, както и на оригинални конкретни количествени данни, за градиентното издигане на астеносферния слой и за значителните вертикални амплитуди на разкъсванията на литосферата от мантийни разломи в крупните рудни райони на цветни метали в България. Така амплитудата на разкъсване на горната граница на астеносферата се изменя от 40 до 70 km, а на раздела „Мохо“ от 7 до 14 km.
При отбелязаните структурни особености и поради специфичните характеристики на астеносферата и раздела „Мохо“ се създават благоприятни термо-барични условия за възникване и функциониране на конвективни клетки и възходящи магмо-флуидни потоци, които динамизират цялата мантийна рудообразуваща система. Тези особености способстват за зараждане на рудоносни магми в астеносферния слой, за тяхното придвижване към земната повърхност и за формиране на промишлени рудни находища. На тази основа се мотивира тезата, че коренната час (зараждането) на мантийната руддообразуваща система е динамичната астеносфера.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

мантийната рудообразуваща система; дълбочинни и рудоконцентриращи структури; астеносфера; мантийни разломи; граница „Мохо“; конвективни клетки; магмо-флуидни потоци.

РЕФЕРЕНЦИИ

https://mdg-magazine.bg/wp-content/uploads/2022/01/BR7_17web.pdf

ГЕОФИЗИЧНИ АСПЕКТИ НА ЕНДОГЕННОТО РУДООБРАЗУВАНЕ

Проф. дгн Димчо Йосифов, проф. д-р Ради Радичев
РЕЗЮМЕ

На базата на обширен и представителен материал, включващ резултати от геофизични изследвания в различни рудни райони в чужбина и страната са направени следните по-съществени заключения:
– изявени са определени връзки и корелации на отделни типове орудявания с някои елементи на геофизичнити полета (положителни и отрицателни аномалии, интензивни хоризонтални гравитационни градиенти, вериги от локални магнитни аномалии и др.) Като правило находищата от фемичен тип се разполагат в площи с положителни гравитационни и магнитни аномалии, а сиалическите – отрицателни и др.;
– получени са надеждни данни за изясняване металогенната роля на дълбочинните структури на литосферата – разломи, дълбоко разположени геофизични граници, тектонски възли. Установено е, че разломните разкъсвания на раздела „Мохо“ със значителна вертикална амплитуда в големите рудни райони катализират ендогенните процеси, включително и рудообразуващия. Очертава се, че горнището на астеносферния слой е денивелирано в Централното Средногорие и Централните Родопи с още по-големи стойности (десетки километри). Главното локализиращо значение за пространственото разпределение на ендогенните орудявания принадлежи на корово-мантийните възли, формирани от пресичането на мантийни и изявените геофизично рудоконцентриращи структури.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

геофизика, ендогенно рудообразуване, типове орудявания геофизични полета

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Смирнов, В. Эндогенная металогения тектоносферы Земли. – М.,Наука, 1978, с. 121-129
2. Щеглов, А.. Основные проблемы современной металлогении. – Ленинград, Недра, 1987, 268 с.
3. Anderson, D. A global geochimicalmodel for the evolution of mantil – in: Evolution of the Earth.,– Geodinamics series. Washington, 1981, vol. 5, p.6-18.
4. Watson J. Metallgenesis in relation to mantile heterogeneity – Geol. Trans. Roy, Soc, London; , 1980, vol. A 297, N 1430, p. 347-352.
5. Рундквист, Д., С Кравченко. 1996. Промишленные суперконцентрации металлов в литосфере. – Геология рудных месторождений, т. 38; 3., с. 298-303.
6. Андреев, Б., Структурно – металлогенетические зоны и гравитационые аномалий. – Докл. АН СССР, 1958, т. 121, No 6, с. 148-151.
7. Беляевский, Н. Земная кора в пределах территории СССР. – М., Недра, 1974, 285 с.
8. Йосифов, Д. Геофизическая характеристика рудоконцентрирующих структур Родопского массива и Балканид и их глубинное строение. – Сб. докл. „27 межд. Геофизический симпозиум“. Братислава, 1982, с. 279-294.
9. Дачев, Хр. Строеж на земната кора в България. – Техника, София, 1988, 334 с.
10. Йосифов, Д. Рудоконцентриращи структури в България., – Геология и минерални ресурси, 6, 2007, с. 12-15.
11. Йосифов, Д., Р. Радичев. Дълбочинен строеж на Панагюрския руден район. – Геология и минерални ресурси, 2016, 9 – 10; с. 29 – 38.
12. Йосифов, Д., Р. Радичев, Хр. Цанков. Дълбочинни структури в Маданското рудно поле и тяхното металогенно значение. – Минно дело и геология; 2016, 3 – 4, с. 31 – 38.
13. Вольовскии, И., Хр. Дачев, О. Попова и др. Строение земной коры территории Болгарии по профилю ГСЗ-МОВЗ Петрич – Никополь. Бюл. Московского общества испытателей природы, 60, 1985, с. 38-45.
14. Павленкова, Н. Эмпирические основы ротационно-флюидной гипотезы глобального тектоногенеза.- Геофизический журнал, 2004, № 6. с. 41-60.
15. Thybo, H., Perchuc. The seismic discontinuity and partial melting in continental mantie – Science, – 275, 1997, p. 1626 – 1629.
16. Mensies, M., Chаzot. Fluid processes in diamond to spinet facies shallow mantil. – Geodynamiic: NY; 1995, 20, p 387 – 415.
17. Kutina, J. A contribution to the correlation of structural control of ore deposition between North America and Western Europe. Soc. Min. Geol. Japon , Jsue, 3, 1971, p. 14-21.
18. Фаворская, М. Основные проблемы связи орудения с магматизмом – М, Наука, 1987, 182 с.
19. Димитров, Д. Ендогенното рудообразуване в Н Р България и връзката му с дълбочинния строеж на земната кора. – Юбилейна конференция „20 години ВМГИ“, Сборн. докл., 1973, с. 111 – 121.
20. Йосифов, Д. За връзката на младоалпийските ендогенни орудявания в източната част на Балканския полуостров с някои елементи на дълбочинния строеж.- Юбилейна конференция. „20 год. ВМГИ. Сборн. докл. Варна, 1978, с. 365-374.
21 Добрев, Т., Ю Щукин. О связи рудных районов с елементами глубинных структур, геофизических полей и сеисмичности. – Резултаты комплексных геофизических иследований в сеисмоопасных зонах. М., Наука, 1974, с. 204-221
22. Богданов, Б. Медните находища в България. – С. Техника; 1987., 387 с.
23. Кутас, Р. Поле тепловых потоков и термическая модель земной коры. – Киев; Наукова думка, 1978, 147 с.
24. Дерябин, Н. Новые представления о флюидном рудообразовании в металлогении земной коры. – Геологический журнал, 1997, № 4; с.107-116.

