Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

ОПТИМИЗАЦИЯ НА УКРЕПВАНЕ НА ДЪЛБОК СТРОИТЕЛЕН ИЗКОП НА БАЗА ОБСЕРВАЦИОННИЯ МЕТОД

проф. д-р инж. Андрей Тоцев
РЕЗЮМЕ

Статията представя ролята на обсервационния метод, при контролиране поведението на укрепителни стени и възможностите за реализация на икономии или предотвратяването на аварии в процеса на изпълнението. Методът е нормиран в Еврокод 7 като един от определящите принципи на геотехническото проектиране и един от възможните подходите, при проверка на граничните състояния. Въпреки това приложението му в България в процентно отношение едва ли превишава 10-15% от реализираните обекти. Тук ще се покажат предимствата му, при използването на конкретен строителен обект.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

пилоти, мониторинг, анкери, дълбок изкоп

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Почвени анкери, А. Тоцев, 2019.
2. Ground movement control deep excavation, Antonio Gens, NZGS course, 2010.
3. Recommendations on excavation (EAB), 2008.
4. Terzaghi K., Peck R., Soil mechanics in engineering practice New York, London,Sidney, 1967.

ЧИСЛЕНОТО МОДЕЛИРАНЕ НА ГЕОТЕХНИЧЕСКИ ЗАДАЧИ – БЪДЕЩЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС

Доц. д-р инж. Иван Митев, инж. Владимир Пенев​
РЕЗЮМЕ

Целта на статията е да ви представим съвременните тенденции при проектирането на тунели и подземни конструкции. Поради липса на единни европейски ръководни принципи и стандартни за проектиране, чрез численото моделиране на геотехнически задачи свързани с проектирането и изграждането на подземни съоръжения от градската инфраструктура е единственият подход, с който валидираме националните стандарти, знания и опит. Тук условно сме представили работния процес, чрез решението на основната задачата, с която да опишем реалната физическа среда с достатъчна точност посредством числено моделиране на реалните условия. Основната цел е постигната, чрез геотехническото моделиране, което ни позволява математически да опишем свойства и поведението на физическата среда, което се доближава до реалните явления. Описвайки всеки етап на строителството, чрез изчислителния модел имаме възможността да бъдат валидирани и верифицирани всички предпоставките, които приемаме по време на инвестиционния процес. Статията разглежда съвременните тенденции и добри практики за числено моделиране при решаване на геотехнически задачи в сферата на подземните съоръжения.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

численото моделиране; геотехника; еврокод; подземни съоръжения; нов австрийски тунелен метод; тунелно пробивни машини

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Athanasopoulou, A., W. Bogusz, D. Boldini, M. Brandtner, R. Brierley, S. Dimova, G. Franzen, H. Ganz, U. Grunicke, N. Malakatas, A. Pecker, K. Roessler, A. Sciotti, A. van Seters, МL. Sousa. „Prospects for designing tunnels and other underground structures in the context of the Eurocodes”, European commission 2022, ISSN 1831-9424.
2. Pavlov, P., L. Totev, D. Tondera. Einsatz einer Tunnel-Bohrmaschine bei der Auffahrung des zweiten U-Bahn-Tunnels der Sofioter Metro. Scientific Reports on Resourse Issues 2012. Volume 2. Freiberg, Germany. ISSN 2190-555X. s. 228-234.
3. Павлов, П., Б. Борисов. Строителство на еднопътен метротунел по нов австрийски тунелен метод. Разширение на първи метродиаметър, София – участък от МС 13-19. 56-та международна научна конференция на МГУ. Свитък ІІ „Добив и преработка на минерални суровини”. ISSN 1312-1820. C. 93-96.
4. Проект за разширение на метрото в София, трета Метролиния – депо „бул. Ботевградско шосе – бул. „Владимир Вазов“ – централна градска част – жк „Овча купел“, първи етап – от km 4+320 (mc5) до km 11+966,34 Обособена позиция № 4 тунелен участък от стартова шахта km 11+966,34 до km 7+186,95 и от km 7+116,1 до km 4+950, включително реконструкциите на съществуващата инфраструктура и вентилационни уредби.” Подобект: междинна вентилационна и водоотливна станция в участък мс 12 – мс 14. 2018 г.
5. Жечев, Н. „Особености на конструктивните проблеми при реконструкция на тунели- геоложко и конструктивно обследване, сп. Минно дело и геология 11/ 2020, ISSN 0861 – 5713.
6. Жечев, Н. „Особености на конструктивните проблеми при реконструкция на тунели- планиране и моделиране“, сп. Минно дело и геология 12/ 2020, ISSN 0861 – 5713.
7. Балев, В. 3D Симулация при прокарване на тунел с помощта на 2d софтуер по метод на крайни елементи, сп. Минно дело и геология 5-6/2018, ISSN 0861 – 5713.
8. Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции – 1987 г. и последвали изменения.

