Едно от приоритетните действия за постигане целите за климата по Зелената сделка е всички електроцентрали на въглища в Европейския съюз да бъдат спрени до 2030г. Все пак се даде възможност всяка държава да определи свой краен срок за закриване на ТЕЦ. Устойчивото преминаване към нисковъглеродна енергетика изисква етапност и плавна замяна на въглищните централи. Известни са редица доказали се нискоемисионни технологии, позволяващи да се запазят достатъчно дълго работоспособни мощности в ТЕЦ и въгледобивни участъци. Една от тях е технологията за улавяне, транспортиране и съхранение на въглерод (CCS – Carbon Capture and Storage) в подходящи геоложки хранилища, които по правило не се намират в близост до енергийните обекти. Изборът на технология бе предопределен от разработен проект, специално за ТЕЦ „Марица-изток 2“, с помощта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) през 2011г. Проблемът с транспортирането на СО2 до подходящо място за съхранение не е проблем само за България. Световният опит е намерил алтернативи. В статията се предлага една такава алтернатива за ТЕЦ „Марица-изток 2“.

В доклада е представен споделен чужд опит и добра практика за това как пиковата енергия, която е най-евтина може да бъде съхранявана. Международният екип от изследователи е приложил подземна гравитационна система за съхранение на енергия (ПГССЕ) в изоставен рудник в Южна Африка, близо до Йоханесбург. В разработката им се предлага асансьорите в рудничните шахти, предназначени за транспортиране на рудата да бъдат използвани като рекуператори на енергия, а подземните хоризонти, които са разкрити да бъдат като акумулатори на енергия в зависимост от продукта, който ще се използва. Цената на инсталираното съоръжение за UGES се оценява в настоящото проучване на 1-10 USD/kWh, като се приема, че средната разлика във височината между горните и долните места за съхранение е съответно 1500 m и 200 m. Проектът е толкова по-евтин, колкото по-значителна е разликата във височината. Капацитетът за производство на електроенергия варира в зависимост от дълбочината на мината, диаметъра на шахтата и скоростта на движение на пясъка. Техническият живот на системата може да варира от 20 до 30 години. Потенциалът на технологията за съхранение варира от 7 до 70 TWh в световен мащаб, като по-голямата част от този потенциал е съсредоточена в Китай, Индия, САЩ и Русия.