СТРОЕЖ НА ЗЕМНАТА КОРА НА ТЕРИТОРИЯТА НА КРУПНИТЕ НАХОДИЩА НА ЦВЕТНИ МЕТАЛИ В БЪЛГАРИЯ

Проф. дгн Димчо Йосифов, Проф. д-р Ради Радичев
РЕЗЮМЕ

В предлаганата публикация се разглеждат основните резултати от изследването на строежа на земната кора в най-големите рудни райони в България – Панагюрски и Централнородопски. Потвърдена е представата за нейния континентален тип, а по-съществените постижения могат да се представят по следния начин:
– Доказано е наличието на редица разкъсвания на раздела „Мохо“, отличаващи се със значителна вертикална амплитуда (от 7-8 до 13-14 km), които улесняват и катализират ендогенните процеси, включително и рудообразуващия;
– Установена е голяма, (уникална) гъстота на дълбочинни разкъсвания на кората, като освен известните мантийни разломи ограничаващи основните надлъжни тектонски единици (Маришки тектонски шеф и Задбалканска разломна зона) са набелязани още два такива – Южносредногорски и Южнородопски. От пресичането им със субмеридионалните рудоконцентриращи структури (Панагюрска и Централнородопска) се формират корово-мантийни тектонски възли, в ареалите на които се разполагат основните рудни полета;
– Като цяло земната кора в изследваните рудни райони се характеризира с градиентни изменения на нейната дълбочинна структура представени от голяма раздробеност, висока ендогенна проницаемост, интензивна магмонаситеност и значителна металогенеза.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

земната кора, Панагюрски руден район, Централнородопски руден район

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Йосифов, Д., Р. Радичев, Хр. Цанков 2016. Дълбочинни структури в Маданското рудно поле и тяхното металогенно значение. Минно дело и геология; 3-4, с. 32-38.
2. Йосифов, Д., Р. Радичев 2016. Дълбочинен строеж на Панагюрския руден район. – Геология и минерални ресурси; 9-10; с. 29-39.
3. Богданов, Б. 1987. Медните находища в България. – С. Техника; 387 с.
4. Йосифов, Д. 2007. Рудоконцентриращи структури в България, – Геология и минерални ресурси, 6,12, с. 12-15.
5. Димитров, Р. (редактор) и др. 1988. Оловно-цинковите находища в България; – С;Техника, 258 с.
6. Димитров, Р., К. Богданов, В. Бресковска и др. 1986. Изотопен състав на сярата в оловно-цинковите и меднорудните находища в България; – Рудообраз. процеси и минерални находища, 26; с. 3-21.
7. Вольовскии, И., Хр. Дачев, О. Попова, и др. 1985. Строение земной коры территории Болгарии по профилю ГСЗ-МОВЗ Петрич – Никополь. Бюл. Московского общества пользвателей природы, 60, 4, с. 38-45.
8. Дачев, Хр. 1988. Строеж на земната кора в България; – С; Техника, 234 с.
9. Бояджиева, К., С. Гашаров 2001. Геотермичен каталог на България. – Изд. къща „Горекс прес“, С. 163 с.
10. Добрев, Т., Д. Йосифов, С. Димовски 2005. О распределении температур на границе „М“ и „К“ на тер ритории Болгарии. – Геофизический журнал, 5. НАН Украины, с. 730-737.
11. Велев А., И. Янев, И. Боянов 1996. Строеж на кората на Източните Родопи по данни на сеизмичния профил Ардино – Ивайловград. – Новости в геологията на България, БГД, VI конгр. с. 109 – 110.

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.