ЖЕНИТЕ В “ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТАЛС БЪЛГАРИЯ”

Искам да споделя на другите жени да не се плашат от нищо. На жените, които все още се чудят дали могат да работят тук, бих им казала да се престрашат и да дойдат, няма нищо страшно, готино е. Трябва да се пробва. Със жените се работи толкова приятно, колкото и с мъжете. Жените, които искат да работят в Дънди, да опитат, да действат наравно с мъжете и така ще бъдат оценени.
Това са част от думите на наши колеги – мъже и жени. Те споделят мислите си в ново видео, което можете да видите на Фейсбук страницата на „Дънди Прешъс Металс България“

https://www.facebook.com/dundeepreciousbulgaria/videos/163419203215053/

Минното дело е една от икономическите области, които традиционно ангажират мъже. Все повече обаче, за да се подсигури бъдещето на индустрията, се обръща внимание на ключовата роля на приобщаването и на жените. Осигуряването на разнообразие е една от основните предпоставки за растеж и развитие на индустрията, а привличането на новите поколения неизбежно стимулира трансформацията и нововъведенията.

Замисляли ли сте се колко различни професии можете да откриете в предприятията от минната индустрия? Ще се изненадате!

Реализирани в над 20 професии в „Дънди Прешъс Металс“ ще срещнете жени инженери в областта на вентилацията и минното планиране, такива  ангажирани в здравето и безопасността, подбора на кадри и счетоводството, геолози, еколози, юристи, металурзи, директори, специалисти в поддръжката и ръководенето на проекти, дори археолози. В допълнение са разнообразните им социални роли и опит като съпруги, майки, баби, сестри; жени с различен етнически произход и с различен майчин език.

Цялото това многообразие носи изключително голям заряд и енергия за развитие. И вече много компании, включително и в България, оценяват ролята и приноса на жените. Отделно модернизирането на индустрията, въвеждането на автоматизирани процеси и дигитализация улеснява професионалната реализация на жени в минното дело.

Запознайте се с Анета Бънчева, лампистер

Лампистер е професия, дълбоко свързана с минното дело и с безопасността на миньорите под земята. Обичайно е основно да са ангажирани жени – заради грижата, наблюдателността, необходимостта да се вършат едновременно няколко задачи. Анета работи в рудник „Челопеч“ вече 19 години.  Раздава лампи, самоспасители, радиостанции. На колегите си от нощната смяна раздава и жетони за кафе.

„Които влизат в рудника, всички ги преместваме на това табло, да се знае колко човека са, всичко записваме. Когато излизат, ги местим на това табло, да се знае, че са излезли.“ – обяснява Анета основни дейности от смяната си.

Светла Филипова е маркшайдер

Завършила геодезия в Университет по архитектура, строителство и геодезия, в град София, Светла не си е представяла, че ще работи в рудник. Днес тя е маркшайдер в рудник „Челопеч“. Маркшайдерът има за задача да дава направление на минните изработки.

„Фактът, че съм жена, изобщо не съм мислила, че ще работя под земята. Харесаха ме и решиха да ми се доверят. Предразполагат ме към работата, доволна съм. Харесва ми средата. Никога не съм била подценявана. На мъжете им е вродено да са кавалери и това много ясно личи в тази компания. Дори започнах да шофирам под земята, и когато се обаждам по станцията, винаги ми дават път.“ – разказва Светла за опита си в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“.

Прочети още от рубриката

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.