Развитието на технологиите в сферата на геодезията, през последните десетилетия, провокира необходимостта от оптимизация на работите в целия спектър от геодезически дейности, включително основните етапи при създаване на кадастрални карти. Създават се предпоставки за елиминиране на ненужни стъпки, които отнемат време и финансови ресурси на изпълнителите на проектите, оказващи, същевременно, негативни ефекти и на дейността на възложителя. Стремежът към ефективни и икономически изгодни проекти поражда въпроси относно това кои стъпки са практически значими и необходими, и кои могат да бъдат аргументирано „пренебрегнати“, като излишни.
Един такъв етап е изграждането на Геодезическа мрежа с местно предназначение (ГММП) – етап, императивно заложен в нормативната база, касаеща създаването на кадастрални карти и кадастрални регистри на територията на Р. България. Подобна ситуация, която е в логически дисбаланс с възможностите на съвременните технологии за позициониране, предполага и мотивира необходимостта от един анализ, ориентиран към дилемата: „Необходимост или инерционен анахронизъм са ГММП, в процеса на създаване на една кадастрална карта?“.

Въз основа на резултатите от преки измерени разстояния между точките на геодезическа мрежа, реализирана върху активна свлачищна зона са изчислени основните компоненти на деформациите на земната маса. Изчислено е противопоставянето между отделни полета на ъглови деформации, повърхностните деформации и деформациите на срязване. Установена е последователност между полетата на деформации и полето на векторното движение на дискретни точки върху свлачищния масив.