Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

ГЕОХИМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МЕРГЕЛИ ОТ СУМЕРСКАТА СВИТА

геолог Мадлена Цветкова
РЕЗЮМЕ

Във връзка с изследване на потенциални вместващи формации за дълбочинно погребване на радиоактивни отпадъци са определени минералния състав и ефективната порестост на мергели от Сумерската свита. Тези характеристики са едни от определящите задържащата способност на вместващата среда спрямо разпространението на радионуклиди. Изследвани са материали от глинести мергели на Сумерската свита в площ „Върбица“ от два сондажа – Р-6 от дълбочина 400 m, и Р-5 площ „Голямо Пещене“ от дълбочина 200 m. Рентгеноструктурният анализ е извършен с автоматична рентгенодифрактометрична система с Гиние камера – G670. Ефективната порестост е определена чрез живачна порометрия. Преобладаващи минерали в мергелите са кварц (35,1%), калцит (23,9%), илит (17,3%). Количеството на глинестата фракция (под 2 µm) е 29,2%. Карбонатното съдържание е 26,9%. Общият обем на порите е 0,0256 g/cm3, а ефективната порестостта е 6,57%. Преобладават порите с радиус под 0,1 µm, чиито обем възлиза на 82,4%.
Проведените изследвания показват, че мергелите от Сумерската свита притежават характеристики, които биха осигурили висока задържаща способност на вместващата скала срещу разпространението на радионуклиди, а именно: ниска ефективна порестост – под 7%; сравнително голямо съдържание на глинеста компонента <2µm – 29,2%; високо съдържание на карбонати – около 27%; високо количество на кварц – 35,1%.

Ключови думи

Сумерска свит, мергели, разпространение на радионуклиди

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Геофизичен институт при БАН. Окончателен отчет: Сеизмично райониране на Република България, съобразено с изискванията на Еврокод 8 и изработване на карти за сеизмичното райониране с отчитане на сеизмичния хазарт върху територията на страната. София, 2011.
2. Дабовски, Х., И. Загорчев. Глава 5.1. Въведение: Мезозойска еволюция и алпийски строеж. В: Геология на България, том ІІ Мезозой. С., 2009, 768 с
3. Карастанев, Д., Д. Евстатиев, К Стойкова, Р. Наков, А. Бендерев, А. Радулов, Д. Солаков, К. Тодоров, E. Василев, и П. Иванов. Проучване на възможностите за изграждане на дълбоко геоложко хранилище. Задача 4 – Анализ и райониране на територията на България, определяне на потенциални вместващи геоложки блокове за дълбочинно погребване на РАО Отчет по проект № 208041. Геофонд на ГИ-БАН, 2011.
4. Кожухаров, Д. и колектив. Проучвания на перспективните площи за изграждане на национално хранилище за радиоактивни отпадъци – ГИ-БАН 9.Геофизичен институт при БАН. 2011. Окончателен отчет: Сеизмично райониране на Република България, съобразено с изискванията на Еврокод 8 и изработване на карти за сеизмичното райониране с отчитане на сеизмичния хазарт върху територията на страната. София,. Геофонд на ГИ, 2000.
5. Монов, Б., Т. Николов. Литостратиграфия на долнокредните седименти в Западния Предбалкан. – Сп. Бълг. геол. д-во, 52, 1, 1991,32 – 41.
6. Наков, Р., Й. Евлогиев, Д. Евстатиев, Г. Вълев, Н. Димитров. Съвместен анализ на резултатите от високоточните геодезични измервания, геоморфоложките и геотектонските наблюдения в районите на площадките, предвидени за разполагане на НХРАО. 2006-2007. Отчет по проект No 206024. Геофонд на ГИ-БАН, 2007.
7. Николов, Т., Ц. Цанков. Бележки за литостратиграфията на част от долнокредните седименти в Западните Балканиди. – Изв. Геол. инст., стратигр. и литол., 20; 1971, 63 – 70.
8. Bončev E., V. Bune, L. Christoskov, J. Karagjuleva, V. Kostadinov, J. Reisner, S. Rizhikova, N. Shebalin, V. Sholpo, D. Sokerova. A method for compilation of seismic zoning prognostic maps for the territory of Bulgaria. – Geologica Balcanica, 12 (2), 1982, 3–48.
9. Dabovski, C., I. Boianov, Kh. Khrischev, T. Niкolov, I. Sapunov, Y. Yanev, I. Zagorchev. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. – Geologica Balcanica, 32. 2-4, 2002, 9-15.
10. Еvstatiev, D., D. Kozhukharov. Current Status of the Site Selection for RAW Disposal in Bulgaria. – Third Worldwide Review “Geological Challenges in Radioactive Waste Isolation” Ernest Orlando Lawrence Berkeley National Laboratory, California, USA, 2001, 55-67.

ПОГРЕБВАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ В МНОГО ДЪЛБОКИ СОНДАЖИ

Проф. дгн Димчо Евстатиев, инж. Румен Тачков, геолог Мадлена Цветкова
РЕЗЮМЕ

В редица ядрени държави сондажното погребване се разглежда като алтернативен метод на минното геоложко погребване на РАО. С течение на времето, трудностите, свързани с дълбокото сондиране в голяма степен са преодолени благодарение на множеството проучвания за нефт и газ в света. Редица държави (САЩ, Англия, Швеция и др.), макар и с прекъсвания във времето, продължават проучванията на метода. Основание за тези действия дават множеството положителни страни в него: малката площ на хранилището; възможността за поставяне на отпадъците веднага след оборудване на сондажа; голямата дълбочина и съответно много по-здравата, плътна и по-малко водопропусклива скала; незначителното влияние на земетресения; многократно по-ниската цена и други. Разбира се методът има и своите недостатъци, които в голяма степен се дължат на необходимостта от още проучвания, свързани с ядрения разпад и температурното му влияние върху средата; слабо проучената на големи дълбочини земна кора; по-трудни хидрогеоложки изследвания и др. Многобройните сондажи прокарани в Северна България, опитът в сондирането, подходящата геоложка среда, и не без значение разликата в цената на методите, налага да се обърне нужното внимание на сондажното погребване като добра възможност за справяне с проблема с ВРАО на страната.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

високорадиоактивни отпадъци, сондажно погребване, много дълбоки сондажи, сондажни технологии, сондажи с голям диаметър, геология

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Arnold, B.W., P. Vaughn, R. MacKinnon, J. Tillman, D. Nielson, P. Brady, W. Halsey, and S. Altman. 2012. Research, Development, and Demonstration Roadmap for Deep Borehole Disposal, U.S. Department of Energy, Used Fuel Disposition Campaign, Milestone report FCRD-USED-2012-000269, SAND2012-8527P, Sandia National Laboratories, Albuquerque, NM.
2. Muller, R.A., S. Finsterle, J. Grimsich, R. Baltzer, E.A. Muller, J.W. Rector, J. Payer, J. Apps. 2019. Disposal of High-Level Nuclear Waste in Deep Horizontal Drillholes. Energies, 12, 2052.
3. Schwartz W. F., Y. Kim, B-G. Chae. 2017. Deep Borehole Disposal of Nuclear Wastes: Opportunities and Challenges. Journal of Nuclear Fuel Cycle and Waste Technology Vol.15 No.4, 301-312
4. IAEA. 2003. Safety indicators for the safety assessment of radioactive waste disposal, IAEA-TECDOC-1372, Vienna.
5. IAEA. 2006. Geological disposal of Radioactive Waste, Safety Requirements WS-R-4, Vienna.
6. Карастанев, Д., Д. Евстатиев, К Стойкова, Р. Наков, А. Бендерев, А. Радулов, Д. Солаков, К. Тодоров, E. Василев и П. Иванов. 2011ф. Проучване на възможностите за изграждане на дълбоко геоложко хранилище . Задача 4 – Анализ и райониране на територията на България, определяне на потенциални вместващи геоложки блокове за дълбочинно погребване на РАО. Отчет по проект № 208041. Геофонд на ГИ-БАН
7. Вавов, Й. 1972. Опитът на дълбокото нефтено сондиране в НРБ. Изд. Техника
8. Beswick A. J,. Fergus, G. F. G, Travis, K. P. 2014. Deep borehole disposal of nuclear waste: engineering challenges – Energy. Vol. 167, Issue 2, 47-66.
9. Salas, A. M., S. R. Griffith. 2016. Annual Site Environmental Report Sandia National Laboratories/New Mexico.. United States: 2017.

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.